Посланикът на РФ в България: У нас няма българофилство, защото всички се отнасят добре към България

Посланикът на РФ в България: У нас няма българофилство, защото всички се отнасят добре към България

Публикувано от:

Интервю с извънредния и пълномощен посланик на Руската федерация у нас Анатолий Анатолиевич Макаров пред сп. „Икономист“

Анатолий Анатолиевич Макаров е роден през 1951 г. През 1977 г. завършва Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Работи в посолството в Кралство Нидерландия през 1977 – 1981 г. и в Постоянното представителство на Русия към ЕС в Брюксел, Кралство Белгия, през 1994 – 1998 г. През 2006 – 2011 г. е посланик на Руската федерация в Република Южна Африка. През 2012 – 2016 г. е директор на Департамента за работа със съотечественици зад граница на МВнР. От август 2016 г. е посланик на Руската федерация в Република България. Има дипломатически ранг извънреден и пълномощен посланик. Владее холандски и английски език. Женен, има син.

 

– Ваше Превъзходителство, били сте член на екипа, изработил основополагащото споразумение за отношенията между Русия и ЕС от 1997 г. Оттогава мина много време, а в момента ситуацията е, напрегната. Как виждате шансовете хладните отношения между Москва и Брюксел да се разведрят?

– С Европейския съюз бяхме изградили мощна и разгърната система на взаимодействие. За съжаление, работата по изработването на новото базово споразумение бе прекратена по инициатива на Брюксел, но продължава да действа Споразумението за партньорство и сътрудничество от 1994 г. Сега наблюдаваме изкуствено възпиране на политическите отношения от страна на ЕС, но въпреки това ние сме готови да възобновим работата с Евросъюза по въпроси от взаимен интерес. Надяваме се, че България ще може да изработи конструктивен дневен ред в периода на своето председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. Главното е да се приближим към момента, в който заедно с Брюксел бихме могли внимателно да преценим какво реално се изисква в нашите отношения и от какво можем да се откажем. Радостното е, че в щатен режим функционират дипломатическите представителства – както Постоянното представителство на Евросъюза в Москва, така и Постоянното представителство на Руската федерация в Брюксел. Тече обмяна на послания, поддържат се продуктивни работни контакти. Руското ръководство нееднократно е подчертавало готовността си за нормализация на ситуацията. Преднамереното торпилиране от страна на Брюксел на развитието на нашето сътрудничество за нас е не само неправомерно, но и не отговаря на общите ни потребности. Надяваме се, че в Брюксел здравият разум ще надделее и ЕС ще се откаже от логиката на противопоставяне и сдържане. Тогава ще можем да имаме качествено ново равнище на нашите отношения.

– Кой страда повече от евросанкциите срещу Русия – България или Русия?

– Разбира се, Русия също пострада от политиката на санкции на Вашингтон и Брюксел – неправилно би било да отричаме този факт. Заедно с това обаче ние не сме склонни излишно да драматизираме въведените срещу нас рестрикции. Те имат и позитивен ефект върху нашата икономика, която се адаптира към режима на ограничителни мерки, снижавайки финансовата, икономическата и технологичната зависимост от страните от ЕС. С оглед на политиката ни на икономическа диверсификация Евросъюзът рискува в перспектива окончателно да загуби редица важни за него сегменти от руския пазар.

По данни от български източници размерът на преките загуби за селското стопанство на Република България от въведените ограничения за внос в Русия на млечни и плодово-зеленчукови продукти от момента на въвеждането на санкциите през 2014 г. е около 20 млн. евро. Общите загуби на България от санкциите на Евросъюза против Русия могат да се окажат още по-сериозни, доколкото в този период на българския пазар бяха „хвърлени“ по дъмпингови цени значителни обеми земеделска продукция от други страни от ЕС, които са загубили възможността да я изнасят в Русия, което, естествено, влоши икономическото положение на тукашните земеделски производители.

Ще повторя, санкциите са двуостър инструмент и от отмяната им биха спечелили всички – и страните – членки на ЕС, в това число България, и Русия. И доколкото не ние забъркахме тази каша, не трябва ние да я сърбаме.

– Международни наблюдатели определят България като „троянският кон“ на Русия в ЕС. Възможно ли е с Вашата дипломатическа дейност в България да повлияете на решенията на Брюксел спрямо Русия?

– В своя външнополитически понятиен апарат Русия се старае да не използва подобен род етикети, които освен всичко друго могат да обидят нашите партньори. България е член на Европейския съюз и НАТО – за добро ли, за лошо ли, но това е съществуващата днес реалност. Паралелно с това народите на Русия и България са исторически свързани, те имат общи славянски корени, православна религия и сходни ценности. Не считам, че страна, полагаща усилия за изграждането на самостоятелна външнополитическа линия, стремяща се да отстоява собствени интереси, е правомерно да бъде наричана „троянски кон“.

