Пътят на Тръмп към Путин преминава през НАТО

Пътят на Тръмп към Путин преминава през НАТО

Публикувано от:
Автор: Петр Акопов

 Доналд Тръмп се готви да замине за Европа – потвърдено е, че неговото първо посещение в Стария свят ще премине в края на май. И нещата няма да приключат само с участието му на срещите на високо равнище на НАТО в Брюксел или на „Голямата седмица“ в Сицилия – отделна част от обиколката му може да бъде и среща с Владимир Путин. Същевременно тя може да бъде опасна за Тръмп, пише Взгляд

Президентът на САЩ ще пресече океана в края на май – на 25-ти в столицата на Белгия е планирана среща на високо равнище на НАТО, а на следващия ден започва среща на „Г-7“. Това посещение на Доналд Тръмп няма да бъде просто неговата премиера в Европа, след нея лидерите на континента ще са длъжни или да изкажат своето възхищение от мъдростта на новата администрация, или да продължат с поетия още преди победата на му на изборите тон и да обявят, че той не им е нужен.Разбира се, по време на двете срещи няма да им бъде лесно нито на европейците, нито на далечния им гост – в рамките на срещата на НАТО ще премине разговор за това за какви съюзнически отношения ще трябва да се плаща сега, а в тези на „Седмицата“ ще се задават въпроси за това защо тя не

е „Осмица“ . В крайна сметка италианците, като домакини в Таормине, вече индикират, че искат да говорят за завръщането на Русия в клуба, при това самата Русия, изключена от този формат, не само, че не се стреми обратно вътре, но и практически открито говори, че няма да се върне в тази форма на отношения със западния свят. Но при всеки случай и при НАТО, и при „Седмицата“ темата Русия ще бъде повдигана постоянно – т.е. на първо място ще бъде запознаването с Тръмп в Брюксел, а вече след това в Сицилия ще бъде състоянието на случващото се в световната икономика (отчитайки се протекционистката настройка на Тръмп и недолюбването му на ЕС), Близкия изток и Русия.

Впрочем, ако за президент на Франция в началото на май бъде избрана Марин льо Пен, западните лидери няма да говорят за нищо друго – новият ръководител на Франция ще посети въпросните срещи на високо равнище и заедно с Тръмп ще стане въплъщение на крушението на обичайния световен ред.
Но и без Марин льо Пен срещите ще бъдат тежки. От президента веднага ще се чакат някои неща. Освен уверенията в ненарушимостта на Атлантическия свят (които между другото той вече даде), Тръмп трябва да обясни и американската позиция по Украйна, която, както всички разбират, ще бъде основното препятствие пред всички европейци за тяхното желание да възстановят нормалните отношения с Русия. Предишната американска президентска администрация зорко следеше спазването на атлантическата солидарност що се отнася до антируските санкции и натиска срещу Русия, но нея вече втори месец я няма в Белия дом.

Между срещите в Брюксел и Таормине и смяната на властта в САЩ ще преминат четири месеца и да се скрива фактът, че за екипа на Тръмп Украйна общо взето е безразлична, вече ще бъде невъзможно. Ще бъде невъзможно да се скрие, че Вашингтон повече не упражнява натиск върху европейските столици с искане отново и отново да продължават санкциите срещу Русия. Т.е. на думи ще се продължи с осъждането на Русия за „анексирането на Крим“, ще се сочи „присъствието на руски войски на територията на украински Донбас“, но Вашингтон ще престане да следи как европейците съблюдават антируския режим, а само така, както сами признаваха високопоставени служители от обамовския Държавен департамент, нещата работят.

Няма кой да замени Вашингтон на антируския команден пункт: Ангела Меркел не е привлечена да бъде надзирател, особено преди избори, Великобритания е заета с Брекзит, Франция, дори и с Макрон начело, няма да поиска да се изправя челно срещу Русия. Последствията не са трудни за предвиждане – европейците, разбрали, че никой не ги пита, ще „попаднат в лапите на Путин“ – т.е. с радост ще отстъпят пред натиска на собствените си бизнес елити, вече уморени да търпят и да чакат края на санкционните войни срещу Русия.

За властта в Украйна ефектът от запознанството с Тръмп ще окаже убийствено въздействие. Петро Порошенко, най-вероятно, ще успее да осъществи своето заветно желание – да се запознае с Тръмп преди Путин, например по време на срещата на НАТО в Брюксел, където паралелно е поканен и той. Но от разговора с Тръмп на Порошенко няма да му стане по-леко – още повече, че украинските елити още сега, когато вече го няма вашингтонският куратор Джоузеф Байдън, започнаха борба за това кой да наследи президентското кресло в Киев. Вече след като стане известно окончателно, че Тръмп на никого нищо не е обещавал, положението на Порошенко ще стане съвсем незавидно.

