Разходка зад високите стени на Кремъл

Разходка зад високите стени на Кремъл

Публикувано от:

Московският Кремъл е един от най-известните архитектурни паметници в Русия. В продължение на столетия над изграждането му са работили най-добрите строители и занаятчии от страната и от Европа. Доказателство за това са сградите зад кремълските стени. Някои от постройките са възстановени след многобройните разрушения, други от години се извисяват гордо над Москва, а трети, за съжаление, никога повече няма да видим.

Интересен факт: Кремъл е любимо място на московските врани, което е и причина за редица проблеми. С ноктите си те изстъргват позлатата по куполите на църквите, развалят цветните лехи и разнасят мръсотия и зарази. За намаляването на популацията им през 1984 г. в Таницката градина бе заселена „биологична защита“ за Кремъл – ястреби и бухали, които ловуват врани. Точно поради тази причина част от градината е затворена за посетители.

На схемата (долу) е показан план на Кремъл. Днес той се опасва от каменни стени, построени през 15 в. С червена линия е показана стената от времето на Иван Калита (1339 – 1367 г.), а със синьо се вижда разположението на старата дървена стена от 11 в.

© РИА Новости, Инфографика

Повечето от кулите на крепостната стена си имат названия (с червени цифри):

  1. Спаска кула
  2. Николска кула
  3. Собакина кула
  4. Троицка кула
  5. Боровицка кула
  6. Водозводна кула
  7. Петропавловска кула
  8. Тайницка кула
  9. Беклемишевска кула
  10. Царска кула
  11. Хеликоптерна площадка
  12. Кремълския театър

Основните сгради в Кремъл, номерирани в синьо на графиката, са:

  1. Благовещенски събор
  2. Успенски събор
  3. Грановита палата
  4. Камбанарията на Иван Велики
  5. Архангелски събор
  6. Оръжейна палата
  7. Оръдието „Цар“ (Цар-пушка)
  8. Верхоспаски събор
  9. Партиаршеския дворец и църквата Дванадесет апостоли
  10. Камбаната „Цар“ (Цар-колокол)
  11. Сенатски дворец
  12. Арсенал
  13. Големият кремълски дворец –
  14. Държавният кремълски дворец

Най-известна е Спаската кула със Спаските врати и Кремълските куранти (4 стенни часовника), често използвана за символ на Московския кремъл.

Една от особеностите на Кремъл са зъбците на крепостната стена. Зъбецът във формата на лястовича опашка е характерен за средновековната архитектура на Северна Италия. И тъй като при строежа на кремълските стени са участвали италианци, стилът влиза и в Русия, където също започва да се прилага в дизайна на подобни стени.

Основните сгради в Кремъл, номерирани в синьо на графиката, са:

1. Благовещенски събор – построен в края на 15 в. 

2. Успенски събор – построен през 1457 г. 

В храма се съхранява иконата на Владимирската Богородица от 11 век, както и тези на Св. Георги от 12 век и на Св. Троица от 14 век от периода на възникването на Москва като център на североизточните великоруски земи. В дясната част на храма се намира украсения с дърворезба царски трон на Иван Грозни, а позлатеният трон в отдалечения ляв храмов ъгъл бил предназначен за царицата.

До октомврийската революция през 1917 г. Успенският събор бил най-важния руски храм. Именно тук са се провеждали тържествените церемонии при коронясването на царете – традиция, която се запазва дори след преместването на столицата в Санкт Петербург.

снимка / p2.patriarchia.ru

На 12 ноември 1472 г. София Палеологина и Иван III са венчани тук, а на 16 януари 1547 г. отново тук е венчан за царството първият руски цар и основател на Руското царство – Иван Грозни. София, бабата на първия руски цар по бащина линия, внушава с поддръжката на папите Павел II и Сикст IV на Иван III и идеята за превръщането на Москва в трети Рим като единствена наследница на унищожената Византийска империя.

снимка / wikimedia

3. Грановита палата -1487 г. Грановитата палата е издигната от Марко Фрязин и Пиетро Антонио Солари за Иван III през 1491 година. Палатата е наречена “Грановита” благодарение на облицованата с бял четириъгълен камък главна фасада.

интериор / citycelebrity.ru

Такива палати са строени в Русия за приеми и пиршества. На 21 юни 2012 година палатата бе отворена и за посещения.

4. Камбанарията на Иван Велики – 1505 г.

