Обсесията на президента

Обсесията на президента

Публикувано от:

Като изключим задължителното одобрение на западните коментатори и поддръжниците им – “нищо ново под слънцето” в поредната антируска реч на Плевнелиев

Джеймс Форестал – първият министър на отбраната на САЩ, в продължение на години е бил най-яростният антикомунист в правителството на Хари Труман. Вследствие на влошени отношения с президента, довели до отстраняването му от поста, в допълнение към преследващата го параноя от военно нахлуване на руснаците, Форестал получава нервно психично разстройство и две седмици след уволнението си попада във военната болница в Бетесда, щата Колумбия. По радиото съобщават, че преди хоспитализирането му са го намерили по пижама на улиците на Флорида да крещи: “Руснаците идват!” За да прикрият сериозността на състоянието му, лекарите го настаняват на 16-ия етаж на болницата, а не на първия, където са психично болните. Пристъпите на паника у пациента обаче зачестяват и на 22 май 1949 г. Форестал скача от прозореца и приключва земния си път.

Имаме основания да се опасяваме, че и нашият президент на републиката проявява сходни симптоми. Поредното доказателство за това е речта му пред Европейския парламент в Страсбург на 8 юни т.г., в която темата “Руснаците идват!” звучи като натрапчива реминисценция от психотрилър.

Думите на Плевнелиев, че “Кремъл се опитва да дестабилизира ЕС”, са поредният му антируски истеричен вопъл, но не отговарят на действителността.

Дестабилизацията на Евросъюза

се дължи на други фактори: на различните ценности на Източна и Западна Европа, но не в морален, а във фискален аспект (разбирайте – авоари, трезори, държавни ценни книжа и пр.); на липсата на истински лидери, отстояващи европейските, респективно националните интереси (с малки изключения, потвърждаващи правилото, във Вишеградската четворка), и не на последно място – с активното съдействие на основния натовски съюзник, чието Трансатлантическо търговско споразумение ще подпише окончателно закрепостяването на Европа към мултинационалните тръстове и превръщането й в огромен пазар за генномодифицирана продукция.

Друго познато дежавю в речта на президента беше констатацията, че “Крим е Украйна и Украйна е Европа”. Колкото основание имаме да заявим горното, толкова имаме право и да обявим:
“Косово е Сърбия и Сърбия е Европа”.

Като юридически казус де факто приликата е пълна – и двете области са отнети от предишните си държави. Юридическата обосновка обаче натежава в полза на Крим: докато Косово е откъснато от Сърбия чрез война и в нарушение на Хелзинкското споразумение от страна на САЩ и съюзници и се самопровъзгласява за независима държава без всенароден плебисцит, то в Крим се провежда референдум, който решава присъединяването на полуострова към Русия.

И в исторически аспект доводите са в полза на Сърбия – Косово винаги е било част от сръбската държава (до намесата на “миротворците” от НАТО през 1999 г.), докато Крим е бил владян от гърци, римляни, византийци, хазари, генуезци, монголи, адигейци, османци, руснаци, а в пределите на Украйна е бил за най-кратък период от време, и то поради вътрешни преразпределения на съветските (и постсъветските, в случая – Елцин) държавници. Но не се тръби на международни форуми, че Косово е Сърбия, защо ли?

A propos, както президентът можа да установи, че “Украйна е Европа”, така аналогично би могъл да заключи, че и “Сърбия е Европа” или “Беларус е Европа”, да речем. Защо за последните две държави не се отправя апел за европрисъединяване, а само за Украйна? Защото не са предмет (първата не вече, а втората – не още) на прословутите “американски интереси” ли? Нека споменем, че газопреносната мрежа на Украйна е изкупена от американски петролни компании!…

Нататък клишетата в речта на президента следват подред – пак чухме за

“хибридни конфликти”

