От нова война на Кавказ никой няма да спечели

От нова война на Кавказ никой няма да спечели

Публикувано от:

Москва не иска да припомня уроците от събитията през 2008 г., забравени от Брюксел и Баку

През послед­ните дни обста­нов­ката в Нагорни Кара­бах рязко се влоши. Азер­байджан заплаши с възоб­но­вя­ване на конфликта, като съще­временно обаче си дава ясна сметка, че ще загуби подобна война. При това — още в самото начало.

Те започ­наха първи

Пери­одът в края на юли — нача­лото на август бе беля­зан от поре­дица стълк­но­ве­ния по гра­ницата на Арме­ния с Нагорни Кара­бах — от една страна, и Азер­байджан — от друга. Тази тери­то­рия и по-​рано не се отли­ча­ваше с осо­бена ста­бил­ност — в пери­о­дични пре­стрелки заги­ваха както азер­байджан­ски, така и армен­ски гра­ни­чари. Този път обаче не се размина само със стрел­ково оръжие — в действие вля­зоха дале­ко­бойна и реак­тивна арти­ле­рия. Както винаги, двете страни вза­имно се обви­ня­ват в ескалацията.

Спо­ред гово­ри­теля на Мини­стер­ството на отбра­ната на Арме­ния Арц­рун Ова­ни­сян „в пери­ода между 2 и 3 август на арменско-​азербайджанската гра­ница и по лини­ята с Нагорни Кара­бах про­тив­ни­кът наруши режима на пре­кра­тя­ване на огъня 893 пъти, от които 839 пъти на нагорно-​карабахския сек­тор. Срещу армен­ските предни позиции с огне­стрелно оръжие раз­ли­чен кали­бър бяха про­из­ве­дени общо 8926 изстрела”. В азер­байджан­ското Външно мини­стер­ство пък твър­дят, че „цялата отго­вор­ност за нарас­на­лото напреже­ние носи Арме­ния, която ръко­води дивер­си­ите”. По данни на азер­байджан­с­ката страна за едно дено­нощие арменците 190 пъти са наруша­вали пре­кра­тя­ва­нето на огъня.

Редица чинов­ници в Баку смя­тат, че след като мир­ните прего­вори по Нагорни Кара­бах са нав­лезли в задъ­нена улица, а армен­ски дивер­си­онни групи уби­ват азер­байджан­ски вой­ници, време е пре­зи­дентът да реши въпроса с „осво­бож­да­ва­нето” на Кара­бах и съсед­ните му азер­байджан­ски тери­то­рии с упо­треба на сила (след вой­ната в Кара­бах Арме­ния кон­тро­лира общо 20% от тери­то­ри­ята на Съвет­ски Азер­байджан). Самият Илхам Алиев фак­ти­че­ски дава знак, че е готов на това.

Много­бройни източ­ници за концен­трация на азер­байджан­ска военна тех­ника край Кара­бах — при това става дума не само за старо съвет­ско оръжие, но и за най-​нови образци военна тех­ника. През послед­ните години Баку щедро финан­си­раше арми­ята и в резул­тат на това воен­ният бюджет на стра­ната над­хвърли целия държа­вен бюджет на Арме­ния. Веро­ят­но­стта обаче азер­байджан­ският лидер да реа­ли­зира запла­хите си и действи­телно да се реши да започне пъл­но­мащабна война за Кара­бах е минимална.

Мос­ков­ският интерес

Битува мне­ни­ето, че за всичко е вино­вен „рус­кият фак­тор”. В Арме­ния се срещат акти­ви­сти, които се само­ти­ту­лу­ват като поли­то­лози и заявя­ват, че еска­лаци­ята на напреже­ни­ето в реги­она е дело на Москва, която искала да накаже Ере­ван. Видите ли, Москва се подраз­нила, когато по време на посеще­ни­ето си в Буе­нос Айрес пре­зи­дентът Серж Сарг­сян си поз­во­лил да кри­ти­кува рус­кото ръко­вод­ство за оръжей­ните доставки за Азер­байджан и не му харе­сал отказа на кара­бах­ските вла­сти да при­емат на своя тери­то­рия разпо­лага­нето на руски миротворци.

В действи­тел­ност на Русия й е жиз­нено необ­хо­дима ста­бил­ност в Южен Кав­каз и е заин­те­ре­со­вана в защи­тата на Арме­ния. Затова е поела и ролята на гла­вен гарант за сигур­но­стта на тази малка кав­казка страна. Това раз­би­рат всички страни, вклю­чени в конфликта и около него. В Москва много ясно съзна­ват, че ако Арме­ния претърпи пораже­ние в евен­ту­ална война и бъде изве­дена от орби­тата на Русия, целият регион ще попадне под вли­я­ни­ето на турско-​азербайджанската ос. Подо­бен сце­на­рий ще бъде заре­ден с редица опас­но­сти за Русия, неза­ви­симо от срав­ни­телно добрите днес отноше­ния между Москва и Анкара.

