Откъде са произлезли фамилиите ни

Откъде са произлезли фамилиите ни

Публикувано от:

По-голямата  част от населението на Русия получили фамилии едва към края на XIX век. «Второто име» постепенно се приемало от народа и е интересно да се разбере, как се е случвало това.

Фамилията не е ли лукс?

Първи в Русия получили фамилии знатните жители на Велики Новгород. Още от XII век тази местност била с особен статут: станала независима република и самостоятелно контактувала със съседните държави, като Великото Литовско княжество. Откъдето е дошла модата на фамилиите. Така станало по-лесно да се води регистър на войската: няма да сбъркаш единия Михаил, Иван или Борис с другия. Ето, например, най-ранният списък със загинали с фамилии «Паднаха новгородчаните: Костянтинъ Луготиниць, Гюрята Пинещиничь, НамЂстъ, Дрочило Нездыловъ син на кожар…» (първа новгородска летопис стара редакция, 1240 година).

След новгородците през XIV-XV век получили фамилии князете и болярите. Първите се наричали на имената на земите, които им принадлежали. Така собствениците на имота на река Шуя станали Шуйски, на Вязма — Вяземски, на Мещера — Мещерски, същата е историята с Тверски, Оболенски, Воротински и други на -ски. Между другото, -ск- е общославянска наставка, може да се срещне и в чешките фамилии (Коменски), и в полските (Запотоцки), и в украинските (Артьомовски). Смята се, че фамилията е възникнала, след като се е предала на наследниците, дори след загуба на съответните земи.

Ти чий си?

Болярите получавали фамилиите си според името или прозвището на родоначалника: тези наименования отговаряли на въпроса «чий?» (подразбирало се е «чий син?», «от кой род?») и имали в състава си притежателни наставки. Наставката -ов- се добавяла към мирянските имена, които завършвали на твърда съгласна: Смирной — Смирнов, Игнат — Игнатов. -Ев- — към имената и прозвищата, които имали в края ь, -ий, -ей или ч: Медведь — Медведев, Юрий — Юрьев, Бегич — Бегичев. А наставката -ин- получили фамилиите, образувани от имена, завършващи на гласните «а» и «я»: Апухта —Апухтин, Гаврила — Гаврилин, Илья —Ильин.

Най известната история за възникване на болярска фамилия е за Романови. Техният прародител Андрей Кобила имал трима синове: Семьон Жеребец, Александър Йолка Кобилин и Фьодор Кошка. Те станали родоначалници на Жеребцови, Кобилини и Кошкини. Последните носили тази фамилия няколко поколения, докато не решили, че не е много знатно да се наричат съгласно прозвището. И станали първо Яковлеви (по името на правнука на Фьодор Кошка) и Захарини-Юреви (по имената на неговия внук и друг правнук), а след това в историята останали като Романови (по името на праправнука на Фьодор Кошка).

Много се чудят на такива фамилии, като Дурново, Сухово, Живаго, Чернаго, Седых, Фоминых. В действителност, няма нищо странно в тях, все същият отговор на въпроса «чий?», само че малко поостарял или в множествено число: Дурной — Дурново, Живой — Живаго, Седые — Седых.

Руски – неруски фамилии

Следващи подред за получаване на фамилии били благородниците. Сред тях имало много хора, дошли да служат на руските владетели от други страни. Започнали в края на XV век с фамилии с гръцки и полско-литовски произход, а през XVII век се присъединили Фонвизини (нем. фон Визен), Лермонтови (шотл. Лермонт) и други фамилии със западни корени.

Чужди основи имали фамилиите, които се давали на незаконнородените деца на благородниците: Шеров (фр. cher «скъп»), Амантов (фр. amant «любим»), Оксов (нем. Ochs «бик»), Херцен (нем. Herz «сърдце»). Незаконните деца по принцип доста «страдали» от фантазията на родителите си. Някои не си правели труда да измислят нова фамилия, а просто съкращавали старата: така от Репнин се появил Пнин, от Трубецкой — Бецкой, от Елагин — Агин, а от Голицин и Тенишев въобще се получили «корейци» Го и Те.

Значителна следа в руските фамилии оставили и татарите. Именно така се появили Юсупови (потомци на мурза Юсуп), Ахматова (хан Ахмат), Карамзини (татар. кара «черен», мурза «господин, княз»), Кудинови (изопачено каз.-татар. Кудай «Бог, Аллах») и други.

Местни, но не князе

След благородниците започнали да получават фамилии и служещите. И тях, както и князете, често ги кръщавали по местоживеене, но с «по-прости» наставки: семействата, живеещи в Тамбов, станали Тамбовцеви, във Вологда — Вологжанинови, в Москва — Москвичови и Москвитинови. Някои се уредили с «нефамилна» наставка, обозначаваща жител на дадена територия изобщо: Беломорец, Костромич, Черноморец, а някои получавали прозвището без всякакви изменения — оттук идват Татяна Дунай, Александър Галич, Олга Полтава и други.

Аз съм Касторски

Фамилиите на духовните служители се получавали от имената на църквите и християнските празници (Рождественски, Успенски), също така изкусно се образумали от църковно-славянски, латински и гръцки думи. Няй-интересни били тези, които били преведени от латински на руски и получили «княжеската» наставка -ск-. Така, Бобров станал Касторски (лат. castor «бобър»), Скворцов — Стурницки (лат. sturnus «скорец»), а Орлов — Аквилев (лат. aquila «орел»).

«Странни» фамилии

До края на XIX век селяните рядко имали фамилии. Изключение били некрепостните селяни в северна Русия и в Новгородската губерния — оттук Михайло Ломоносов и Арина Родионовна Яковлева.

След отмяната на крепостното право през 1861 година положението започнало да се оправя, а към момента на всеобща паспортизация през 1930-те, всеки жител на СССР имал фамилия. Те се образували по вече проверени модели: към имената, прозвищата, местоживеенето, професиите се добавяли наставките -ов-, -ев-, -ин-.

Получавали се доста симпатични Петрови, Иванови, Бочкарьови, Кузнецови, Мелникови, Пряхини и други. Но откъде са се появили Пердунови, Смертини и други подобни Дуракови. Ясно е, че те също са произлезли от прякори: Пердун, Смерть, Дурак, които заслужено или не съвсем са давали съплеменниците на съседите си. Понякога самите родители наричали децата си с доста обидни имена: Нелюб, Ненаш, Нехороший, Болван, Кручина. Как нормален човек би нарекъл така детето си? Работата е там, че предците ни са били доста суеверни и са се надявали с такова неприятно име да опазят своето чедо от уроки. Във връзка с това, няма гаранция, че някой съвременен Алмазов ще има повече късмет от Несчастливцев или Идиотов.

Фото: Прокудин-Горский Анна Кудинова

Источник: Откуда произошли наши фамилии

© Русская Семерка russian7.ru