Фото: А-спекти

Фото: А-спекти

Путин спаси Асад. Ще спаси ли и Мадуро?

Публикувано от:

Автори: Бил Брей, Мияко Ерик и Джеймс Грег. Източник: The National Interest

През лятото на 2012 г. Русия започна да използва военноморския си флот за доставки на оръжие и бойна техника в Сирия, игнорирайки по този начин всички опити на Запада да блокира помощта чрез въвеждане на забрана за превоз на оръжия с кораби от търговския флот. Сирия е дългогодишен клиент на Русия, тя купува от Москва голяма част от необходимото й оръжие. Асад разреши на военноморския флот на Русия да използва за база част от пристанището в Тартус, а офицерите от руското разузнаване започнаха да работят заедно със сирийците в Дамаск и в други населени места на сирийска територия. След края на Студената война интересът на Русия към Сирия и влиянието й там значително намаляха. Мнозина недооцениха решението на Путин през 2012 г. да увеличи подкрепата си за Асад, считайки, че това е скромна проява на солидарност към стария му сирийски приятел и циничен опит да използва гражданската война в Сирия за получаване на финансови облаги. Голяма част от анализаторите, ако не и всички, не успяха да предскажат колко далеч ще стигне Путин, за да спаси режима на Башар Асад. Така за пореден път Западът изтълкува погрешно действията на Путин. Но дали сега западните анализатори правилно разбират колко далеч отново може да стигне Путин, за да спаси ръководителя на Венецуела Николас Мадуро? Факт е, че между руско-сирийските и руско-венецуелските отношения както в исторически, така и в геополитически план има много съществена разлика. Например вътрешната криза във Венецуела засега все още не е прераснала в гражданска война. Но също така могат да се открият и определени сходства. Обстановката във Венецуела днес е близка до катастрофа, но въпреки това ситуацията в страната предоставя на Русия възможност да укрепи своите позиции в Латинска Америка в противовес на САЩ и американските съюзници.