Първо, би се уве­ли­чил рискът от избухва­нето на голяма война в реги­она на Каспийско море — оста ще бъде откро­вено враж­дебна към Иран и ще получи достатъчно ресурси за про­ти­во­действие срещу Ислям­ската репуб­лика, която на свой ред при фак­ти­че­ското отсъствие на про­руска Арме­ния ще бъде на прак­тика изо­ли­рана от Русия. Второ, при неутра­ли­зи­ра­нето на Иран за САЩ и Западна Европа ще бъде зна­чи­телно по-​лесно да про­ка­рат през Южен Кав­каз тръ­бопро­во­дите, по които въг­ле­во­до­ро­дите от Цен­трална Азия да поте­кат към Европа. И трето, би се стиг­нало до нова деста­би­ли­за­ция в рус­кия Севе­рен Кав­каз в слу­чай на влоша­ване на отноше­ни­ята с Турция, което не бива да се изклю­чва, тъй като Анкара е член на НАТО и има свои инте­реси в Средна Азия, доста по-​различни от руските.

Инте­ре­сите на Брюк­сел и Баку

За Илхам Алиев има един един­ствен шанс да спе­чели вой­ната — със све­тка­вична война да вземе Кара­бах под свой кон­трол и да постави Русия пред свършен факт. Азер­байджан­с­ката армия обаче не е спо­собна на блиц­криг поради нис­кото рав­нище на подго­товка и на бой­ния дух на пехо­тата. Освен това в Кара­бах са изгра­дени много сери­о­зни отбра­ни­телни съоръже­ния. И още нещо — от настъпа­телна война на Азер­байджан не е заин­те­ре­со­вана и Европа: ако във воен­ните действия се включи и Русия, шан­со­вете на Азер­байджан за победа са нулеви.

Една продължи­телна война би озна­ча­вала тотално раз­ру­ше­ние на азер­байджан­с­ката инфра­струк­тура, би поста­вила кръст не само на европе­йс­ките инве­стиции в Азер­байджан, но и на пла­но­вете за дивер­сифи­кация на газо­вите доставки с помощта на азер­байджан­с­ките ресурси. В тази връзка трябва да се помни, че армен­ските военни вече намек­наха, че вед­нага след нача­лото на сери­о­зен конфликт тех­ните ракети

Нещо повече, неиз­беж­ното пораже­ние на Азер­байджан ще доведе до коренна промяна в баланса на силите в Южен Кав­каз — заси­л­ва­нето на Иран, отсла­б­ва­нето на Турция и възможно — откъ­сва­нето на Гру­зия от запад­ната сфера на влияние.

Затова не е изклю­чено сегаш­ното влоша­ване на обста­нов­ката да е свър­зано преди всичко с жела­ни­ето на Илхам Алиев да си направи реклама вътре в стра­ната. Зна­чи­телна част от авто­ри­тета на пре­зи­дента фак­ти­че­ски е свър­зана с Кара­бах­ския про­блем и задълже­ни­ето на Алиев да върне тази тери­то­рия в състава на Азер­байджан. Неспо­соб­но­стта на пре­зи­дента да се при­движи в тази посока пре­диз­ви­ква няка­кви съм­не­ния, а про­яве­ната към Арме­ния агре­сив­ност отхвърля част от тях.

На второ място, изо­стря­нето на обста­нов­ката би тряб­вало да изпрати сиг­нал към стра­ните от Мит­ни­че­ския съюз (МС), че Азер­байджан няма да при­еме вклю­ч­ва­нето на Арме­ния в тази орга­ни­за­ция, без преди това да се реши въпро­сът с Нагорни Кара­бах. Не е тайна, че и другите страни от МС са скеп­тично настро­ени към член­ството на Арме­ния, чиито гра­ници с непри­зна­тата Репуб­лика Нагорни Кара­бах (РНК) са фак­ти­че­ски „про­зрачни”. Ере­ван от своя страна не е готов на съще­ствени отстъпки, моти­ви­райки се с това, че мер­ките по демар­кация на гра­ниците и въвеж­да­нето на реални мит­ни­че­ски проце­дури ще под­копаят суве­ре­ни­тета на РНК.

И трето, не е изклю­чено Алиев нарочно да услож­нява ситу­аци­ята, за да про­вери реакци­ята на Русия. Това не е без­ин­те­ресно и за Евро­съюза. Като имат пред­вид, че на пръв поглед позици­ята на Москва към съби­ти­ята в Украйна изглежда доста пасивна, някои азер­байджан­ски и европе­йски поли­тици вече се решиха да допус­нат, че заета с укра­ин­ските про­блеми, тя няма да рискува и да се наме­сва във възможен нов конфликт и ще се стои на страна.

Оче­видно в Баку и Брюк­сел започ­ват да забра­вят уроците от авгу­стов­ската война 2008 г., когато Москва дълго търпя, а после с настъп­ва­нето на „часа Х” едва не пре­взе Тби­лиси. На Русия обаче никак не й се иска да им ги при­помня. За съжа­ле­ние, ще й се наложи да направи това, ако не й оста­вят друг избор.