„Ню Йорк Таймс“: България става неспокойна, тъй като Тръмп усложнява връзките ѝ с Русия

„Ню Йорк Таймс“: България става неспокойна, тъй като Тръмп усложнява връзките ѝ с Русия

Публикувано от:

Автор: Рик Лаймън

Страната ще трябва да се научи как да балансира между Доналд Тръмп и все по-енергичния Владимир Путин, пише американското издание. В статията е цитиран и председателят на движение „Русофили“ Николай Малинов с мнение, че „ Подобряването на отношенията с Русия е добро за България, за САЩ и за света“.

***

С единия крак на Запад, а с други на Изток, България отдавна се стреми да поддържа деликатното равновесие. Но сега страната и новият ѝ президент Румен Радев ще трябва да се научат как да балансират между Доналд Тръмп и все по-енергичния Владимир Путин.

Размишлявайки върху новата си роля на балансьор, два преди да положи клетва на 19 януари Радев заяви: „Ние ще следваме ясна пътна карта. Ние сме част от ЕС и част от НАТО. Но в същото време имаме и дълбока историческа връзка с Русия“.

Страни като България от десетилетия балансират между Изтока и Запада. Но перспективата президентът Тръмп да се сближи с Путин обърква тази стратегия с противоречивите послания, идващи от новата американска администрация.

Тръмп изглеждаше нетърпелив да постигне по-тесни връзки с Кремъл, като дори започна да подражава на презрителното отношение на Москва към НАТО и Европейския съюз. Но миналата седмица новият му посланик застана зад твърдата позиция, която администрацията на Обама държеше, като заяви, че САЩ няма да оттеглят санкциите срещу Русия, докато страната не изтегли войските си от Крим.

В същото време Путин показа нови признаци на прекалена самоувереност в отношенията със съседните на Русия страни. В четвъртък той пристигна в Унгария.

България е ревностен член на Европейския съюз, но тъй като надигащият се национализъм навсякъде из Европа създава предпоставки за отслабване на съюза, руското влияние започна да се промъква. На пръв поглед това предполага, че опитите на Тръмп да се доближи до Москва биха се отразили добре на България – и наистина, националистите са развълнувани.

Но България също така познава много предателства и окупации, така че това внезапното залитане разпали не само въодушевление, но и също толкова силна тревога, включително опасения, че Тръмп и Путин ще постигнат споразумение, което ще обслужва техните национални интереси и ще доведе до ново разделение на сфери на влияние, както след Втората световна война.

По много причини, включително и икономическа необходимост, обща култура и дълбоки исторически връзки, българските политици, включително президентът, искат по-тесни отношения с Русия, но не толкова, че страната им да загуби своите съкровени връзки със Запада и да попадне твърдо в орбитата на Русия.

Не е ясно дали старото балансиране на България ще работи в нововъзникващите условия на международния ред. Всъщност, подобни сметки се правят в цяла Централна и Източна Европа и местни лидери чакат да видят какво има предвид Тръмп. Това бе и подтекстът на срещата миналата седмица в Будапеща между Путин и автократичния премиер на Унгария Виктор Орбан. Двамата изразиха желание за приятелски отношения, но не споменаха нищо за някои деликатни въпроси като санкциите заради Крим.

За България, най-бедната страна в Европейския съюз и с най-дълбоки връзки с Русия, ситуацията е сложна. След първоначалната еуфория от рухването на комунизма и членството в Европейския съюз през 2007 г. и в НАТО през 2004 г., последваха разочарования. Бавният икономически растеж, устойчивите нива на корупцията, доминиращите олигарси и зависимостта от руския петрол и газ,  са причина много политици в България и в други страни да се обърнат на Изток. Расте броят на популистите и националистите, които се възхищават на авторитарния подход на Путин.

Когато България беше приета в Европейския съюз, страната се обърна на Запад с голямо усърдие. Парите потекоха от Брюксел. Стотици хиляди българи се възползваха от възможността да се преместят във Великобритания, Германия и другаде. Но нарастващата амбивалентност в съюза е видна, особено след като миналия месец беше отбелязана 10-ата годишнина от влизането на България в него, което премина без публично честване.

