Провалената държава

Провалената държава

Публикувано от:

Една година след Майдана Украйна е в гражданска война, пред банкрут и без суверенитет

По повод годишнината от Майдана украинската телевизия „Интер“ направи преди няколко дни телевизионен мост между град Дебалцево, който се намира на фронтовата линия, но е под контрола на правителствената армия, и киевския площад на Независимостта, където се бяха събрали няколко десетки граждани за участие в предаването.

На сцената в Дебалцево жена на средна възраст се добира до микрофона и буквално крещи в него: „На 24-ти, когато ни освобождаваше или ни завладяваше украинската армия, не е ясно кое от двете, украинската армия ни обстрелваше от „Град“. Кой е разрешил това?“

„Вас ви обстрелваха и от двете страни“, репликира я репортерът, който явно не е очаквал такава реакция.

„Не, почакайте, аз говоря за 24-ти…“, продължава жената, но репортерът бързо се отдръпва от нея. Водещите от студиото на „Интер“ включват хората на площада в Киев, за да отговорят на жената. Камерата показва група украинци, които скандират нонстоп: „Слава на Украйна! Слава на героите“! „Майдан, отговори на Дебалцево“, призовава единият от водещите.

Майданът отговаря като зомбиран: „Слава на нацията! Смърт на враговете! Слава на нацията! Смърт на враговете!“
Така е. Друго може и да няма в момента в Украйна, но смърт има в излишък. По данни на ООН над 5000 души загинаха в бившата съветска република от началото на протестите срещу бившия президент Виктор Янукович и последвалата гражданска война в източната част на страната.

Крим, където между другото имаше само три жертви – при провокация и пиянски инцидент, доброволно се присъедини към Русия. По-голямата част от териториите на Донецка и Луганска области фактически се намират извън контрола на правителството в Киев.

След поражението, което претърпя в края на август – началото на септември край Иловайск украинската армия, гражданската война премина в позиционен стадий.

След минските споразумения от 5 септември формално има примирие между враждуващите страни, само дето всеки ден загиват средно по десетина души – мирни жители, опълченци и украински военни.
Последните решения на президента Пьотр Порошенко – да преустанови изплащането на пенсии и заплати, да спре движението на обществения транспорт и дейността на държавните предприятия в контролираните от опълченците райони, само показват, че Киев не възприема вече тези райони като част от територията на Украйна.

Действията на украинската страна може да бъдат тълкувани като провокационни, за да се предизвика ответна реакция на Русия, като тактически ход, който да породи недоволство срещу ръководствата на непризнатите народни републики или като желание да бъдат спестени финансови средства на изпосталелия украински бюджет, т.е. защо да храним тези, които не искат да живеят с нас в една държава. Каквито и обяснения да се дават обаче, е напълно очевидно, че тези мерки на Киев са всичко друго, но не и държавнически.

Да напомним, че дори Русия, която сега много украинци обвиняват във всички смъртни грехове, не прекъсна нито за момент финансирането на Чечня, когато тя на практика се беше отделила от Москва в периода 1996-1999 г.

Русия плащаше пенсии и социални помощи и заплати в Чечня дори когато терористите взривяваха жилищни сгради, отвличаха хора и нападаха съседните републики. Вероятно това обстоятелство изигра своята роля в общия процес на помирение в региона. Киевското правителство може да помисли върху тези проблеми, ако продължава, разбира се, да смята Донбас за част от Украйна.
В икономическо отношение година след Майдана Украйна е фактически в състояние на банкрут и само подаянията, които получава от американците и техните държави-клиенти, я спират над ръба на пропастта.

Парадоксално е, но Украйна сега се намира по-далече от членството в ЕС, отколкото преди година. А уж всичко започна като народно движение, насочено срещу „антиевропейската“ и „проруската“ политика на предишния държавен глава Виктор Янукович.
Редица европейски политици вече открито говорят, че Украйна няма в обозрима перспектива да стане член нито на Евросъюза, нито пък на НАТО.

И причината за първото не е реакцията на Русия или възникналият териториален спор с Москва за Крим. Нестабилността в Украйна, разделението в обществото, икономическата криза, социалните проблеми, перманентната корупция и лошото държавно управление са причините, поради които Киев ще гледа ЕС през крив макарон.
Депутатът от полския сейм Тадеуш Ивински заяви в края на август т.г., че Украйна и след 20 години няма да стане член на Евросъюза, защото не може да покрие необходимите условия.

Преди няколко дни пък не кой да е, а министърът на външните работи на Германия Франк-Валтер Щайнмайер коментира пред списание „Шпигел“, че не е реалистично в близко бъдеще Украйна да стане член на ЕС, а пък за членство в НАТО германският министър отсече, че не го вижда изобщо.

Френският му колега Лоран Фабиюс дори заяви, че е „обезпокоен“ от желанието на Украйна да бъде член на Алианса.
За капак на всичко, споразумението за асоциация с ЕС, което беше представяно на украинския народ едва ли не като входна врата за съюза, няма да влезе в сила до началото на 2016 г., докато не бъдат изчистени опасенията на Русия, че то няма да засегне нейните икономически интереси.

А всичко започна заради отказа на Янукович да го подпише на 27 ноември м.г. във Вилнюс. Излиза, че украинците се оказаха двойно излъгани – нито ще станат членове на ЕС, нито споразумението за асоциация, което между другото си остава все така заробващо Украйна, ще влезе веднага в действие.

