Разочарована от Запада, Молдова може да избере проруски президент

Разочарована от Запада, Молдова може да избере проруски президент

Публикувано от:

Край на продължилия седем години флирт на Молдова с Европейския съюз и обръщане към Русия.

Това са амбициите на водещия кандидат в президентската надпревара в страната на фона на дълбокото обществено недоволство от прозападния елит, управлявал по време на икономическата криза.

Бившата съветска република все още не може да се възстанови от банковия скандал миналата година, когато бяха откраднати един милиард долара – една осма от молдовския брутен вътрешен продукт. Случилото се разкри нивото на корупция в най-бедната европейска страна, където средният семеен доход е под 300 долара.

Ако кандидатът на опозиционната Социалистическа партия Игор Додон победи на 30 октомври, това би било добра новина за Русия, тъй като Москва си съперничи със Запада за влияние в Източна Европа, включително и в доста по-големия съсед на Молдова – Украйна.

Социалистите на Додон искат да се откажат от плана от 2014 г. за по-тесни търговски и политически връзки с ЕС и вместо това да се присъединят към доминирания от Русия Евразийски митнически съюз. Освен това те подкрепят повече автономия за Приднестровието, чието население от предимно етнически руснаци вече близо четвърт век не признава властите в Кишинев и иска да се присъедини към Русия.

Управляващата Демократическа партия гледа на договора с ЕС, познат като Споразумение за асоцииране, като на основна стъпка към кандидатстването за пълноправно членство в блока до 2020 г.

Социалистите се заканиха да организират улични протести, ако спечели подкрепеният от правителството кандидат Мариан Лупу. Подобен развой би разклатил още повече страната, която през последните три години смени петима премиери.

“Тези избори се провеждат на фона на много ниско доверие към сегашното правителство и към проевропейския интеграционен път”, коментира 41-годишният бивш икономически министър Додон пред “Ройтерс”. “В повечето случаи подкрепата за ЕС е била геополитическа подкрепа. А Западът си затваряше очите за корупцията в молдовската бюрокрация”.

Подкрепата за ЕС намалява

Притисната между Украйна и Румъния, Молдова с население от едва 3.5 милиона души, пое по своя проевропейски път през 2009 г. въпреки зависимостта си от руските енергийни доставки и нерешения териториален спор за Приднестровието.

Решението на Молдова да подпише Споразумението за асоцииране с ЕС накара Русия да наложи ембарго на вноса на селскостопански стоки, включително вино и ябълки – основен източник на доходи за молдовците.

Между Русия и ЕС “се води геополитическа борба, но ние сме тези, които страдат. Износът за пазара на ЕС не се е увеличил, но загубихме руския пазар”, коментира Додон.

Тук може да се направи паралел със ситуацията в Украйна. Когато проруски настроеният лидер в Киев отложи украинското Споразумение за асоцииране с ЕС преди три години, масовите улични протести го свалиха от поста и го принудиха да избяга от страната. Но днес, както и в Молдова, проевропейските лидери на Украйна са опетнени от скандали.

Банковата измама, при която огромни суми пари бяха източени през годините чрез лоши кредити, заменки и сделки сред акционерите, доведе до сериозни последици за икономиката, поддържана след независимостта през 1991 г. основно от парите на работещите в Европа и Русия молдовци.

Скандалът разпали улични протести, Международният валутен фонд и ЕС замрази финансовата си помощ за страната, националната валута достигна рекордно ниски нива, а инфлацията стана двуцифрена.

Бившият премиер Влад Филат също бе замесен. На живо по телевизията показаха как му слагат белезници в парламента, а по-късно бе вкаран в затвора. Според много молдовци и други членове на проевропейския елит са били замесени или са били съучастници в измамата.

Някои министри в сегашния кабинет, включително премиерът Павел Филип, който дойде на власт на фона на протести през януари, бяха част от предишни правителства, които са предоставили гаранции за спешни заеми на затруднените банки.

Случилото се нанесе удар по подкрепата за интеграцията в ЕС, която според анкета от април, проведена от Молдовския институт за обществени политики, е паднала до 41% от близо 63% през 2009 г.

“Хората вярваха в европейската интеграция и бяха измамени, защото партиите просто използваха тази идея, за да крадат пари от тях”, коментира Сергиу Тофлат, който работи за неправителствен организация за разкриване на корупцията в енергийния сектор.

Додон се радва на значителна преднина спрямо другите 11 кандидата в президентската надпревара. Той има подкрепата на 31% от избирателите според анкета от 19 октомври, но е малко вероятно да спечели първия тур и може да влезе в ожесточена битка на балотажа през ноември.

За пръв път от 2001 г. президентът ще бъде избран пряко от гласоподавателите, а не от парламента. След банковия скандал това е отстъпка към обикновените молдовци, които са недоволни от високите нива на корупцията и ниския жизнен стандарт.

Президентът в Молдова е повече от просто фигура – той може да връща закони в парламента, да го разпуска в определени ситуации и да назначава премиера. Додон няма да може да анулира Споразумението за асоцииране с ЕС, въпреки че се закани да проведе национален референдум по въпроса.

Според някои дипломати от ЕС с предизборната си реторика Додон по-скоро цели да си намери място в политическото пространство, отколкото да прави политика по същество.

Той заяви пред дипломати, че партията му няма да отмени споразумението, коментира посланик от държава членка на ЕС, пожелал анонимност. В същото време прозападните кандидати използват призрака на руското влияние, за да получат пари от Запада, допълва посланикът.

Разделението “е повърхностно, краткотрайно и с него злоупотребяват и двете страни”, казва той. “Картата с това, че руснаците идват, се използва, за да се иска достъп до финансиране (от ЕС)”.

Платформата на кандидата на управляващата Демократическа партия Лупу е изградена около политическата стабилност и икономическите реформи. Надеждите му МВФ бързо да отпусне на страната 180 милиона долара обаче се оказаха напразни в четвъртък, когато стана ясно, че парите ще се забавят до след изборите.

Част от разочарованието на някои избиратели от Запада идва и от влиянието на богатия медиен магнат Влад Плахотнюк, за когото се смята, че упражнява силно влияние върху молдовската политика и държавните институции и който бе мишена на уличните протести по-рано през годината.

“(Плахотнюк) контролира всичко в Молдова – парламента, правителството, а сега иска да поеме контрол и върху президентството”, коментира Додон.

Влад Плахотнюк е зам.-председател на Демократическата партия. Той не бе намерен за коментар, но според съюзниците му неговото влияние нарочно е преувеличено от опонентите му. Той “работи много здраво, много добър мениджър е и играе много важна роля във вътрешната организация (на партията) чрез идеи, решения”, казва Лупу.

Други не са толкова позитивни.

Дмитри Чубашенко, друг кандидат за президент и бивш кореспондент на “Ройтерс”, смята, че прозападните възгледи на Плахотнюк са опетнили образа на Запада сред молдовците.

Според молдовците САЩ подкрепят смятания от много хора за “корумпиран режим чисто и просто по геополитически антируски причини”, казва Чубашенко. “И това, разбира се, е източникът на разочарование в прозападния курс”.

Източник : Дневник