Плевнелиев се срещна с новоизбрания президент на Молдова Додон

Плевнелиев се срещна с новоизбрания президент на Молдова Додон

Пустите молдовци, станали московци!…

Публикувано от:
И молдовците обърнаха гръб на уродливата демокрация. Нещо повече – те загърбиха и съседите си – Румъния и Украйна. Бившата Молдавска ССР си избра за президент социалиста Игор Додон, който в прав текст обяви, че има два основни приоритета – сближаването с Москва и разрешаването на кризата в Донбас. Какво се случва? – Защо една по една малките бивши соцрепублики взеха да се връщат към левите идеи и демонстративно да обръщат гръб на Европа? В Украйна също протестират – задава се нов майдан – този път срещу Порошенко! Америка на Тръмп спря траншовете, и сега украинците се питат как ще свързват двата края без чужда помощ?!? Все по-гръмогласно на площадите се чува гласът на Юлия Тимошенко. „Несмотря на ето”, нашият все още настоящ президент Росен Плевнелиев, реши да посети Игор Додон в Кишинев. Според официалния протокол двамата са обсъждали „регионалния, европейския и международния дневен ред”. И точно тук човек си задава въпроса: Защо Плевнелиев? – Обстановката в света се променя стремглаво в посока една нова политическа тенденция, която се решава от новоизбраните, а не от бившите държавници!

Изборът на Игор Додон за президент, в много отношения е огледален образ на избора на нашия ген. Румен Радев. И Додон бе избран не само като социалист, но преди всичко взе преднина с протестния вот на хората, недоволни от правителството на страната. Общественото недоволство в Молдова се засилваше през последните две години, след като през 2014 г. много обикновени молдовски граждани станаха жертва на банкова измама,

почти идентична с нашенската с КТБ 

Додон, също като Радев, е многодетен баща и вдъхва доверие с разбиранията си за национална сигурност. Молдовският президент обяви, че иска съхраняване на военното присъствие на руската армия на територията на Молдова. Той нито на йота не промени отношението си към САЩ въпреки обещаващите лозунги на Тръмп. Но Молдова си има специфични причини за това: а именно политиката на Щатите да гледат на страната в светлината на интересите на съседна Румъния. Додон има завиден стаж като политик и държавник. Той е бил вицепремиер по въпросите на икономиката и търговията, и в това си качество, ако и да е социалист, реализира бърз преход на държавна собственост в частни ръце?!?

Колко познато! 

Дълго време Додон е бил считан за прозападно настроен, на което се дължи и шеметната му кариера. Прокламирал е за евроинтеграция и свободна търговия на Молдова със страните от ЕС. Именно при неговото премиерство, страната получава безвизов режим за Европа. И ето че през 2011 г. Игор Додон „завива” към проруски курс и лоялност към Путин. Преди изборите за президент през тази година става организатор на антиправителствен протест, като апелира за предсрочни избори. И това ни звучи познато. Додон призна Крим за руски, и също като Радев, каза, че благодари на социалистите за подкрепата, но няма да се съобразява с тяснопартийни интереси?!?

Дали, предстои да разберем!..

Какво ни касае Молдова? – Там се намира Тараклийският район, където е концентрирана втората по големина българска общност зад граница – т.нар. бесарабски българи. Нерядко сме чували констатациите, че сънародниците ни там са два пъти пҐ българи от нас, тук!?! Въпросът защо и как сме разделени, остава в дълбините на историята, но ето че сега пак сме с „една връвчица вързани”, както казват руснаците. Политиката хем опъва тази връвчица към Европа, хем я тегли към Русия. Британският референдум, провалът на Меркел с мигрантите, вмешателството във вътрешните ни работи от страна на Европа и САЩ, и идентичните корупционни скандали вътре в страните от бившия Източен блок, дълго време се трупаха, за да изригнат във всеобщо недоволство. Вятърът на промяната в Европа обърна посоката на интересите. Много европейски страни например, вече

не са съгласни с политиката на санкции спрямо Русия 

Гърция, Италия, Унгария, Словакия и Кипър го заявиха открито. ЕС се оказа химера, която не решава задачите, свързани с икономиката на джоба ни. Бившите соц вече не желаят да стоят в положението на бедните роднини в ЕС, а същевременно нямат ресурса и волята да си извоюват по-престижно място. В състоянието на тъпчене, застой и деградация, възраждането на лявата идея е логична последица от липсата на някакъв приемлив избор. Идентичните процеси в страни като България и Молдова обаче не са гаранция, че сме на верен път. По-вероятно е да преживяваме поредната химера за демократизация. А многократните провали водят към едно – опасността да се превърнем в общности от нихилисти – на апатични хора, които не вярват в нищо!

Автор: Еми МАРИЯНСКА, Блиц