Но народът на Украйна се оказа и още един път излъган – като свали с насилие един олигарх и неговата клика, на врата му се качи следващият олигарx с неговата си, като резултат идеалите на честните хора от Майдана се оказаха изхвърлени на боклука.

Плюс като „бонуси“ – териториални загуби и гражданска война.
В икономически план нещата са още по-печални. Ако за мнозинството украинци подписването на споразумението за асоциация с ЕС се разглеждаше като първа стъпка към последващото благоденствие, поне така им обещаваха политици като Арсений Яценюк преди една година, то сегашната реалност е меко казано жестока.

Вместо ръст на икономиката имаме огромен спад по всички направления, и вината за това не е на Русия, както се опитват да обяснят властите, а преди всичко на сегашните ръководители на Украйна. Ако курсът на гривната спрямо долара през ноември 2013 г. беше 8 към 1, то сега украинската валута се обезцени 100%. Държавният дълг е вече 70 млрд. долара и всеки момент е готов да пресече критичната линия от 60% спрямо БВП на страната.

Дефицитът на бюджета вероятно ще достигне 12%. Експерти припомнят, че преди кризата в Гърция нейният бюджетен дефицит е бил 13%. Инфлацията се очаква да бъде около 19%. Спадът на икономиката – между 7% и 9% според различни оценки. В началото на март премиерът Яценюк плашеше депутатите от Радата, че ако не приемат антикризисните закони, които предвиждаха съкращаване на бюджета, Украйна ще банкрутира, а икономиката ще рухне на 10%.

Е, приеха законите, а държавата и с тях е на път да изпълни „пророчеството“ на Яценюк. Западните държави подхвърлят на Киев точно толкова пари, колкото да му стигнат, за да не банкрутира напълно.

Тези средства обаче изобщо не са достатъчни, за да заработи икономиката на страната, още повече, че правителството използва външните финанси за т.нар. антитерористична операция в Донбас и за безумните проекти като „Ров“ и „Стена“ по границата с Русия.
Западът няма интерес от украинското машиностроене, което е основата на нейната икономика, нито пък има нужда от големия потенциал на украинското земеделие. Точно обратното.

Ликвидацията на машиностроителните и селскостопански мощности ще отвори възможност за западните стоки да наводнят Украйна, а в същото време ще бъде отнета възможността на Русия да реинтегрира украинския икономически потенциал, който да бъде използван за благото и на двата народа.
Но най-големият провал на новите управляващи в Киев е загубата на суверенитет на страната. Украйна изглежда е изпаднала в пълна политическа зависимост от САЩ, които й налагат решения, изгодни за Вашингтон в противопоставянето му с Москва, но крайно неблагоприятни за самата Украйна.

Как да оценяваме факта, че вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън ръководи заседание на украинското правителство, като седи в креслото на държавния глава? Киев откровено игнорира посланията на Европа, но пък лови всяка дума на политиците от САЩ.

Последното действие на новото правителство на Яценюк, с което се назначават чужди граждани на ръководни постове, е напълно показателно за дъното, което са ударили управниците на Украйна.

Както посочва депутатът от „Опозиционния блок“ Александър Викул: „Политици, които смятат да назначават чужденци на ръководни постове в правителството на Украйна, трябваше още преди изборите да си признаят, че нищо не разбират от тази работа“.
В книгата си „Провалените държави“ американският професор Ноам Чомски дава следната дефиниция: „Провалена държава“ е държава, която или не е в състояние, или не желае да защитава населението си от много сериозни заплахи.

Това са държави, в които цари беззаконие или липсва държавност. Може да са налице демократични форми на институции и форми като такива, но те са лишени от съдържание и не функционират.“

Ситуацията в Украйна за съжаление се вписва добре в това определение.
Впрочем решението на редица проблеми на Украйна лежи на повърхността и не е тайна за никого. Това е възстановяването на стопанските връзки с Русия, тяхното задълбочаване и развитие, реализацията на мащабната програма за промишлена кооперация, която през 2013 г. Кремъл предложи на тогавашното украинско ръководство.

Тук влиза и производството на самолети, локомотиви, атомни реактори, авиационни и корабни двигатели, оръжие и много други неща, които ще натоварят мощностите на украинските предприятия.

В сегашните условия подобен рестарт на икономическите отношения изглежда утопичен. Украинските власти не желаят да работят с Русия, не само защото я смятат да отговорна за всички беди, сполетели страната, но и преди всичко защото са заложници, от една страна, на националистическите настроения в страната, и на американската външна политика.

Без отстраняването на тези фактори, които влияят на решенията на официален Киев, е сложно да очакваме пробиви във връзките с Русия. Истината обаче е, че решението на украинските проблеми – териториални, политически, икономически, социални, лежи на Изток, а не на Запад.

Това беше ясно и през 2013 г. и е още по-ясно през 2014 г. Колкото повече в Киев отлагат вземането на смело решение за започване на процес на федерализация на страната, рестарт на отношенията с Русия и реформи, целящи изкореняване на олигархичния режим, толкова по-дълга ще бъде агонията на украинската държавност, толкова по-дълго Украйна ще бъде пешка в ръцете на външни сили.

Автор: Георги Георгиев

Източник: http://duma.bg