В самия център на Москва, на Катедралния площад (Соборная площадь) в Кремъл, се намира храмът-камбанария “Свети Йоан Лествичкин”, по-известен като камбанарията на Иван Велики.

Тя обединява всички древни храмове на Кремъл в единен архитектурен ансамбъл. На камбанарията има общо 21 камбани, най-голямата сред които е Успенската (Празичната, Цар-камбана) с тегло 65 т 320 кг.

От наблюдателната площадка от камбанарията може да се види Кремъл от птичи поглед.

5. Архангелски събор – началото на 16 в.

снимка / donskoi.org

6. Оръжейна палата – 1547 г.

Основана е по времето на Иван III под името Голямата хазна и се е намирала в сграда между Архангелския и Благовещенския събор. Освен оръжия и снаряжение, тук се съхранявали златни и сребърни скъпоценности, дарове от чужди дипломати, царските регалии, царския обоз, каляски, военни трофеи и други.

През 1737 в голям пожар, обхванал цял Кремъл, Оръжейната палата с част от съкровищата в нея изгаря. Новата сграда на палатата е построена през 1851 от архитекта Константин Тон.

Оръжейната палата е първият обществен музей в Русия. Открит е през 1806 от Александър I, но започва да приема посетители едва 7 години по-късно. Днес музеят разполага с над 4000 експоната на произведения на руското, европейското и азиатското изкуство от IV-XX век.

7. Оръдието „Цар“ (Цар-пушка) – 1586 г.

Най-голямото оръдие в историята е московското “Цар-пушка”, което е записано в Книгата на рекордите Гинес.

Размерите му са: дължина 5,34 м, диаметър в долната част на цевта 1200 мм, диаметър на изходната част на дулото 1340 мм, калибър 900 мм, тегло 39,312 кг. Реплика на това оръдие има в град Донецк, Украйна.

8. Верхоспаски събор – първата половина на 17 в.

9. Партиаршески дворец и църквата Дванадесет апостоли – 1635 г.

10. Камбаната „Цар“ (Цар-колокол) – 1735 г. Най-голямата камбана в света, отлята за Успенския събор в Кремъл (Москва).

За отливането на камбаната лично императрицата на Русия Анна подписва указ на 26 юли 1730 г.

Поръчката е възложена на майсторите братята Иван и Михаил Моторин, които извършват отливането на бронза през нощта на 25 ноември 1735 г. Самото отливане продължава малко повече от час, но разтопяването на метала става за 36 часа. Украсата и портретите по камбаната са извършени от известни за времето си руски художници. Камбаната остава на място, върху дървена конструкция и не е закачана в камбанария.

Общото тегло на камбаната е 200 тона. Една част от бронза, ползван за отливането на Цар Камбана, е от друга камбана, известна със същото име, отлята през 1654 г. с тегло 130 т. и разбила се по време на пожар през 1701 г.

Няколко години след отливането, по време на пожар, поради опасност от разтопяване камбаната е обляна с вода, което води до отчупването отломък с тегло 11,5 тона. В този си вид тя не е пригодна за експлоатация и остава в ямата, където пада след изгарянето на подпорните греди.

Сто години по-късно (1836 г.) камбаната и отломъка са изложени на показ в Кремъл, където могат да се видят и сега.

снимка / vignette1.wikia.nocookie.net

11. Сенатски дворец – 1776 г.

12. Арсенал – 1828 г.

13. Големият кремълски дворец – 1838 г. 

Дължината на сградата е 125 метра, височината – 47 м. Общата площ възлиза на около 25 000 кв. м.

Големият кремълски дворец всъщност е ансамбъл от сгради, в чийто състав влиза Теремной дворец. Строежът на Теремной дворец е започнал през 1635 г. На долните етажи са се съхранявали водата, свещите, храната. Там се помещавали и шивачите и майсторите, които се грижели за облеклото на царското семейство. На третия етаж били царските покои.

снимка /wikimedia

14. Държавният кремълски дворец – 1961 г.

Държавният Кремълски дворец, по-рано Дворец на конгресите, е построен през 1961 година на мястото на старата сграда на Оръжейната палата. Строителството продължило само 16 месеца: откриването е било посветено на XXII конгрес на КПСС. Освен за конгреси и съвещания, зрителната зала на двореца била предназначена за фестивали и театрални представления: опери, балети,концерти.

А ето тези сгради са останали в миналото на Кремъл и днес вече не съществуват:

Зад стените на Кремъл, репортаж на “РТ”:

Разходка из цяла Москва:

Източник: http://www.fbr.bg/