Отвореният избирателен процес в ООН може да разкрие политически игри

Отвореният избирателен процес в ООН може да разкрие политически игри

Публикувано от:

Жибо Кю (Zhibo Qiu), политически консултант и изследовател по въпросите на китайската вътрешна и външна политика и международни инвестиции. Статията е публикувана в Глобал Таймс Китай (Global Times China) – китайски всекидневник – таблоид с фокус върху външната политика.

Изборът на следващия генерален секретар на ООН привлече световното внимание с интензивно медийно отразяване и онлайн излъчвания на живо. За първи път ООН открива процеса на подбор за най-престижната дипломатическа позиция в света, който традиционно се провежда при закрити врата.

Прозрачността и откритостта на този процес засилиха очакванията на страните-членки и на широката общественост към наследника на Бан Ки Мун.

От основаването си ООН е допринесла значително за поддържане на световния мир и сигурност, както и за насърчаване на устойчивото и приобщаващото развитие. Въпреки това днес са необходими реформи, за да се възстанови загубената легитимност на предотвратяването и разрешаването на конфликти, да се ревизира спорният процес на вземане на решения от Съвета за сигурност, да се върви напред в равенството между половете и географското представителство на позициите на високо ниво и да се засили участието и гласът на развиващите се страни.

Най-пряката промяна може да бъде изборът на първата жена за генерален секретар в 71-годишната история на Организация. Преди почти една година бе създаден активен лобистки съюз, воден от Колумбия и наречен „Група на приятелите, подкрепящи избора на жена за генерален секретар на ООН“, и досега 56 държави-членки са се присъединили към групата. Тази кампания призовава за историческо прилагане на Пекинската декларация, приета от Четвъртата световна конференция за жените през 1995 г. в полза на жени кандидати за ръководни длъжности в ООН. Групата има официален уеб сайт и разпространява хиляди писма, за да получи подкрепа.

Извън групата, по най-различни поводи, много държави, включително петте постоянни членки на Съвета за сигурност, са заявили желание жена да бъде генерален секретар. Освен това повече жени кандидати могат да бъдат номинирани или назначени за други висши длъжности.

Географската ротация и недостатъчното представителство на развиващите се страни са друг акцент. През последните десетилетия ООН разработи неписано правило да се ротира поста на генералния секретар сред петте регионални групи – Западна Европа и Други, Източна Европа, Латинска Америка и Карибите, Азия и Африка. Мнозина прогнозират, че е време да има кандидат от Източна Европа, която е единствената регионална група, от която никога досега не е бил избиран генерален секретар на ООН.

Групата от 77 развиващи се страни оспорва неформалната практика, при която големи развити страни, а именно САЩ, Великобритания и Франция, доминират най-висшите позиции при политическите въпроси, мироопазването и хуманитарната помощ. В момента на изборите тези 77 страни подкрепят кандидати, които могат да представляват и подкрепят интересите и гласа на развиващите се страни в системата на ООН.

Заедно с избирането на генералния секретар ще има и преразпределяне на постовете на висши служители и създаване на нови политически съюзи в централата на ООН в Ню Йорк. Като силно политизиран процес на подбор, подготовката и конкурирането  често започват години по-рано.

Петте постоянни членки на Съвета за сигурност все още имат право на вето върху всеки кандидат. Досегашният опит показва, че конкуренцията обикновено се превръща в политическа игра между Вашингтон и Москва.

Както сп. „Икономист“ коментира в началото на годината, „състезанието ще бъде мръсна игра: кандидатите и техните съюзници водят „тихи“ кампании, а някои са обещали, че скоро ще се появят доказателства за корупция на съперниците им“. Както беше прогнозирано, вече започна оклеветяването на двама от обещаващите кандидати – българката Ирина Бокова, настоящ генерален директор на ЮНЕСКО, и кандидатката на Нова Зеландия Хелън Кларк, генерален директор на Програмата на ООН за развитие (ПРООН).

От една страна, британският таблоид „Дейли Мейл“ публикува статия за „предполагаеми скандали“ за Бокова, като я нарича „любимката на Путин“ и „старомодна комунистка“.  Други медии, като водещото западно политическо издание сп. „Форин Полиси“ продължи историята на „Дейли Мейл“ и отправи въпроси за управлението на ЮНЕСКО от Бокова. От друга страна, Хелън Кларк, която е предпочитана от много страни от Западна Европа, е изправена пред обвинения за неправилно разпределение на стотици милиони долари чуждестранна помощ за афганистанската национална полиция.

Бокова и Хелън Кларк имат различен стил в управлението си, различна индивидуалност и политически дневен ред. Ако се съди по представената от тях визия и от впечатленията от изслушванията им, Бокова предпочита по-хуманистичен и феминистки подход с по-голям акцент върху това как да „утвърди споделените ценности и моралният авторитет на ООН“. Aко Бокова поведе ООН, е по-вероятно да се увеличи представителството на развиващите се страни. Тя подкрепя принципа, че „един размер не става за всички“, осъзнава спешните нужди и поставя специален фокус върху насърчаването на най-слабо развитите страни да постигнат целите за устойчиво развитие.

За разлика от нея, според някои мнения, Хелън Кларк демонстрира силния и авторитарен стил на ръководство на амбициозен политик. Тя е решена да запази цялостта на ООН и без колебание използва „ненадминатата сила на ООН“. Някои държави-членки и служители на Организацията изразиха безпокойство, че авторитарният й стил може да разстрои процеса за вземане на решения в ООН, който се базира на консенсус. Тя твърди още, че вярва, че „може да е необходимо да се вземат трудни решения и залозите ще са високи“. Силовото й лидерство може да не бъде винаги в синхрон с подкрепата на големите сили.

Остават още шест месеца на политически кампании и конкуренция. Светът ще стане свидетел дали при първите открити избори ще може да бъде излъчен най-добрият и най-високо квалифицираният кандидат или изборът ще бъде отново резултат на политически компромиси между основните политически сили.