Нормален танц с лъснати ботуши

Нормален танц с лъснати ботуши

Публикувано от:

Автор: Захар Прилепин, писател “Руска планета”.

Всичко това е анекдотично, карикатурно и изглежда точно така. Какво е необходимо, за да се озовете в прилично либерално общество? Необходимо е съвсем малко. Не много голям списък от три странички. И така…

Гнуслив антипатриотизъм. Омраза към православната църква. Презрение по повод донбаската история и сирийската авантюра. Скепсис по отношение на руската история като такава и руския човек с всичките му крепостнически привички. Колективно богослужение по повод еднополовите бракове и борбата за правото на хомосексуалистите да осиновят всички руски сираци наведнъж или на части. Непрестанна социално-дарвинистка верига, готова за всякаква подлост и низост. Тотална убеденост, че Русия е Европа, а който тук „не е Европа“, той изобщо не е човек.

Всички свои хора обявяват за „съвестта“ и „честта“ на страната, златния фонд на интелектуалните запаси, а всички чужди обявяват за маниаци и тъпаци. Всъщност всичко. Можете да добавите сол и пипер или да плюете в чинията – въпрос на вкус. Да, тук може да се прибави и подточка: възхищение от новата нобелистка. За разнообразие на интелектуалната позиция: Шолохов не е писал „Тихият Дон“. И готово.

Изведнъж се оказваш свой човек, приятен във всяко отношение. Всички твои предишни залитания ще ти бъдат простени и ще гледат на теб ласкаво и влюбено.

Например за бившия журналист, понастоящем коняр, Невзоров, който до неотдавна бе съчетание от Ржевски* и Смердяков**, това е лесно разбираемо. Уж не беше нищо особено, никой не се интересуваше от него, живееше си там с кончетата като нелегален.

И изведнъж, да му се ненадяваш, заговори някак изискано: „…черносотници с лъснати ботуши… патриотичен цирей… салата от разпнати момчета…“

Ушите на съответната публика направо се разтреперват от удоволствие: на кого е този така приятен гласец? О, разбира се, този младеж с коженото яке е наше момче.

„А не се ли застъпваше той завчера за кървавия рижки ОМОН?“

„Да не би да е малко, че е пораснал човекът, викай го по-бързо при нас, виж какъв хубавелник изведнъж е станал.“

Аз мога заради майтапа, когато всички са забравили вече тази статия, да обърна историята. След месец или след година. И тя мигновено ще сработи. Всички прилични хора ще кажат: е, най-после, пък ние си помислихме, че съвсем си изперкал. Я пак повтори това, което току-що каза.

„Преялите попове! Светиците от „Пуси райт“! Страната на Сталин и Шойгу!“ – ще заквича аз.

Ах, браво! И какво още?

„Патриотични глупости, донбаски зомбита!… В Крим е скръб, хората разбраха, че са загубили! Все едно се присъединиха към Северна Корея! Стремяха се към свобода, а попаднаха в затвор!“

Ох, какъв си красавец! Сам ли го измисли за затвора? Когато поискаш, можеш! Винаги сме вярвали в теб!

„Крепостническото съзнание у руснаците е неизтребимо! Homo Soveticus изяде системата! А Гафт***? Той има старческо оглупяване! А Калягин?****?… Не помни какво е ял вчера.

Да. Да. Още. Дайте още, ако обичате.

„Семейството може да бъде каквото ви се харесва – от двама мъже и едно дете, от трима мъже и едно дете, от сина на полка и самия полк.“

Ох, толкова дълго чакахме твоето прозрение, толкова дълго. И себе си ще включиш в семейство във всякаква конфигурация, ако нещо се обърка в твоето.

„И родителите си ще дам! А мен нека ме осиновят също!“

А с Ленин как е положението?

„Вън от мавзолея!“

А с приемането на православието, с опричнината*****, кавказките войни, сибирските завоевания, съветския строй?

„Историята на Русия е история на изтезания и грабежи! Свети Владимир – маниак! Курилските острови – на Япония! Сибир – автономия! Вместо Мавзолей – паметник на Сахаров! За украинските снайперисти – свобода, за руските опълченци – пандиз!“

 Добре, добре, вярваме ти! Браво! Да повикаме сега заедно срещу Путин?

