О, Шипка!

О, Шипка!

Публикувано от:
Автор: Димитри Иванов, в. Сега

Ние децата от началното училище “Свети Седмочисленици” знаехме наизуст стихотворението на Иван Вазов “Опълченците на Шипка” и бяхме убедени, че го казваме добре, понеже го казвахме без запъване. Когато магьосникът на сценичното слово Константин Кисимов го каза пред нас, ние така се развълнувахме, че се зарекохме никога през живота си да не рецитираме, нито да пишем стихове. Ние разбрахме, че сме като чучелото “Сламения човек” от анимационния филм “Магьосникът от Оз”. Човекът Росен Плевнелиев не може да разбере, че на честване като това на Шипка трябва да присъства с мълчаливо достойнство, да си държи устата затворена, да не кепази президентския пост с приказките си. Премиерът Бойко Борисов и той не може да разбере, че резили премиерския пост с приказките си. “Някои могат, други не” казал по друг повод Мечо Пух.

Сещам се за двама англичани на име Уини. Единият е Old Winnie. Уинстън Чърчил. Другият е неостаряващият Winnie the Pooh. Мечо Пух.

Чърчил бил голям българомразец. Наш хейтър. “He hated our guts”, и в червата ни мразел. Нямам право да се оплаквам от форумни хейтъри, те са цвете пред него. Те са омразничета, както се нарича едно нежно родопско цвете. То е по-бледо жълто от златистото жълтурче. Според поверия и предания то събужда омраза, но аз няма да ви занимавам с езотерични вярвания, да ви занимават шарлатаните и шарлатанките в масмедиите, вашите приятели глупачки и глупаци, които питат “Вие коя зодия сте?”

Всъщност Чърчил трябваше да мрази не нас българите, а турците, понеже те го унизили като политик и стратег. Той бил първи лорд на адмиралтейството. През 1915 г. стоварил колосален десант на полуостров Галиполи да завладее Дарданелите, Цариград и Черно море под претекст, че ще помогне на Франция и Русия срещу Турция и България, които били немски съюзнички.

Две години след това нямало прием във висшите турски училища, понеже нямало кандидати. Турчетата загинали геройски в сражения с дебаркиралите англичани, французи, австралийци, новозеландци, индуси – войници от общо десетина националности. Ето едно предание в новозеландския фолклор. На 28 август 1915 г. турците били на кота 60 на Галиполи. Било слънчево, в синьото небе имало само няколко бели облачета с форма на самуни хляб. Повявал лек бриз, а те не се движели. The Fourth Norfolk Regiment получил заповед да заобиколи кота 60, да се изкачи по Каяджъдере, за да не е под обстрела на турците и след обходен маньовър да ги удари в тил. Новозеландските sappers (сапьори) наблюдавали как четири хиляди мъже се изкачват по дерето и изчезват в облака. После облакът се вдигнал и отлетял към България. Тази легенда е разказана не само в езотеричните книги, а и в сериозното списание “Revue des deux Mondes”.

И на географските карти пише легенда. В музея на Ататюрк в Анкара има една карта, показваща Турция според замисъла на Чърчил: тясна ивица земя по Черноморския бряг. Но и сега Турция може да бъде смалена. Тя ще загуби своя югоизток, ако заради необходимостта САЩ и Русия заедно да обуздаят главорезите от “ислямски халифат”, на картата се появи държава Кюрдистан. Ердоган много години кокетничи с ислямизма, загърби светския завет на Ататюрк, номинира външния министър Давутоглу за премиер, а той, Ердоган, президент от 28 август. Подозирам Б. Борисов, че ще направи същата рокада с Р. Плевнелиев, ако САЩ са съгласни. Технически българската рокада ще е по-лесна. При това в София премиерството и президентството са в насрещни сгради с партерни етажи, зидани от червеникав камък, както е червено миналото на Борисов и Плевнелиев, пък Чангая кьошку и розовата резиденция Пембе кьошк са посред обширни паркове върху земи, купени и платени от Ататюрк. Когато влязох там, президент беше Сюлейман Демирел и той ми обясни, че се казват Чангая кьошку и Пембе кьошк, понеже когато Кемал Ататюрк ги купил, те били хиляди дюлюми лозя за пембено вино, макар че Кемал предпочитал по-силните питиета. Мина ми през ума, но замълчах, че Ердоган и този завет на Кемал погази, понеже като премиер забрани да се продава алкохол от 22.00 до 06.00 ч. Смехотворното е, че докато Ердоган проповядваше ислямска трезвеност и турците айран да пият, OECD установи, че те пият по-малко от нас и от всички европейци.

