Пожарът на войната очерта границите на разделението

Пожарът на войната очерта границите на разделението

Публикувано от:

70-​години след ужаса на Втората Световна война, отнела живота на милиони руснаци и украинци, братските по език, история, съдба, славянска принадлежност народи на Украйна и Русия, са изправени пред пропастта на омразата и пълното отчуждение. Петте хиляди невинни жертви в Донбас, унищожените градове и села в безсмислената, но жестока гражданска война начертаха границата на разделението. „Няма да простим”, заявиха на 21 февруари митингуващите в Москва по повод годишнината от украинския преврат, „Няма да забравим”, отговориха хилядите киевчани, излезли да почетат загиналите на Майдана.

Как се стигна до подобна ескалация на безчовечност и защо убийството на цивилно население в сърцето на Европа, през 21-ви век не предизвика обществен резонанс и осъждане на престъпленията, тези и други въпроси бяха обсъдени на среща в СБЖ с участието на поета Георги Константинов. Българи и живеещи в България руснаци и украинци изказаха болката си от случващото се. „Защо ни мразят нас, руснаците? Може би, защото сме дали на света Толстой, Достоевски, Чехов, Менделеев, Ломоносов, Гагарин? Дали защото помогнахме за освобождението на България и Сърбия от турско робство или защото освободихме Европа от ужаса на фашизма?” Въпросите ги задава Алексей Казаков в емоционалния си клип „Горжусь тем, что я русский”.

Тази страхотна агресия Русия не я заслужава, сподели председателката на клуб „Славянка” Ирина Кръстева. Голяма част от нас, българите, споделят това. Според социологическите проучвания 80% от българските граждани почитат и уважават освободителката ни, 75% от софиянци са против премахването и преместването на Паметника на Съветска армия. Но защо тогава няма никакво обществено съпротивление на случващото се? Защо русофобското малцинство на „умните и красивите” се налага като обществена позиция и държавна визия, а мнозинството на „русофилите” пасивно мълчи? След разпада на източния блок, американската пропаганда се възползва от информационния вакуум и безсилие на „освободените” страни и бавно, полека, чрез организации, фондации, агитации се настани удобно и трайно в съзнанието най-вече на поколенията след 1991 г. — тези, които нямат паметта и ценностите на родителите си. Бляскаво-фалшивите лозунги за свобода и демокрация, необяснените, но упорито втълпявани „евроатлантически ценности” изместиха като соцотживелица толкова важните призиви за мир, братство, взаимопомощ. Изкуствената глобализация, вместо обединение предизвика изостряне на националния радикализъм и растяща етническа враждебност. Един от примерите е Украйна. „Страната ни е напълно разделена”, казва Андрей, пристигнал неотдавна от Полтава, Западна Украйна. „Ситуацията е много сложна и не вещае нищо добро. Довчерашни приятели и роднини днес са ненавиждащи се врагове. Политиката и войната разделиха много семейства.”

Майданът не се случи за един ден, за един месец. Той беше подготвян търпеливо години наред. С постепенната смяна на ценностите, с пренаписването на историята, че и литературата, с възпитанието на децата в дух на национализъм, с растящата украинизация и русофобство.

Разделяй и владей. Американските „ястреби” може да се гордеят със себе си. Основният им принцип при всяка цветна революция работи безотказно. Само за последните четири години разделиха населението на Сирия, Либия, Египет и Украйна, превръщайки икономически проспериращи преди това държави в пепелища. Не всички са приспани от фалшивия блясък на неолиберализма. В писмо до СБЖ руски учени обясняват необходимостта от нова идеология, нов геополитически алианс, който да се противопостави на днешните „античовеци”.Координационният съвет „България-Русия”, много граждански организации са против противопоставянето на България и Русия, разполагането на натовски бази на територията ни и най-вече за организирането на референдум по повод членството ни в НАТО. Договорът ни с алианса изтича през 2016 г. България е единствената европейска страна, присъединена към ЕС и НАТО, без да се вземе предвид мнението на народа. И това трябва да бъде поправено. За това е необходимо нашето единство.

Започнах и завършвам със „Защо?” Може би, защото въпросите днес са повече от отговорите. „Защо в 21 век, столетие след Първата световна война, ние все още тренираме армии, които да избиват и измъчват други хора и какво можем да направим, преди да е станало късно?” Питането е на Мейрид Магуайр, носителка на Нобелова награда за мир от 1976 г.

Отговорът всеки да даде от свое име.

в.Русия днес