Оказва се, че руската мечка плува много добре

Оказва се, че руската мечка плува много добре

Публикувано от:

До 1991 г. Съветският съюз има най-големите Военноморски сили в света. След разпадането на СССР Русия получи като наследство по-голямата част от съветския Военноморски флот. Това не беше голямо постижение за Русия, тъй като нейната икономика тогава не позволяваше да се издържа голям флот. Тя трябваше да се избави от многото кораби, самолети и подводници - голяма част от тях останаха да ръждясват по доковете.

Както и в другите видове руски Въоръжени сили, 25 години по-късно във флота наблюдаваме смес от старо, познато и ново. Ветераните на съветския Военноморски флот носят службата си редом с по-съвременни образци. В строя влизат и съвършено нови кораби.

Подводни ракетоносци от клас „Борей” (Проект 955)

Руският ракетоносен атомен подводен флот със стратегическо предназначение се намира в сложно положение. От момента на разпадането на Съветския съюз не беше построен нито един кораб, повечето бяха създадени през 80-​те години на миналия век. На въоръжение беше приета само една тежка атомна подводница - „Новомосковск”, и това стана през 1992 г. Най-сложна бе ситуацията в Тихоокеанския флот, който разчита основно на подводници от клас „Делта ІІІ”, произведени в периода 1979 - 1982 г.

Да започнем с с подводниците от клас „Борей”, снабдени с ядрени балистични ракети. С водоизместване 14 700 тона, те са малко по-малки от гигантските подводници от клас „Тайфун”. Планирано е построяването на осем такива съда, които да заменят подводните ракетоносци от клас „Делта ІІІ”, „Делта ІV” и „Тайфун”. Четири от тях ще влязат в състава на Северния флот и четири - на Тихоокеанския.

Строителството на подводни ракетоносци със стратегическо предназначение от клас „Борей”, чията разработка започна в края на студената война, беше отложено заради липсата на финансиране. В крайна сметка първата подводница - „Юрий Долгорукий”, беше приета в състава на руския ВМФ на 10 януари 2013 г. Досега от стапела са слезли три подводници от този клас. Те са построени в компанията Севмаш, която неотдавна завърши работа по преоборудване на индийския самолетоносач „Викрамадития”.

В подводниците от клас „Борей” са разположени 16 балистични ракети с подводно изстрелване „Булава”, всяка от които е снабдена с 6 - 10 бойни глави, тоест общо - от 96 до 160. Според електронното издание Missile Threat радиусът на тяхното действие е до 8300 км. Това означава, че подводниците от клас „Борей”, намиращи се в Баренцово или в Охотско море, са способни да поразят всяка точка на континенталната част на САЩ.

За ракетата „Булава” имаше сложен период в хода на тяхното разработване, когато под 40% от 21 пуска завършваха неуспешно. Последните успешни изпитания бяха осъществени от борда на „Владимир Мономах” бяха през септември миналата година. Докато не бъдат окончателно решени проблемите с надеждността на „Булава”, „Юрий Долгорукий” и другите подводници от този клас ще останат без главното си оръжие.

Подводници от клас „Ясен” (Проект 885)

Разглежданите в началото на 90-​те години на миналия век като замяна на подводниците от клас „Тайфун” и „Оскар” ударни ядрени подводници „Ясен” най-накрая влязоха във фазата на нормалното производство. Два такива съда - „Северодвинск” и „Казан” вече са построени, а са заложени още няколко подводни ракетоносци. Подводниците от клас „Ясен” са най-съвременните подводни кораби в света. Екипажът им е само 90 души, което предполага високо равнище на автоматизация. 200-​мегаватният ядрен реактор дава възможност скоростта им да достига до 35 - 40 възела, а „нискошумната оперативна скорост” - 20 възела.

Подводниците от клас „Ясен” имат осем вертикални пускови шахти, четири 650-​мм торпедни установки и четири торпедни установки със стандартен диаметър 533 мм. Освен стандратните управляеми торпеда „Ясен” е въоръжен и със скоростни торпеда „Шквал”, способни да развиват скорост до 200 възела и да поразяват цели на разстояние от 7 до 13 км.