По втората част на въпроса мога да кажа следното. Ако имате предвид кампанията на санкции, разгърната срещу моята страна, то аз съм убеден, че решаващо значение в поредицата от фактори, които биха могли да повлияят на решенията на Вашингтон и Брюксел, принадлежи на реалното икономическо взаимодействие, което пострада от подобни действия на нашите западни партньори. Това се отнася и за положението на бизнеса, който, както вече отбелязах, търпи загуби от войната на санкции, и за съдбите на хората, които страдат от санкциите.

– Българите са разделени по отношение на чувствата си към Русия. Едните смятат, че ни третирате като „близка чужбина“ и трябва да стоим колкото се може по-далеч от вас, особено при управлението на Путин, а другите, че сте „братушки“ и че никога топлите исторически връзки между двата народа не трябва да изстиват. Обществените настроения в Русия пък все повече са подвластни на убеждението, че българите са неблагодарници и предатели. На Вас като дипломат коя от тези стереотипизации вкъщи и зад граница Ви пречи най-много?

– Аз за пръв път се оказах тук, на гостоприемната българска земя, и за своя радост се убедих, че в мнозинството си българите се отнасят с искрена любов и симпатия към Русия. Българският народ е мъдър народ, православен, не е толкова лесно да го заблудиш с помощта на мръсни пропагандистки методи и да му внушиш нещо, което го няма и не би могло да го има. Доказателство за това е и фактът, че днес около 80% от българските граждани се определят като русофили. Всъщност никога ли не сте се замисляли защо в България има такова явление като „русофилство“, а в Русия явление като „българофилство“ няма? Отговорът е прост: защото у нас всички, без изключение, се отнасят добре към България.

Стереотипите пречат на конструктивното взаимодействие, затова аз възнамерявам да строя отношенията между нашите страни на основата на равенството и взаимното уважение. В тази връзка възлагам големи надежди на предстоящото празнуване на 140-годишнината от Освобождението на България от османско иго –това е едно от онези събития, към което еднакво трепетно се отнасят и тук, и в Русия, и което по-добре от всичко илюстрира мъдрия девиз на българската държава „Съединението прави силата“.

– Води ли Русия хибридна война в България, както твърдят мнозина български политици?

– Бихме могли да наречем хибридна война безпрецедентната по своята острота и средства информационна кампания, разгърната срещу нашата страна в западните и за съжаление, в редица български средства за масова информация. В своята информационна работа ние сме се концентрирали върху отстояването на истината, правото на всеки да знае за различните възгледи по едни или други събития. Ние не жонглираме с фактите и прилагаме усилия нашите съвременници и техните потомци да съхранят правилна представа за най-важните моменти от съвместната ни история, било то за отбраната на Шипка и превземането на Плевен, паметта на съветските и българските герои, воювали срещу фашистка Германия, или мирното сътрудничество в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ – икономическата структура на бившите социалистически страни – б.р.). Така че, ако нашата работа може да бъде наречена „информационна война“, то това е война против забравата и изкривяването на фактите.

– Бихте ли насърчили създаването на една фондация „Русия за България“ от типа на активната и влиятелна в страната „Америка за България“?

– С удоволствие мога да отбележа, че с България днес имаме съвсем продуктивно взаимодействие в области като култура, наука, образование, спорт. За последните години в пъти бе увеличен броят на българските студенти, обучаващи се в руски вузове за сметка на федералния бюджет. За учебната 2016/2017 година при определена за България квота от 190 души документи подадоха и бяха одобрени 286 кандидати. За сравнение през 2013/2014 г. квотата бе едва от 15 души, а реално заминаха да учат 8. Планираме да увеличим броя български студенти и в следващата учебна година.

Радостно е, че в България се запазва традиционно високият интерес към руския език: в предпочитанията на учениците и студентите той, както и по-рано, е на второ място след английския. Активно реализираме утвърдената от президента на Русия концепция „Руско училище в чужбина“ – като живи примери мога да посоча образователния център „Руско училище“ в Бургас, а също и училище „Юрий Гагарин“ в Санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“, собственост на правителството на Москва (на гр. Москва, не на руското правителство – б.р.), където децата изучават задълбочено руски език.

Развива се сътрудничеството между учените на нашите страни в рамките на международните космически проекти, на площадките на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) и Обединения институт за ядрени изследвания (гр. Дубна).