Сега прозападните гласове в България са в отбранителна позиция и тонът на националната политика става по-приятелски спрямо Русия. Как ще се отрази на всичко това объркването около действителните намерения на Тръмп спрямо Москва, остава да се види. Начинът на говорене на Тръмп вече окуражава националистите и популистите в цяла Централна и Източна Европа, включително и г-н Орбан и Милош Земан – президента на Чешката република. Те постоянно изострят собствената си реторика и предлагат още по-приятелски ръка на Кремъл, дори след като много анализатори предупреждават за пълзящото влияние от Русия.

„Колкото по на изток отиваме, толкова по-авторитарни системи и по-корупционни практики виждаме“, казва Огнян Минчев, изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания и професор по политически науки в Софийския университет. „Ако не се предпазим от това, всичко ще ерозира и процесът ще се придвижи към Запада. Това е битка и то битка  за един регион, който исторически е определен като ничия земя“.

Един голям въпрос е надвиснал над Европейския съюз тази година: в каква степен точно Путин ще се опита да повлияе на критичните избори във Франция, Германия и Холандия, както и на по-малко известни надпревари като парламентарния вот през ноември в Чехия, която остана твърдо прозападна, въпреки симпатиите на своя президент към г-н Путин.

„Проевропейците са в отстъпление. През следващата година Меркел може да падне“, казва Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията в София. „Холандия може да напусне ЕС. Италия. Франция. Просто един прекрасен нов свят“, добавя той.

Историческите и културните връзки между Русия и България са дълбоко емоционални, това е една от причините за засилването на проруските настроения.

„Подобряване на отношенията с Русия е добро за България, за САЩ и за света“, казва Николай Малинов, председател на Националното движение „Русофили“, основано през 2003 г. „Когато се дрънкат оръжия или се налагат санкции, не е добре. Ние трябва да лекуваме тези рани“, твърди той.

Г-н Малинов описва движението, което наброява 35 000 членове, като културна организация, която прави концерти, поддържа паметници на общото миналото между България и Русия, издига нови и настоява за разширяване на обучението по руски език.

В България президентът действа като държавен глава и главнокомандващ на армията, но политическата власт е в премиера. Бойко Борисов взе малко по-прозападен курс, но силно облагодетелства и тесните връзки с Москва. Той се оттегли от премиерския пост след победата на г-н Радев.

Г-н Радев имаше 20 опонента в надпреварата за президент, казва Иво Инджев, прозападен журналист. Само един изрично застана зад санкциите срещу Русия. Но парадоксът на тази промяна на изток е нарастващото безпокойство, че България може да стане геополитическа разменна монета.

„Не е нищо ново за Източна Европа да бъде част от план за игра, която напомня за Ялта“, казва Илиян Василев, български посланик в Русия от 2000 г. до 2006 г.

Унгарският политически анализатор Петер Креко смята, че разговорите за по-приятелски отношения между Вашингтон и Москва вече се отразяват на европейските националисти. „Това определено се приема като зелена светлина за националистичните и популистките лидери из цяла Европа да ускорят сближаването си с Русия“, заявява той. Според него обаче тези лидери се лъжат, ако си мислят, че ще спечелят от някакво голямо споразумение между Тръмп и Путин.

По-голямото притеснение на анализаторите е, че такава голяма сделка ще задвижи отново сферите на влияние между Изтока и Запада, в резултат на което ще намалява военно присъствие на САЩ в региона за сметка на руското

„За тези от нас, които винаги са вярвали, че САЩ са фар на надежда, това е шок“, каза г-н Василев. „Най-проамериканските момчета в България се обръщат срещу Америка, защото не могат да направят разлика между Путин и Тръмп“, завършва той.

 


Авторът Рик Лаймън е ръководител на на бюрото на „Ню Йорк Таймс“ за Централна и Източна Европа

По Fakti.bg

Източник: New York Times