Ню Йорк каза „НЕ” на шистовия газ! А ние?

Ню Йорк каза „НЕ” на шистовия газ! А ние?

Публикувано от:

На 26-ти декември губернаторът на щата Ню Йорк, Андрю Марк Куомо, съобщи намерението си от началото на новата година (1-ви януари 2015 г.) да наложи забрана върху проучванията и добива на шистов газ на територията на целия щат. САЩ, които са най-големите привърженици на идеята за добива на газ от земните недра чрез метода на фракинга (за който ще стане дума по-долу), се сблъскаха със съпротива срещу това свое начинание в самото си сърце – в един от най-развитите щати, при това с големи запаси на шистов газ. Зад това решение на губернатор Куомо стоят твърдата позиция на щатския комисар по здравеопазването д-р Хауърд Цукер и ясно изразената активна позиция на мнозинството от жителите на щата срещу проучването и добива на шистов газ на неговата територия.

„Разглеждам жителите на щата Ню Йорк като свои пациенти и не мога да си позволя да допусна грешка. Потенциалният риск за живота на хората е много голям. Дори повече, отколкото си мислим. Говоря за този риск, опирайки се на последните ни данни. Докато не бъде доказано по убедителен начин, че този риск може да бъде избегнат или сведен до допустим минимум, не мога да подкрепя добива на шистов газ в нашия щат” – заявява Хауърд Цукер.

„Моята позиция е такава: ако оставим настрана емоциите, то привържениците на фракинга говорят за създаване на нови работни места, а противниците – за замърсяването на околната среда. Не съм специалист, но съм убеден, че трябва да постъпим така, както ни съветват професионалистите медици и еколози” – казва Андрю Куомо.

Впрочем борбата срещу добива на шистов газ в САЩ не е от вчера. И други щати са надигали глас срещу фракинга, който е доказал своята вредност и опасност за околната среда и населението. Тази технология се базира на вкарването със сонда на вода, в която има разтворени химикали и пясък, под налягане в пластове от скали, където е „заключен” шистовият газ. Когато скалите бъдат разбити и разтворени от водната струя с нейните песъчинки и химикали, газът се отделя. Отровната вода, използвана в този процес обаче остава под земята и се просмуква в подпочвените води и пластове. Тя не може да се изпомпа напълно. С други думи, земята, където се добива шистов газ, остава отровена. На нея не расте нищо, а онова, което все пак успее да израсне, е по-добре да не бъде консумирано, ако човек желае да поживее още някоя и друга година. Питейната вода, идваща от подпочвените води също се отравя. А ако газът попадне във водоносните слоеве и оттам в тръбите, то от чешмите тече течност, която преспокойно може да бъде запалена. Докато писах тази статия изгледах няколко видеозаписа на хора, които си запалват водата, течаща от чешмите им1. В градовете, около които се добива шистов газ, питейната вода се доставя от водоноски. Да не забравяме, че в резултат на фракинга под земната повърхност се образуват кухини, които благоприятстват пропадания на земните пластове, примерно при земетресения. А най-лошото е, че добивът на шистов газ е като чумата – разпространява се все по-бързо и по-надалеч, ако веднъж започне. Това се дължи на факта, че находищата се изчерпват бързо (до около пет години), а следователно се налага добивът да започне на ново място. И така огромни площи биват отровени и умъртвени, а техните жители – или отровени, или прокудени.

И точно тази технология направи САЩ един от лидерите в газодобивната промишленост през последните години! Печалбите на компаниите, занимаващи се с фракинг, са огромни. А социалната цена за тях е без значение. Именно стремежът към печалба на всяка цена и надигащото се недоволство на територията на САЩ, принуждават тези компании да устремят погледа си навън – към политическите клиенти на правителството, в което тяхното лоби е извънредно силно. Без значение коя администрация оглавява Белия дом – на републиканците или на демократите – лобирането в полза на шистовия газ е винаги много силно. Износът на смъртоносната технология за добив на шистов газ към страните от Централна и Източна Европа е доста лесен и закономерен. Тези страни са политически и финансови клиенти на САЩ, изпълняват волята им и са готови да преглътнат високата социална цена за сметка на печалбите и желанието си да угодят на своя отвъдокеански господар. Нашата страна е от тези държави. Вярно е, че засега има мораториум, но въпросът е: „Докога?” След като правителството се отказа от ключови проекти в областта на енергетиката като АЕЦ „Белене” и Южен поток, а газът, който идва от Украйна е извънредно несигурен с оглед политическата нестабилност, провокирана от киевската хунта, то дали управляващите няма да се върнат към старата си идея за шистовия газ, която лансираха при предишното си управление? Провалянето на големи енергийни проекти изглежда като средство за натиск върху общественото мнение у нас. Ако народът бъде оставен без избор, без алтернатива на енергийни източници рано или късно ще му се наложи да приеме и шистовия газ. Изглежда така разсъждават господата и дамите управляващи. Само че, струва ми се, подценяват същия този народ. Да, той може и да гласува за същите тези управляващи. Да, той може и да е в голямата си част русофобски и да отхвърля заради предубежденията си изгодните сделки, които идват от Русия за нас. Да, той може и да има ужасно много недостатъци, а политическата му далновидност да е в най-добрия случай скромна. Но едва ли ще се самоубие! Пред алтернативата да унищожи земята си, да отрови водата и членовете си, този народ по-скоро ще се разбунтува и ще свали правителството. Нека вземем например какво се случва в САЩ през последните години?