Най-различни интересни неща се случват и по линия на хуманитарните контакти – на това може да бъде посветено отделно интервю. Затова не смятам, че със създаването на още един фонд ситуацията може да бъде кардинално променена – целта по-скоро е в максимално ефективното използване на съществуващите инструменти.

– Смятате ли, че към днешна дата е възможно да се реализира някой от планираните и изоставени руско-български енергийни проекти?

– Руската страна нееднократно, в това число и в хода на състоялата се през януари XV сесия на двустранната междуправителствена комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество, е подчертавала готовността за изучаването на всички енергийни и инфраструктурни проекти както в Република България, така и в региона на Югоизточна Европа.

Това преди всичко се отнася до плановете за изграждане на газоразпределителен център край Варна, които българската страна изработва заедно с Еврокомисията. Ако Русия получи юридически гаранции за реализацията му от страна на ЕС и на самата България, на дневен ред може да бъде поставен въпросът за изграждането на морския участък на газопровода, излизащ на българска територия. Положителна роля би изиграла успешната реализация на двустранните договорености по погасяването на дълга на България по проекта АЕЦ „Белене“. След като това стане, ще бъде открит пътят за обсъждането на темата за възможно руско участие в атомните проекти на територията на България, в това число и при изграждането на 7-и енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“.

Ето поне две потенциални възможности за възобновяване на двустранното сътрудничество в сферата на енергетиката.

– Кои са най-големите пречки за руския бизнес у нас?

– За краткия срок от началото на пребиваването си тук успях да се запозная с редица руски предприемачи, които успешно работят в България. За мое удовлетворение, никой от тях не се оплаква от сериозни усложнения, макар че това, разбира се, не означава, че тук няма никакви проблеми за правенето на бизнес. Вероятно тези, които са преминали „през огън и вода“, по-лесно се адаптират към местните условия, отколкото например някои европейци. А и немалко е направено в последните години в България за подобряването на бизнессредата.

За мен главното е политиците, плашещи някого с Русия или с икономическата зависимост от нея, да не пречат на търговията, инвестициите и реализацията на взаимноизгодните съвместни проекти. Напротив, бизнесът трябва да полага здрав фундамент за развитието на двустранното сътрудничество по всички направления и да помага за разрешаването на проблемите в нашето взаимодействие.

– Като доскорошен директор на Департамента за работа с руснаците в чужбина не може да не знаете колко руснаци живеят постоянно в България? Колко руснаци имат имоти в България и защо избират за покупка на недвижима собственост Черноморието?

– По наши оценки на територията на България постоянно живеят над 25 хиляди граждани на Русия, като в периода на летните отпуски това число може многократно да се увеличава. Все пак езиковата близост и общата история вършат своята работа. Точна статистика за собствеността върху недвижими имоти не се води – мога да се позова единствено на приблизителни данни. Според българската Агенция по вписванията например лица от бившия СССР притежават около 300 хиляди обекта недвижимо имущество.

Според мен причините за особената любов на руските граждани към българската земя са прости. Тук се отнасят добре към Русия, тук има удивителна природа и приятен климат. Цените на имотите в България са достатъчно конкурентоспособни, законодателните норми по получаването на виза и на разрешение за пребиваване са прозрачни и изпълними. Да не говорим за разнообразните възможности за отдих – от скикурортите и минералните извори до уникалните манастири, възрожденски селища и археологически паметници, които самият аз се надявам да посетя.

– Сериозна ли е опасността военната активност в Черноморския регион да доведе до инциденти и нежелани конфликти между Русия и България?

– Основната задача на външната политика на Руската федерация е изграждането на отношения на добросъседство и взаимно уважение с всички държави в света на основата на международното право и принципите на Устава на ООН.

Разбира се, не може да не предизвиква безпокойство увеличаването на военното присъствие на НАТО в непосредствена близост до нашите граници. Забелязваме и нарастване на интензивността на ученията на натовските страни, които при това са в много значителен мащаб. Бойните кораби на държави извън региона – преди всичко на САЩ, редовно навлизат в акваторията на Черно море.

За нас е крайно важен балансът на силите в региона. Винаги сме били за това Черно море да е територия на сътрудничество, поради което считаме за основна задача развитието на икономическото, социалното и културното взаимодействие в региона. В продължение на много години Русия работи върху сериозни проекти, в частност по създаването на транспортен пръстен в рамките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Затова сме солидарни с българското ръководство: Черно море трябва да остане регион на мир и добросъседство.

– Защо жена от Източна Европа не стана генерален секретар на ООН, каквато бе и позицията на Русия, огласена от постоянния представител на страната в международната организация Виталий Чуркин?