Докато си пишех писаницата, позвъни ми комшията Иван Бакалов и каза:

– Прочетох едно нещо тъкмо за теб. Когато бил млад Чърчил, си направил правило да не пие преди обед. После променил правилото – решил да не пие преди закуска.

– Ама, Иване – оправдах се – аз сутрин без кафе не мога. А кафе без цигара не мога. А кафето го правя толкова гъсто и силно, че трябва да го разреждам с коняк или ром. Апропо, ти чувал ли си, че Старият Уини си зареждал избата с отбрани питиета, включително мелнишко вино.

– Чувал съм, но не е документирано.

– Аз съм виждал в Мелник – оттам сипей, отсам сипей, отвсякъде сипей, не можеш да се изкачиш, пък на върха равно и като зелена полянка и не плевели и самосадки диворасляци, а каквото останало от старата мелнишка лоза, преди филоксерата да я затрие. Някакъв французин нарочно я донесъл и българите го хванали как ходи по лозята и ги заразява.

– Не го хванали българите, а гърците, тогава Мелник не бил български. И не бил французин, а англичанин. Това е документирано.

– Ама англичаните не правят вино, че да искат да ударят конкуренцията. Французите може да са се страхували, че докато си присадят френските сортове на американски пръчки, дето филоксерни въшки не им ядат коренчетата, ще загубят пазар. Може французите да са плащали на англичанина да заразява.

– Може. Из цяла Европа си правели един на друг такива пакости.

– И сега може. Ти не ми говори за европейската солидарност, говори ми за европейски егоизми. Сума ти стени строят. А Берлинската стена, като я събориха, помниш ли каква радост беше!

1.

През 1940 г. Уинстън Чърчил стана премиер след Невил Чембърлейн и каза в парламента “Аз мога да обещая на британците само кръв, пот и сълзи.” После по Би Би Си той обеща на българите, че “София ще бъде изравнена със земята и Софийското поле ще бъде засадено с картофи”. През 1946 г. във Фултън, САЩ, Чърчил обеща свят, разделен от “една желязна завеса от Шчечин до Триест, от Балтийско море до Адриатическо”.

2 .

Мило мое глупаво мече, казва Кристофър Робин на Мечо Пух, който си наумил да се престори на пухкаво облаче и да казва “Брей, брей, май, че ще вали”, за да не го забележат пчеличките, когато се вмъкне в тяхната хралупа, да се налапа с мед. Магаренцето Йори е приятел на Пух и е по-умен, понеже Кристофър Робин слиза по стълбата, влачейки Пух за задната лапа, и главата на плюшеното мече прави бум-бум-бум по стъпалата, но Пух не се сърди, понеже никак не го заболява.

3. На тази снимка превеждам в ефир в студио 4 на телевизията. Форумецът Кросфит твърди, че аз и три минус не заслужавам в подготвителния клас по английски, понеже съм невежа как се съгласува: написал съм в писаницата си “the economy stupid is the catch words”, вместо да напиша “are the catch words”. Ето че съм съмишленик на Чърчил. Той не казва “The United States are”, той казва “The US is”. “The US is to do the right thing once it has tried everything else”.

 Old Winnie, Уинстън Чърчил
 Неостаряващият Winnie the Pooh, Мечо Пух заедно с Йори
 Димитри Иванов в четвърто студио на Българска телевизия