Отворено писмо до президента на Републиката

Отворено писмо до президента на Републиката

Публикувано от:

Автор: Георги Вълков, д-р инж.

 

Г-н Президент,

Вие имате по Конституция неограничен достъп до средствата за масова информация, а съответно и пълната възможност да щамповате съзнанието на верноподаниците си. Ние, останалите, които не сме толкова „верно-”, можем да се възползваме единствено от лимитирания тираж на Интернет и вестникарски медии, и всичкото, което бихме  направили, за да изразим несъгласието си с Вашето мнение, е да Ви опонираме с някоя статия или с откъслечно изказване в ефир. Но понеже Вашите медийни изяви не само в национален, но и в международен аспект стават вече сюжет на едно нео-Ротердамско „Похвално слово на глупостта” 1, не виждам друг начин за въставане срещу тази тенденция, освен чрез написване на това отворено писмо. По подобие на Емил Зола до френския президент през 1898 г 2. Или, в по-ново време, на отвореното писмо на американския политик Линдън Ларуш 3, обвиняващ Обама в нарушение на американската конституция и международното право и в опит за развързване на Трета световна война (публикувано на 12 март 2014 г. във „The Washington Times” и заимствало известното заглавие на Зола). И да се надяваме – ние, НЕверноподаните, че ще се намери медия, която да се осмели да публикува такова възражение в нашето „плуралистично общество на победилата демокрация”.

Неотдавнашното Ви интервю пред вестник ” The Independent” пак събуди подозренията за неадекватните Ви външно-политически реакции. Руснаците имат пословица: “Кой за какво (говори), а въшливият – за баня”. Перифразирана за случая, тя би трябвало да звучи така: кой за какво говори, а българският Президент – за “хибридната война” на Русия. Няма значение дали икономическите кризи и тероризмът са пуснали корени в световен мащаб, войните и бежанските вълни заливат три континента, а Европейската цивилизация е застрашена в същността си, Президентът на Републиката си знае неговото – Русия е виновна за всичко с нейната “хибридна война”. Като зациклена стара грамофонна плоча…

Повтаряте неосмислени транс-атлантически пропагандни клишета, г-н Президент. В едно радио-предаване “Събота 150”, преди няколко месеца, се излъчи интервю с двама НАТовски генерала относно противопоставянето им срещу Русия. В хода на разговора единият генерал сподели, че т.н. „хибридна” война не е нищо ново в историческата конфронтация между Русия и Щатите; това си е всъщност пропагандна война, започнала между тях след Втората световна война. Какво се опитвате да ни внушите тогава, г-н Президент, с повтарянето на тази новонасадена американска идеологема!? Повече страх от “агресора” заради непонятността на термина ли?

Така не много отдавна, на Мюнхенска конференция по въпросите на сигурността през февруари т.г., несъобразността на Вашите изказвания по отношение на конфликта в Украйна премина границата на чувствителността. Там Вие отново проявихте политическа некомпетентност и манипулативност, допълнени от нелепи сравнения, пропагандни мантри и неудачни опити за въвеждане на нова терминология. Вие обявихте: „Получават се замразени конфликти. Нека попитаме хората в Донбас дали желаят да живеят в замразен конфликт”. Нека също ги попитаме – тях, хората от Донбас, кой ги вкара в този „замразен конфликт”, г-н Президент? Сигурно ще отговорят, че са САЩ и НАТО, а не Русия. И конфликтът въобще не е „замразен”, той си е истински „горещ” военен конфликт. Не „студен мир”, както неологизирате Вие, а реална гражданска война с официално обявени хиляди убити. А ако ще анкетираме все пак жителите на Донбас (наистина ли го желаете?), защо не ги питаме директно искат ли въобще да живеят в пределите на една американска колониална държава? А ако не искат, нямат ли право, както в Косово, например, да се отделят от нея чрез всеобщ плебисцит (в Косово, между прочее, нямаше дори и референдум по въпроса за независимостта му)?!

А като почнахме с всенародните допитвания, нека тогава да попитаме и Вашите поданици дали искат да са членове на НАТО? Защото въпреки многократните Ви декларации как българският народ е избрал „евроатлантическите ценности”, до днес няма проведен референдум за присъединяване на страната ни нито към НАТО, нито към Европейския съюз…

Пак там, на Мюнхенската конференция, чухме и друг Ваш „бисер” в стил предизборна реч на кандидат за селски кмет, заиграващ с футболните страсти на потенциалните си избиратели: „По време на Европейското първенство по футбол хиляди украинци отидоха в Полша и видяха промените, постигнати за 25 години. По-късно същите тези хора бяха на Майдана”.

Не, г-н Президент, не бяха украинските футболни фенове от Евро 2012 решаващите действащи лица на Майдана. Бяха платени „протестъри”, местни криминални типове,  нео-бандеровци и чуждестранни наемници, които стреляха по органите на сигурността, провокираха безредици и доведоха до сваляне на законно избраната власт в Украйна. Под прякото диригентство на Маккейн и Виктория Нюланд. Имаше много публикации в пресата по този въпрос, включително и от западни журналисти и политици, но явно тази информация сте я пропуснал – неволно или умишлено. Както, впрочем, и някои  исторически факти:

Звучи ли ви разумно, че само защото някой е съсед на Русия, не може да членува в Европейския съюз?”, заявихте тогава Вие. И тук се изказахте неподготвен, г-н Президент, както казваше племенникът ми, преди да се изнесе от България. Вие да сте чувал за Карибската криза през октомври 1962 г., изправила бившия СССР и САЩ на ръба на ядрена война? И каква беше причината за нея, знаете ли я? Не е ли същата, която вие определяте като неразумен аргумент – само защото една държава, в случая Куба, е съсед на САЩ, да не може да се присъедини към политико-икономиеския курс на СССР и ръководените от него соцдържави?