Уязвимостта на Венецуела
След няколко месечни и почти ежедневни протести, в хода на които загинаха повече от сто човека, Венецуела е в критично състояние, защото остатъците от демократични институции или продължават да се ликвидират, или се изместват на втори план. Опозицията бойкотира проведените на 30 юли избори за ново Учредително събрание, което трябваше да внесе изменения в конституцията, а според думите на Мадуро, и да обезпечи икономическото процъфтяване на изпадналата в тежка ситуация държава. Разбира се, това беше поредното противоконституционно, силово решение на Мадуро, с което страната направи още една голяма крачка към тотална диктатура. На фона на международните критики към политиката на Мадуро, на инфлацията, измерваща се със стотици проценти и обезценяването на боливара, който днес е по-евтин от онлайн валутата в играта World of Warcraft, учудващо е как Венецуела и националната й нефтена компания все още не са обявили фалит. Вероятно тук е намесена Русия. Националната нефтена компания Petroleos de Venezuela S. A. (PDVSA) носи, според някои аналитици, до 95% от общите приходи на странатаПарите постъпват не само от текущите доставки на нефт, а и от голям обем авансови плащания. Например Русия през тази година е предплатила на PDVSA шест милиарда долара. Докато компанията все още може да работи, Мадуро има шанс да запази властта си, при условие, че успее да запази и контрола си върху военните. Сега Мадуро използва парите, постъпващи от продажбата на нефт, основно за внос на хранителни продукти и за заплати на офицерите от армията. Контролът върху разпределянето на хранителните продукти той възложи на военните, надявайки се по този начин да си гарантира тяхната лоялност. Войниците не само че първи получават хранителни продукти, но могат и да ги продават на черния пазар, набавяйки си по този начин допълнителни доходи. Резултатът от тези привилегии е, че армията безапелационно защитава Мадуро и неговото правителство от протестните акции на опозицията.
Цената на руското покровителство
От 2006 г. до сега Русия е предоставила на Венецуела кредити и заеми на обща сума 17 милиарда долара. Москва живо е заинтересована Мадуро да остане на власт, отчасти поради това, че оглавяваният от опозицията Конгрес на Венецуела прие решение, че в случай на фалит от страна на PDVSA, придобиването от страна на Русия на 49.9% от акциите на компанията Citgo ще бъде незаконно.
Освен това, ако Русия получи толкова голям дял в Citgo, тогава поради неотдавнашното разширение на санкциите против Русия, за Citgo ще бъде меко казано трудно да работи в САЩ. Не по-малко важно е и друго. С краха на правителството на Мадуро Москва ще загуби геополитическото си влияние на американския континентСега Русия е един от най-важните военни партньори на Венецуела, а от 2006 г. тя стана и основен доставчик на военна техника в страната. Каракас се разплаща частично за тези доставки с нефт. Очакваше се обемът на договорите за военни доставки значително да се увеличи, но през 2014 г. цените на нефта рязко паднаха и започна рецесията. Руската държавна нефтена компания „Роснефт“ изпълнява функцията на главен политически инструмент на Путин и кредитор на Мадуро във Венецуела.Освен това Русия разполага и с няколко други ефективни инструмента, помагащи й да запази властта на Мадуро и едновременно с това да отстоява собствените си интереси. Най-важното е, че Русия може да си позволи да отпише дълговете на Венецуела, а такъв прецедент вече имаше. От 2000 година до сега Русия е отписала дългове на 8 страни, възлизащи на обща стойност 120 млрд. долара. За Москва тези заеми представляват много по-малка финансова загуба, отколкото е геополитическата печалба от тях. Чрез заемите, руснаците укрепват военните си връзки и регионално влияние. Опрощаването на дългове пък помага на Русия да задържи съюзниците си в своята орбита. Миналият месец Русия е заделила един милиард долара от държавния бюджет за покриване на загуби и за компенсиране на възможното забавяне на разплащанията от страна на Венецуела. Това говори, че Москва не е много уверена във възможностите на Каракас да направи през октомври поредното си дължимо плащане. Но преди венецуелското правителство да обяви неплатежоспособност, „Роснефт“ или ще опрости, или ще разсрочи изплащането на дълга, като това може да стане в обмен на малък пакет акции в някой от нефтените проекти.
Директорът на „Роснефт“ Игор Сечин всъщност е неофициалният руски посланик във Венецуела. Той е представителят на икономическите и политически интереси на Москва в страната. Неотдавна той направи няколко публични изявления, с които потвърди решимостта на руската компания и в бъдеще да сътрудничи с Венецуела. Също така той каза, че авансово платените 6 млрд. долара ще се изплатят съгласно договореностите. По този повод Сечин каза следното: „Ние очакваме да получим окончателните разчети под формата на нефт и нефтопродукти в съответствие с графика, който нямам право да ви покажа. Очакваме, че до 2019 г. дългът ще бъде напълно погасен“.
Междувременно вървят преговори за обмяна на активи, а така също и за предаване на „Роснефт“ на пакет от 10% акции в проекта на PDVSA, осъществяван в района на река Ориноко. Стойността на пакета се оценява между 600 и 800 млн. долара. По такъв начин, продължавайки процеса на относително евтини поглъщания, Русия ще успее да засили икономическото си влияние във Венецуела. Ако Мадуро успее някак да преживее кризата и да стабилизира обстановката в страната и ако цените на нефта пак тръгнат нагоре, Москва ще се окаже в много изгодно положение. Тогава тя ще придобие значително влияние в региона. Да подкрепя Мадуро за Русия е силова, геополитическа борба. Като помага на антиамерикански настроената Венецуела, позиционирана дълбоко в тила на САЩ, Русия увеличава своето влияние в региона. Тук възникват минимум два важни въпроса. Първият от тях е, ако Мадуро не успее да стабилизира страната след предстоящите избори за губернатори, в които опозицията вижда добър шанс да спре плъзгането на режима към диктатура, какво ще предприеме в този случай Русия за да запази режима на Мадуро? През последните години Русия провеждаше макар и малки, но значими съвместни военни учения с Венецуела. Също така не е изключено по молба на венецуелското правителство да се предприеме и „хуманитарна интервенция“. Вторият въпрос е, ако Русия посредством икономическа или някаква друга интервенция успее да укрепи властта на Мадуро, какво ще поиска тогава в замяна Москва? Путин много добре се справя с играта на покровителства. Никой не трябва да бъде учуден от това, че Москва отдавна е изчислила прецизно своите шансове, залагайки на Мадуро.
Превод: A-specto