Колкото повече шистов газ се добива, толкова повече и по-мащабни стават протестите срещу него. „Зелените”, правозащитните организации и обикновените жители на районите, отровени от фракинга, както и редица известни личности като Йоко Оно, Пол Маккартни, Ума Търман и Сюзън Сарандън – тази толкова разноцветна палитра се събира под лозунга за спиране на добива на шистов газ.

„Необходима е смелост, за да се погледне истината в очите и да се вземе трудно решение” – казва Сюзън Сарандън.

Тези нейни думи са адресирани към губернатора Куомо. Сега, когато решението (да не се добива шистов газ в Ню Йорк) е взето по принцип, еколозите празнуват местна победа и разчитат, че тя ще стане глобална. Влиятелната американска екологична организация „Sierra Club” смята, че Ню Йорк ще послужи за пример на тези щати, в които местните власти под натиска на бизнеса не се решават да забранят добива на шистов газ. А Куомо в своя щат се превръща едва ли не в местен герой. Не всеки ден хората излизат на улиците, за да скандират: „Благодарим ти, губернаторе!”

Главните защитници на фракинга, газовите компании, обвиняват Куомо в левичарство. Това е традиционното обвинение на едрия бизнес срещу всеки, който защитава интересите на хората, а не техните собствени. Разбира се, самото обвинение в левичарство е смехотворно, защото дали една политика ще бъде лява или дясна, дали ще бъде социалистическа, комунистическа или някаква друга, ако защитава интересите на гражданите си, гарантира здравето, живота и социалното им благополучие, то тази политика е правилна. Обратното – политика, която се кичи с ордена на демокрацията и тъпче народа си, не струва и пукната пара. Тя е вредна и, какъвто и етикет да си сложи, за нея има само един изход – да бъде отстранена!

Едрият корпоративен „газов” капитал се заиграва и с най-болезнената тема – доходите. Заплашва, че американците ще бъдат лишени от хиляди работни места. Губернаторът на щата Ню Йорк обаче не се смущава от такива заплахи.

„Никога от никого не съм чувал, че фракингът е нещо хубаво. Казват ни, че нямаме избор, защото на хората им трябва работа, трябват им доходи. И така, наша отговорност е да дадем на хората избор, да създадем алтернатива” – отговаря Куомо.

Това трябва да ни послужи за урок. В никакъв случай не можем да изберем отровата, за да осигурим работни места. Изборът не може да бъде между кратък и болезнен живот (добив на шистов газ) и мигновена смърт (липса на всякакви енергийни източници). Правителството е длъжно да намира винаги и начини за ликвидиране на безработицата и повишаване на доходите на населението (като например изграждането на производствени мощности с държавно участие, възстановяване на унищоженото през последните 25 години българско производство), и алтернативни енергийни източници, като държи сметка за околната среда и здравето на народа си. Очевидно е, че както в САЩ, така и у нас едрият капитал диктува политическите решения (и в двата случая преимуществено едрият американски капитал върши тази работа), но, както вече казах, не ми се вярва българският народ, просъществувал над 1300 години да избере самоубийството пред здравия разум и оцеляването.

Настоящата статия е предупреждение към българския народ, че това е един от сценариите, който може би му се готвят от управляващите. Тя е и пример за хора (населението на щата Ню Йорк), които със своята активност и решимостта на един политически лидер (губернатор Куомо), са успели да предотвратят този сценарий. Тя е и предупреждение към българския политически „елит”, че народът се пробужда и вече трудно ще бъде убеден в необходимостта да подпише собствената си смъртна присъда!

Автор: Владислав Дацов, бакалавър по “Международни отношения”, завършил с отличие СУ . В момента учи магистратура по “Право” и “История и съвременно развитие на страните от Източна Азия” в СУ. Пише статии по политически и правни въпроси, а също така поезия и къси разкази. Превежда от английски и руски.

Бел.ред.: Фракингът е забранен в Америка в още един щат – Върмонт.