А организираната от администрацията на Рейгън въоръжена подкрепа на „контрасите” срещу Сандинистката революция на Даниел Ортега в Никарагуа през 80-те години, довела до гражданска война в страната? И какви бяха мотивите за нея? Видяната възможна заплаха за САЩ от про-комунистически курс на развитие в миниатюрна Никарагуа, намираща се в опасна „близост” до могъщия съсед.

Изглежда тези уроци по история не сте ги научил в ученичеството си, а и не сте ги наваксал впоследствие в политическата си кариера.

И заявихте (тогава, на Мюнхенската конференция), че „ако ние не напишем историята, може някой друг да е неин автор, като Русия, например”. А защо не Русия, г-н Президент? Под „ние” Съединените Щатите ли разбирате? И защо непременно трябва да са те? Никой не ги е упълномощавал да играят ролята на „световен жандарм”, която те си присвояват от десетилетия насам. Историята се пише не само от квази-силните на съвременността, а от всички народи взети заедно – и от руснаци, и от украинци, и от азиатски „тигри” с икономически просперитет (в индустриалната ѝ част), и от екстремисти с религиозни аберации (в „екшън” главите) – всички са участници в написването на историята. Не виждам защо „правото на авторство” в този процес да бъде иззето от Русия и делегирано единствено и изключително на САЩ!?

И сега продължавате в същия дух – Русия е виновна за всички беди на света. Старият Рейгънов рефрен за “империята на злото”. Само че американската администрация смени курса след последните събития в Париж, не разбрахте ли? Завчера Обама нарече Ислямска държава “лицето на злото”, а транс-атлантическите партньори започнаха да говорят за съюз с Русия. Дори Вашият изначален “promoter” премиер-министърът се разграничи от неуместните Ви нападки срещу Русия. И то в момент, когато терорът удря Европа право  в сърцето. Не чувствате ли, че изпадате от синхрона на Вашите НАТОвски благодетели?

Имате и други недомислени идеи, изказани пред “Independent”. Твърдите, че “ЕС е глобална сила”. Вече НЕ е, г-н Президент. Отвъдокеанските му съюзници се постараха за това – и Сирийската криза, и подготвяното Трансатлантическо споразумение ще го лишат окончателно от този му потенциал.

Препоръката Ви Турция да “прави повече по отношение на Сирия” в индивидуален порядък е погрешна – това само ще налее допълнително масло в пожара на гражданската война там. Действията на Турция, както, между прочее, и на Саудитска Арабия, не трябва да бъдат самостоятелни и подчинени на техни си гео-стратегически интереси (каквито и двете държави имат в региона); те трябва да са строго координирани с „големите началници”, които май са на път и да се разберат помежду си. Така че подобни необмислени препоръки от Ваша страна не допринасят за международната колаборация по Сирийския въпрос.

Колкото до “увеличаването на благосъстоянието на страната пет пъти през последните десет години” просто се чудя каква икономическа обосновка са Ви подбрали правителствените жонгльори на подобни данни!?

Г-н Президент, не знам каква реална инженерна практика сте имали въобще, макар да декларирате такава професионална принадлежност, но и аз съм инженер и Ви казвам колегиално, че неправилно посочвате проблема – не е Русия, която дестабилизира Европа. Дестабилизира я извечната ѝ демагогия, дискредитираща я пред населението ѝ, “приятелската” помощ на отвъд Атлантическият ѝ съюзник и самият нео-либерален икономически модел, водещ до обедняването на милиони жители. И не само че Евросъюзът няма да бъде глобална сила, но е изправен пред Хамлетовската дилема: “To be, or not to be?”.

Русофобията и колониалната сервилност не са най-добрия подход при международни изяви, г-н Президент. Вие изскачате всеки месец като пружинено дяволче от кутийка-играчка с поредния анти-руски вопъл. Сигурно си мислите, че отстоявате принципната политика на „цивилизационния избор”? Всъщност ролята Ви е просто комична, защото международната политика се върши без участието на българските държавници. Такива като Вас са нужни само да запълват хора на клакьорите на чичо Сам. Ако не разбирате от политика и дипломация, то поне си подберете подходящи съветници, които да Ви определят примерени изявления на външни форуми и интервюта, за да не звучите толкова нелепо. Защото Вашите недоносени изказвания, в съчетание с политическа недалновидност, нанасят международен урон на цялата нация, която Вие по закон олицетворявате.

 

Все пак Ваш (за съжаление, но по Конституция) поданик.

 

1)  Еразъм Ротердамски – холандски  хуманист, философ и теолог от 15 в., автор на сатирата „Похвално слово на глупостта”.

2)  Тогава романистът Емил Зола написва открито писмо до френския президент, озаглавено „Аз обвинявам”, по повод политическата афера „Драйфус”.

3) Линдън Ларуш (Lyndon LaRouche) – американски икономист и политически активист, кандидат за президент на САЩ от 1976 до 2004 г.; понастоящем директор и пишещ редактор на „Executive Intelligence Review”.