Доналд Тръмп ще се опита да направи европейската си обиколка, ако не триумфална, то поне победна. Разбираемо е, че Тръмп няма да призовава публично останалите страни да поемат по пътя на Великобритания, още повече, че той ще се опитва всячески да успокоява наплашените от неговата предизборна риторика техни лидери. Но приспивайки вниманието им, Тръмп няма да се откаже от своите анти-ЕС възгледи – така че при всичщи случаи той ще остане чужд за проатлантическите елити на Европа и представител на „неправилните САЩ“.
Още повече, че Европа няма да може да представи нещо понятно на Тръмп – ЕС е в криза, при това дълбока и фундаментална. А и самата идея на загубилите американски елити за това, че Старият свят може да стане, дори и временно, пазител и мотор на „атлантическия проект“, не издържа на критика. Кой ще направлява Тръмп по истинския път? Окупирана Германия с нейните затаени, но антиамерикански настроени елити или попадналата в капана на Брекзит Великобритания? Брюкселската наднационална бюрокрация или загубилата се Франция? Няма в Европа такава сила, която да попречи на Тръмп да прави това, което си иска – неговите основни противници са в самите САЩ, но засега той достатъчно успешно отбива ударите им.

Вече е понятно, че той ще ги отбие и ще премине в контранастъпление. В това число и на външнополитическия фронт, на който една от основните задачи на Тръмп е да започне самостоятелна политика по засилването на позициите на САЩ като национална държава. За това му е нужно да излезе от безсмислените и вредни операции, да се предоговорят по-изгодни за САЩ „сделки“. С това той ще се заеме в най-скоро време – след установяването на личните отношения с основните световни играчи, с тези, които имат това, което той иска да получи – самостоятелност.

На първо място са китайският президент Си Дзинпин и с руският Владимир Путин – именно срещите с тях са от особено значение за Тръмп. И ако за срещата със Си Дзинпин няма нищо, което да пречи, освен договореността за това, кой при кого първи да пристигне, то срещу срещата с Путин играе роля и вътрешнополитическата ситуация в САШ. Устроената около „руските връзки“ на Тръмп безпрецедентна истерия заставя новият президент да забави установяването на контактите с Москва. Но принудителната пауза приключва.

Подготовката за срещата между Тръмп и Путин тече вече втори месец и е разбираемо, че страните не разпространяват подробности за нея. Точно по този начин, тайно, се готвят и контактите на високо равнище, които трябва да предшестват срещата между двамата президенти – например посещението в Москва на държавния секретар Рекс Тилерсон. Въпреки това информация все пак изтича – и то най-вече от американска страна.

Така, появилите се в последно време изтичания на информация за датата на пристигането на държавния секретар в Москва и срещата му с Путин – 12 април, не бяха потвърдени в Кремъл. Но съдейки се по всичко, Тилерсон наистина ще посети Русия тогава – преди това той ще бъде в Рим на среща с външните министри от страните на „Голямата седмица“, откъдето ще долети в Москва. След срещата му с Путин може да се говори за това, че до запознанството между двамата президенти ще остане само една крачка – по време на беседата в Кремъл ще се съгласуват не само възможния дневен ред, но и мястото и времето на срещата на върха.

При това дневният ред в този случай е условен – по време на първата среща ще се обсъждат или най-малко засегнат всички ключови международни и двустранни теми – „Ислямска държава“, Сирия, Близкият изток, Украйна, Афганистан, Либия, КНДР, Иран, правилата на световната търговия, договорът за ядрено разоръжаване. Но важното не са темите, а личното запознанство, личните впечатления, които ще се наложат между двамата президенти. В това се състои и основното значение на първата среща на върха – значително по-важно, отколкото всички възможни договорености.

Що се отнася до мястото и времето на срещата, изглежда, че тя ще може да се състои в рамките на това първо посещение на Тръмп в Европа – т.е. в края на май. Най-вероятно срещата ще премине на неутрална територия, ако, разбира се, кампанията около „руските връзки“ на Тръмп междувременно не стихне достатъчно, че новият президент да успее да си позволи полет до Москва (Това е и единственият възможен вариант за среща не на неутрална територия – защото по протокол сега е ред на президента на САЩ да посети Русия).

Като място на първата среща може да се избере някоя от малките европейски държави като вече предложилата се за целта Словения. Именно в Любляна през юни 2001 г. Путин и Джордж Буш се и запознаха, така че страната вече има традиция за организация на руско-американски срещи на високо равнище. Но по принцип такава може да бъде Финландия, Швейцария или Австрия.

За датата на срещата също може да се направят съвсем уверени догадки. Тя може да премине в рамките на първата обиколка на Тръмп в Европа – т. е. след 27 май, когато ще приключи сицилианската среща на „Г-7“. Това би било напълно логично и много по-просто, отколкото да се чака следващата обиколка на американския президент в Европа, която е планирана за началото на юли. Тогава той ще пристигне в Хамбург на среща на високо равнище на „Г-20“ и там при всички случаи ще се запознае с Путин.

Но едва ли Тръмп ще отлага първата среща с още почти месец и половина – още повече, че истерията около „руските връзки“ скоро ще приключи и в САЩ. На Тръмп му е време да установи реални отношения с руснаците, или по-точно с един от тях.

Превод: ИА Фокус