Откъде идва образът на Баба Яга и какво означава той?

Откъде идва образът на Баба Яга и какво означава той?

Публикувано от:

Според учените образът на Баба Яга се е вкоренил в паметта ни неслучайно, отразявайки дълбоките ни страхове, които произлизат от представите на предците ни за страшното в света, пише „Вокруг света”.

Неосъзнатите страхове

Психологически тестове, проведени през есента на 2014 г. в Института за психично здраве в Руската академия за медицински науки разкриват, че участниците в тях често визуализират емоциите, свързани със страх, уплаха и др. именно чрез образа на Баба Яга. Обликът ѝ е толкова дълбоко внедрен в съзнанието от ранна детска възраст, че се проявява дори тогава, когато отдавна сме спрели да четем приказки.

И така, коя всъщност е Баба Яга?

В детството ни образът ѝ е пораждал редица въпроси, отговорите на които не намират дори възрастните.

Защо Баба Яга има къща на кокоши крака?

Защо носът ѝ е толкова дълъг, че стига до пода?

Защо крака ѝ е костелив?

И защо слугите ѝ са именно лебеди?

„Баба Яга, – пише историкът Иван Забилин, – се появява в два мотива: този за добрата старица, показваща пътя на заблудения юнак и която го праща при братята му вятъра, месеца и слънцето. В други приказки Баба Яга с костеливия крак, лети във въздуха, разпилява прах и замита следите си с метла. Тя краде деца, пече ги и ги яде, пази извори на жива вода и крие злато, сребро и мед; има магическа сопа, с която може да превърне всичко живо в камък; тя има и необикновени коне, ботуши-бързоходки и летящо килимче”.

Как се съчетават тези два образа?

Приказката е шифрован обред

Отговорът на тези въпроси трябва да търсим в контекста на това какво представлява приказката, защото това е не просто страшен разказ или песен за вълшебни персонажи.

„Приказката“, пише фолклористът Владимир Проп, „е повествователно описание на обреда на иницииране. Това е обред, характерен за първобитните общества на всички народи, оттук и сходството на приказните сюжети по цял свят”.

Инициацията е обред, при който момчетата се посвещават в мъже и вече възрастни членове на племето, процедура, по време на която те трябва символично да умрат, за да се възродят отново като мъже, имащи право да встъпват в брак. Този ритуал се описва и в приказките за Баба Яга.

Приказката започва с това как героят тръгва към тъмната гора, към царството на мъртвите (в по-късните варианти Баба Яга го отвлича). На края на гората има къщичка на кокоши крака. Тя не може да бъде подмината, може само да се влезе в нея, като се изрекат заветни слова, за да се обърне тя с лице към придошлия и с гръб към гората.

За това какво представлява къщичката, говорят самите кокоши крака, които всъщност не са истински кокоши крака, а тънки колове, на които е държи къщичката.

„Древните славяни са поставяли погребалните си съоръжения на стълбове, които опушвали с дим от изгорени хвойни клонки”, пише етнографът Дмитрий Зеленин.

Така къщичката на кокоши крака е дом на мъртвите, който се намира на границата на двата свята – на живите и мъртвите, в който трябва да се извърши ритуалът на симоличната смърт. Често къщичката е заобиколена от кости, за катинар служат ръце и крака, а ключалката представлява отворена паст с дълги зъби. Според Проп всичко това са следи от стари култове, които все още се срещат при американските индианци или австралийските аборигени, когато „домовете” на мъртвите (днешните ковчези) са се изработвали във вид на хора или животни, които поглъщали „посвещаваните”.

Влизайки в къщата, героят вижда Баба Яга, която лежи на печката – носът ѝ е дълъг чак до пода, единият ѝ крак е опрян на прозореца, а другия – в ъгъла. Това не е защото Баба Яга е много голяма, а защото къщата е малка. Това е ковчег. Тя не вижда героя, защото той вече принадлежи на царството на мъртвите, а мъртвите не могат да видят живите. Баба Яга е жив мъртвец (за което говори костеливия ѝ крак – крак от скелет), стопанка и проводник към света на мървтите, и именно тя трябва да убие гостенина.

Приказките описват това по различен начин: Баба Яга може да напъха гостенина в печката (по правило в приказките – неуспешно, но това вече е по-късна интерпретация), може да го превърне в камък, но най-често му дава ритуална храна на мъртвите – „нагости го и го напои”. Така героят ритуално се отправя на оня свят ( реалността ролята на Баба Яга се изпълнявала от шамани или шаманки). И чак след това започват разпитите, защо е дошъл героят. Обикновено след тях или след няколко загадки Баба Яга дава на героя вълшебен предмет – гребен, кон, гусла или друго, с който той може да влезе в тъмната гора, където намира вълшебното знание (научава езика на птиците), намира красивата си невеста, несметни съкровища, след което се завръща към живите, но вече обновен, иницииран.

Древната богиня на плодородието

Но как Баба Яга се е превърнала в стопанка на света на мъртвите? Това не се е случило изведнъж. Някои приказки я описват с хипертрофирали женски органи – свидетелство, че тя е имала отношение към плодородието. „За  това сочат средствата ѝ за предвижване – бастун, предмети от домашна женска покъщнина. Освен това тя може да се превръща в буреносен облак (бастунът, с който тропа е символ на гръмотевиците, които удрят земята) и е пазителка на небесната (живата) вода – черта, която е присъща на божествата на плодородието”. Баба Яга пасе няколко кобили, и когато ги дои, вали дъжд. Това е много разпространен мотив в индоевропейската митология: Индра и Тор също доят небесни кобили.

Така имаме всички основания да твърдим, че в епохата на матриархата (Баба Яга няма мъж, тогава раждането се е възприемало като процес без участието на мъже) Баба Яга е била богиня на плодородието (и на земните недра, именно затова тя пази медта, златото и среброто).

Но не е била богиня само на плодородието. Според древни поверия зад буреносните облаци се крият душите на все още неродените, както и на мъртвите, които са донесени там от гъски – същества, свързани със смъртта (също универсален индоевропейски мотив, в немските приказки и досега се срещат дяволи с гъши крака). Така, че царството на мъртвите също ѝ е било познато. Освен това Баба Яга е била майка на всички животни и зверове, а по-късно се смятало, че зверовете (тотемите) се превръщат в души на мъртвите. Оттук и връзката на Баба Яга с гората и царството на мъртвите. Така от богиня на плодородието Баба Яга става стопанка и пазителка на входа към света на мъртвите.

Зигмунд Фройд нарича това притегляне към смъртта един от основните човешки инстинкти. Затова образът на Баба Яга никога няма да изчезне от подсъзнанието ни и понякога ще се явява в сънищата ни. Това е нормално. Трябва ли да се  боим от Баба Яга? Психолозите казват, че няма нужда – трябва само да осъзнаем, че това е част от нашето аз, от което не можем да избягаме и че това е нещо, което най-добре да възприемаме едностранно.

 

Източник: fbr.bg.