– Ние имахме ясна позиция – генералният секретар на ООН трябва да бъде професионалист. Това е най-важното. Ние последователно заявявахме, че преимуществено право да заемат поста трябва да имат представители на Източна Европа. Споделяхме мнението на много членове на международната общност, че новият генерален секретар може да е жена. Но смятам, че това не бе главен критерий. Управленският опит, разбирането на актуалните световни проблеми, умението да се изграждат контакти и да се намират компромиси – ето основата на всички основи за такава сложна и отговорна работа.

Антониу Гутереш безусловно е достоен човек, разполагащ с необходимите за високия пост на генерален секретар на ООН опит и знания. Той доказа това, побеждавайки в напрегнатото състезание. Желаем му успехи в нелеката работа, която му предстои в близките пет години по координация на интересите на световната общност, урегулирането на конфликтите и противодействието на сложните предизвикателства на съвременността.

– Ще се променят ли руско-българските отношения след избора на Румен Радев за президент на България?

– Руско-българските отношения имат значителен потенциал за развитие, заяви президентът на Русия Владимир Путин в поздравлението си към Румен Радев. Като посланик на Русия в България бих искал отново да подчертая нашата готовност за конструктивно сътрудничество на основата на равенството и уважението на интересите един към друг. Разбира се, след избори често се появява известна еуфория и очакване на промяна към по-добро – възниква възможност ако не да се започне всичко на чисто, то поне то да е поновому, със свеж поглед да се погледне на ситуацията. Надявам се подобни очаквания да се оправдаят. И със съвместни усилия да успеем да придадем нов импулс на политическия диалог между нашите страни и да разширим взаимодействието си в най-различни области. И

У нас има над 4600 фирми с руско участие

Общият размер на преките руски инвестиции в България за периода 1996 – 2015 г. е 2,02 млрд. евро, което е 4,46% от обема на всички преки чужди инвестиции в българската икономика през този период – 45,3 млрд. евро. По данни на БНБ България заема 7-о място сред страните от ЕС по обем руски инвестиции. Преди нас в списъка са Нидерландия, Австрия, Гърция, Германия, Великобритания и Кипър.

Най-голям поток капиталовложения от Русия има през периода 2008 – 2009 г. – 245,2 млн. и 298,2 млн. евро съответно. През последните две години нивото на преки инвестиции от Русия намалява – през 2014-а те са 130,7 млн. евро, през 2015-а – 54,7 млн. евро. В края на третото тримесечие на 2016 г. обемът руски инвестиции в България е 12,4 млн. евро.

В последно време най-голямата част от руските инвестиции са насочени към „Лукойл Нефтохим Бургас” (производство на петролни продукти) и „Лукойл България” ЕООД (търговия с петролни продукти). Решенията за тези инвестиции се вземат от централата на „Лукойл” в Русия, а преводите на финансовите средства се осъществяват от филиалите на компанията в различни европейски страни – Нидерландия, Австрия, Швейцария. Те обаче не се отчитат от БНБ като руски инвестиции.

През 2015 г. „Лукойл Нефтохим Бургас” извърши мащабна инвестиция в изграждането на комплекс за преработка на тежки отпадъци (хидрокрекинг) за 1,5 млрд. долара. Комплексът се състои от мощности за хидрокрекинг на катран и тежки отпадъци. Реализацията му даде възможност на компанията да разшири преработвателните си мощности и да увеличи производствената ефективност на петролопреработващата си база. Така „Лукойл” увеличи дълбочинната преработка на леки петролни продукти и осигури производството на котелно гориво със съдържание на сяра под 1%.

По данни на българската Изпълнителна агенция за подкрепа на малките и средните предприятия през 2015 г. броят на българските фирми с руско участие (с от 5% до 100% дял в общия капитал) е 4652 – второ място след фирмите с турско участие.

Имотите традиционно заемат значителен дял от частните руски инвестиции. По данни на Агенцията по вписванията за последните 10 години 73 614 руски граждани са придобили различни видове недвижима собственост. На първо място по количество закупена собственост е област Бургас – 58 240 сделки с руски граждани. Следват Варна и Добрич, съответно с 9628 и 1692 имота, закупени от руснаци. Граждани на Руската федерация са придобили и 2702 жилищни обекта в зимни курорти като Банско и Боровец. По различни оценки руски граждани са вложили между 3,5 и 5 млрд. долара в имоти в България. Заедно с това, по данни на БНБ, съвкупният размер на руските инвестиции в този сектор от българската икономика е 1,1 млрд. евро.

От януари до септември 2016 г. инвестиционните вложения от руснаци в това направление се оценяват на 6,6 млн. евро.