Раздялата с Брюкселския консенсус

Раздялата с Брюкселския консенсус

Публикувано от:

Автор: Петър Волгин.

Европа все по-голяма популярност набират онези идеи и политически движения, които открито се противопоставят на смятания доскоро за неприкосновен  Брюкселски консенсус. Две са основните характеристики на този консенсус.

Първата е любовта към неолибералните политики. Според Брюкселския консенсус, когато някоя държава изпадне в криза, тя трябва да бъде лекувана по следния начин: приватизиране на всичко, което до този момент не е било приватизирано, замразяване на заплати и пенсии, орязване на социални програми. Любителите на тази рецепта са убедени, че единствено тя може да изправи болния на крака. Фактът, че съгласявайки се с този начин на лекуване, болният става още по-зле, не тревожи ни най-малко неолибералите. Както брюкселските, така и вашингтонските неолиберални лечители са убедени, че ако пациентът не се подобрява, за това си е виновен единствено той, а те нямат никаква вина.

И втората характерна черта на Брюкселския консенсус е силно негативното отношение към съществуването на силни национални държави. Логично е това лошо отношение, защото наднационалният елит няма никаква нужда от силни национални елити. Той има нужда от нещо като подмандатни територии, в които да се разпорежда, без да среща никаква съпротива. Освен това силната национална държава пречи на нахлуването на транснационалните корпорации и затова не бива да съществува. Според Брюкселския консенсус, може да има единствено някакви квазидържавни образувания, чиито парламенти и правителства като едни марионетки ще изпълняват спуснатите им отгоре решения.

Ето това са политиките, срещу които се бунтуват все повече и повече европейски граждани. И този бунт личи най-ясно в изборните резултати. На парламентарните избори миналата неделя в Полша абсолютно мнозинство спечели евроскептичната консервативна партия  „Право и справедливост“. Нейната платформа беше смесица от защита на социалните права на поляците и уважение към традиционните католически ценности.

Повечето поляци гласуваха за партия, която държи на традициите, която твърди, че мъжът трябва да бъде мъж, а жената – жена, че разните там безполови екземпляри, брадати жени и други подобни либерални издевателства могат да съществуват само като изключение и в никакъв случай не като правило. „Право и справедливост” обещава по-ранна възраст за пенсиониране, иска да прокара нов банков данък и да ограничи навлизането на чужди търговски вериги. Очаква се партията да бъде и много по-твърда отколкото беше досегашното либерално правителство спрямо опитите на Брюксел да й налага приемането на определен брой мигранти. Гласувайки за „Право и справедливост”, поляците показаха, че искат сами да решават как да живеят в собствената си държава, а не да изпълняват предписанията на някакви анонимни еврочиновници.

Когато говорим за оспорването на Брюкселския консенсус, задължително трябва да обърнем внимание и на резултатите от изборите в Португалия, които се проведоха в началото на октомври. На тези избори най-много гласове получиха левите партии – социалистите, коалицията от комунисти и зелени и левият блок. Спечелените от тези формации места в парламента им позволяват да съставят правителство, което да има абсолютно мнозинство. И тук, както и в Полша, вотът на избирателите е напълно логичен.

До този момент Португалия се управляваше от дясноцентристко правителство, което безмозъчно изпълняваше спуснатата от Тройката програма за излизане от кризата. В резултат на тези мерки кризата се задълбочи. Десетки хиляди португалци напуснаха страната, защото безработицата се увеличаваше, а сред младите тя достигна 40 процента. Ето защо избирателите предпочетоха да заложат не на десницата, а на левите формации. Те обещават да се откажат от антисоциалната политика, да възстановят част от орязаните заплати на социалните служители.

Разбира се, либералните политици и анализатори, както в Португалия, така и в чужбина, ореваха света с воплите си колко ужасно щяло да стане, ако на власт дойде левицата и, съответно, това не бивало да се допуска. Както и в много други случаи и тук резултатите от изборите, начинът, по който хората са гласували, нямат никакво значение. Само че все повече европейски граждани отказват да приемат подобно пренебрежително отношение. Те не желаят социалните им права да бъдат жертвани в името на някакви предписания, които устройват единствено анонимните брюкселски чиновници и представителите на транснационалния капитал. Ето защо те гласуват и ще продължат да гласуват за формации, които защитават правото им на достоен живот, а не прилагат папагалски рецептите на Брюкселския консенсус.

Източник: „Деконструкция”, БНР/Поглед Инфо.