Ето тези либерали, които са просто нормални либерали – те от такава салата няма да се разболеят? От това, че либерализмът в днешна Русия – това са копита и поглед на незрящ морж с напудрено носле на чайник и „славяни против терора в Москва“ на гости на официален Киев, убиващ десетки хиляди невинни хора за година.

В отговор ще ми кажат, че патриотите са предвидими като елементарен сервиз за супа.

Ами да, елементарен е. Кримнаш, Сириянаша, янките са врагове, Путин-Кадиров-Моторола, олигарсите на наровете, работниците – на Канарските острови, широк кръстен знак, да прегърнеш брезичката, водка от шишето. Шолохов е написал „Тихият Дон“. Валентин Григориевич Распутин, царство му небесно, е велик писател, а вашият Владимир Сорокин е порнограф.

Ох, едва не забравих, че всички свои обявяват за „съвестта“ и „честта“ на страната, а всички чужди за маниаци и глупаци.

Всичко е ясно и с патриотите, няма да го крием.

Обаче знаете ли, препрочетох двата варианта и вторият „сервиз за супа“ ми се стори някак си по-приличен.

Защото с патриотичния набор още може да се живее тук, без да се вторачваме кой е по- и най-, докато с „прогресивните“ ще трябва да отрежем един хилядолетен пласт до дъно.

Разликата е само в това.

Затова днес живея с лъснати ботуши и съм като патриотичните гадове.

Тоест смятам, че почтеното отношение към децата към родителите е норма, уважителното отношение на гражданина към историята на родината е норма, патриотичното възпитание е норма, поддържането на Майдана – е, то се обсъжда, но поддържането на руското движение в Крим и Донбас е норма, умението на момчетата и още повече на мъжете да ползват оръжие е норма, възпитанието на жените като бъдещи майки е норма, възпитанието на децата към семейната двойка от мъж и жена е норма, уважението към институцията на църквата е норма.

А непрекъснатото ровене в историята на твоята страна е язва – аномалия, наслаждението на тази язва е аномалия, поддържането на чуждия патриотизъм и презрението към патриотизма на твоите съграждани е аномалия, войнственото отхвърляне на църквата е аномалия, тоталният пацифизъм и хедонизъм е аномалия, възпитанието на децата не от баща и майка, а от еднополови субекти е аномалия.

Ясни ли са тези позиции? Ако не, вървете в ъгъла. И стойте с лице към стената, докато не ви извикат. Шт.

За детайлите може да се спори.

Като пример по повод корупцията, подкупите и прочие свинства – ние всички тук сме съгласни. Но съществуването на Сердюкова изобщо не означава, че навсякъде трябва да накачим иконите на „Пуси райт“, да върнем Крим, да дадем Курилите, да закрием църквата, а на децата да разказваме приказката за принца и принца, истината за десетохилядния ГУЛАГ, за маниака Владимир и прочие гадости, гадости, гадости.

Например Валентин Разпутин е велик руски писател, но Владимир Сорокин също не е лош. Николай Губенко – хубаво, но и Звягинцев не е бездарен. Няма да спорим за това, ще бъдем по-широко скроени. Ако на Невзоров му се прииска още малко да продължи „600 секунди“ – нека. Той така бързо говори, забавно е някак си. Може дори върху кончето да изнесем една програма, каквато още не сме имали.

Нека всички снимат и пишат каквото им хрумне.

Както могат, така и да орат, да пеят и танцуват, да яздят коне или конете да ги яздят – ние сме свободна страна.

Само нормите, които поддържат нормалното и винаги са го поддържали, трябва да бъдат признати. Амин.

*Поручик Ржевски – герой на вицове

**Павел Фьодорович Смердяко́в — слуга на помешчик от романа на Достоевски „Братя Карамазови“

***Валентин Йосифович Гафт – руски актьор

****Александър Калягин – руски актьор

*****Част от територията на Русия, върху която цар Иван Грозни упражнява пряко управление. Целта му е да повиши държавните приходи, но мярката се проваля и просъществува само от 1565 до 1573.

 

Превод: Рени Нешкова, “Гласове”.