Преди смъртта си  Горбачов се опитва да изглади вината си пред Русия.

Преди смъртта си Горбачов се опитва да изглади вината си пред Русия.

Публикувано от:

Съдейки по тезите, които започна да изказва първия и последен президент на СССР, за когото милиони хора в Русия нямат друго определение, освен „Юда”, Горбачов не иска да умира с толкова натрупани проклятия.

След като за пореден път се оказва в болница, Михаил Горбачов даде ново интервю, в което продължи да казва доста неочаквани и болезнени за неговите „приятели” на Запад думи.

Днес трябва да признаем, че е налице криза в европейската (и световната) политика. Една от причините за това, въпреки че не е единствена, е нежеланието на партньорите ни на Запад да се съобразяват с гледната точка на Русия и със законните й интереси, свързани с безопасността. На думи аплодираха на Русия, особено по времето на Елцин, а на практика – не я зачитаха. Имам предвид преди всичко разширяването на НАТО, плановете за разгръщане на ПРО (Противоракетна отбрана), действията от старана на Запада във важни за Русия региони (Югославия, Ирак, Грузия, Украина). Буквално казваха следното: това не е ваша работа. В резултат на това се натрупа напрежение, което изби, заяви Горбачов в интервюто си за вестник „Российская газета”.

Освен това, сега вече бившия най-добър приятел на американците и англичаните посъветва лидерите на запад да проведат задълбочен анализ на ситуацията, „вместо да обвиняват за всичко Русия”.
Що се отнася до отношенията на Русия със страните от Западна Европа и САЩ, то първата стъпка трябва да е отказване от политиката на взаимни обвинения и санкции. Според мен Русия вече направи тази стъпка, като се отказа да предприеме ответни мерки след последния рунд западни санкции. Сега е ред на партньорите. Мисля, че преди всичко те трябва да се откажат от така наречените персонални санкции. Как да водим диалог, ако вие „наказвате” хората, които взимат решения, оказващи влияние на политиката? Необходим е диалог.

Дали ще го чуят – това е реторичен въпрос. Очевидно е, че Горби се обръща всъщност не към тях, а към жителите на съвременна Русия и към онези украинци, които все още не са изгубили способността да чуват. Така, на въпроса за строителството на отбранителна стена на украинската граница с Русия, Горбачов отговори:
Аз съм против всякакви стени. Нека онези, които планират подобно „строителство”, да се опомнят. Мисля, че все пак нашите народи няма да се скарат. Ние сме прекалено близки във всички отношения.
Не мина и без поредни опити за оправдаване и прехвърляне на вината върху други. Например по въпроса за разширяването на НАТО на изток.
Недейте да представяте Гарбачов и тогавашното съветско ръководство наивни хора, които са били измамени. Дори да е имало наивност, после, когато възникна този въпрос, Русия също „не беше против”. Решението на САЩ и техните съюзници за разширяването на НАТО на изток окончателно се формира през 1993 година. Аз от самото начало казвах, че това е голяма грешка. Безусловно, това беше нарушаване на онези заявления и гаранции, които ни даваха през 1990 година.

В отговор на господин Горбачов ми се иска да напомня, че разкаянието, ако той наистина се разкайва за организирането на „най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век”, трябва да започва с признаване на собствената вина, а не с разкази за старото „ново мислене” и с оправданието „исках да стане най-добре, а тя стана, каквато стана”.

/polit-show.ru/