Както и американските подводници от клас USS Virginia „Ясен” имат вертикални пускови шахти, способни да изстрелват крилати ракети. Най-вероятно в тези шахти ще бъдат разположени ракети SS-​N-​26 или SS-​N-​21 „Гранат”. Ракетите SS-​N-​26 „Оникс” са способни да извършват полет на пределно малка височина над равнището на морето. Радиусът на действие на тези противокорабни ракети, снабдени с 200-​килограмова бойна глава, е 120 км. Крилатите ракети „Гранат” са предназначени за поразяване на наземни цели, приличат на американските „Томахоук” и имат радиус на действие 2500 км. В Русия обикновено първите кораби от всеки клас попадат в Северния флот, а в отдалечения Тихоокеански флот те се изпращат едва когато бъдат отстранени всичките конструктивни недостатъци. Ако се вярва на публикувания отчет за морските изпитания на „Северодвинск”, скоро подводници от клас „Ясен” няма да бъдат изпратени в Тихоокеанския флот.

Тежкият атомен крайцер “Петър Велики”

През 80-​те години на миналия век СССР построи три атомни крайцера от клас „Киров”. Това са най-големите надводни бойни кораби и при пълно натоварване тяхното водоизместване е 24 000 тона. „Киров” - един от трите кораба, беше нарязан за скраб, „Петър Велики” е в строя, а се очаква „Адмирал Нахимов” да премине модернизация и да продължи службата си.

Основно оръжие на корабите от клас „Киров” са 20-​те противокорабни ракети Р-700 „Транит”. На Запад те са известни с обозначението SS-​N-​19 Shipwreek (Корабокрушение) и са предназначени за унижожаване на много големи кораби. Според разработчиците дори една такава ракета да премине ешелонираната отбрана на авионосната ударна група, тя може да нанесе значителни поражения. Дължината на ракетата е 10 м, което е съпоставимо с малък самолет. Радиусът на действие е 500 км. Р-700 може да бъде снабдена или със 750-​килограмова обикновена бойна глава, или с 500-килотонна ядрена бойна глава.

Съветските инженери са оборудвали атомните крайцери с мощна противовъздушна защита. „Петър Велики” има на борда си 48 ракети С-300Ф, както и 42 ракети С-300ФМ „Форт ФМ” от клас „земя-въздух”. Според данни на РИА „Новости” това е единственият кораб в състава на руския ВМФ, способен да отрази атака с използване на балистични ракети. За близък бой „Петър Велики” разполага със зенитно-ракетен комплекс, снабден със 128 ракети SA-​N-​9 (морската версия на ЗРК СА-15 „Тор”), както и 5 установки с близък обсег „Каштан”.

Значителните размери на тези атомни крайцери предполага, че са създадени повече удобства за екипажа в сравнение с обикновените съветски кораби. В сравнение със спартанските условия на съветския ВМФ, те имат сауни, басейни, кают компании, както и помещения за игра на билярд.

Самолетоносач „Адмирал Кузнецов”

„Адмирал на флота на Съветския съюз Кузнецов” е единственият руски самолетоносач. Съветските конструктори започват работа над този проект през 1974 г., а корабът е построен през 1985 г. в завода в Николаев, който сега се намира на територията на Украйна. След разпадането на СССР този самолетоносач е в състава на руския Северен флот.

Водоизместването на „Адмирал Кузнецов” е 50 000 тона, тоест около половината от показателите на американските самолетоносачи от клас „Нимиц”. Разполага с трамплин за облекчаване на излитането с ъгъл 15 градуса, както и четири задържащи троса за кацане на самолетите.Два големи асансьора преместват самолетите между хангара и палубата за излитане и кацане.

Авиационната му група днес се състои от 18 изтребители Су-33, четири Су-25 УТГ, 15 противолодъчни вертолета Ка-27 и два вертолета за далечно откриване. Ръководството на руския ВМФ започна процес на замяна на Су-25 с МиГ-29К, представляващи корабен вариант на многоцелевия изтребител, разработен първоначално за индийските ВМС.

На борда си „Адмирал Кузнецов” има значително въоръжение - 12-​те му противокорабни ракети Р-700 са в шахтите на носа на кораба. 29-​те пускови установки „Кинжал” са способни да поразяват цели на голямо разстояние. Освен тях самолетоносачът разполага с осем зенитно-ракетни комплекса за близък бой от типа „Каштан” и шест артилерийски зенитни установки АК-630. Двете противолодъчни установки РПК-5 „Ливень” могат да поразяват подводници на противника на близко разстояние.

Самолетоносачът „Варяг” от същия клас беше продаден на китайски бизнесмени и след съответното преоборудване стана първият китайски самолетоносач „Ляонин”./в. “Русия днес”