Много би ми било интересно да узная какво разбира президентът под “хибридна” заплаха?! Прилича ми на дядо Щукар от “Разораната целина” на Шолохов, който повтаряше непонятни нему и на съселяните му чуждици, поразили селския му ум с мелодията на звученето си. Навремето познавах една дама, за която прилагателното “хетеросексуален” беше по-ужасно от “бисексуален”, просто защото фонетичното звучене на първата дума поради своята по-голяма неяснота (за нея) оказваше по-зловещо въздействие върху възприятията й. Хибридната война (или производните й понятия) е измислена идеологема от Белия дом, за да поразява по подобен начин мозъците на по-трудно разсъждаващата аудитория, затова непрекъснатото й повтаряне си е чиста манипулация над общественото съзнание!

Що се отнася до

“новата Ялтенска конференция”

ако под тази историческа ретроспекция се има предвид ново съглашение за разделяне на света на сфери на влияние, то упрекът на президента би трябвало да бъде отправен към Белия дом, а не към Евросъюза, тъй като последният играе само поддържаща, а не основна роля. А съглашения ще има винаги, когато са налични съвместни политически или военни действия между различни държави – как иначе да се постигне ефикасно взаимодействие? Могат ли САЩ, Франция и Русия да предприемат военна офанзива срещу “Ислямска държава” в Сирия например, без да съгласуват действията си? Или без да договорят бъдещото си място в “разчистените” територии, т.е. без една “нова Ялта”, ако можем да заимстваме тази ново изобретена метафора на президента?

Не е пропуснато и другото стандартно евроклише за “ценностите”: “Кремъл… изпраща послания на недоверие, а не на ценности”. Какви ценности от страна на европейците видяхме? Една демагогия, изразена чрез политиката на моркова и тоягата.

И “сделка с дявола”, пардон, с турския президент, чрез която Европа си гарантира временно затишие на имиграционния наплив. В ущърб на правата на човека (за които тя самата на думи се бори!) – както на самите бежанци, които могат да бъдат транспортирани между Европа и Турция като търгуван добитък, така и на инакомислещите в самата Турция, репресиите над които бяха игнорирани.

За кюрдите да не говорим – те са жертвани още от времето на тайната сделка на някогашния министър-председател на Дания Андерс Расмусен със САЩ и Турция, изтекла в медиите напоследък; в нея Расмусен обещава да затвори телевизионен канал на кюрдите в Дания, за осъществяването на което впоследствие е назначен за генерален секретар на НАТО.

“Поколението, което събори берлинската стена, сега строи нови стени в сърцето на Европа”, каза президентът. Строи ги – в резултат от амбициите на – как ги нарекохте? – “бивши империи”; нека бъдем по-конкретни от вас – бившите Британска, Франкска и Германска империи (Австро-Унгарската, Римската и Испанската остават встрани от тази надпревара). Те, проявявайки колониални рефлекси, се опитват да доминират над останалите – и геополитически, и икономически, като на страните от Източна Европа е отредена слугинската роля в този процес. Но изглежда и президентът е усетил двуличието този път, защото казва, че “много от проблемите ни имат европейски корени – социално изключване, маргинализация…”
Затова и се издигат “стени в сърцето на Европа” и Вишеградската четворка е само началото на разпада. Следващата стъпка ще бъде “Brexit”-ът във Великобритания, а миграционната вълна ще отнесе остатъците от разклатения Евросъюз като помитаща вълна цунами.

Както обикновено, президентът остава верен на своята “генерална линия” – косвено потвърждение на преписваната мисъл на лорд Палмерстон – английски премиер-министър от XIX век: “Колко трудно се живее, когато никой не воюва с Русия”. Като изключим задължителното одобрение на западните коментатори (и отечествените им поддръжници) – “нищо ново под слънцето” в коментираната реч. Един повтарящ се рецидив на тежка обсесия на президента, извикваща съмнения в логичността, аргументацията и дори безкористността на антируските му изявления. Една налудничава идея-фикс, опасна с последствия от рода на историята, разказана в началото…

Автор: Инж. д-р Георги Вълков

Източник: в. “Дума”