Нови санкции срещу Русия: кой ще изгуби повече

Нови санкции срещу Русия: кой ще изгуби повече

Публикувано от:

Тази седмица САЩ отново се обърнаха към любимия си инструмент на въздействие и разшириха „черния списък” с руски длъжностни лица и компании. В него попаднаха вицепремиерът на Русия Дмитрий Козак, президентът на „Роснефт” Игор Сечин, първият заместник-председател на администрацията на руския президент Вячеслав Володин и още четирима длъжностни лица, а също и 17 компании.

Още на 13 предприятия са наложени „допълнителни ограничения”. Предполагаше се, че към пакета с мерки, предложен от Вашингтон, ще се присъедини и ЕС. Но европейските политици се ограничиха с разширяването на списъка със санкциите до 15 фамилии.
Всякакви санкции са улица с двупосочно движение, казва политологът Александър Гусев:
– Ако говорим за внос от САЩ в Русия, това са основно транспортни средства, оборудване и хранителни продукти. Ако говорим за търговския оборот като цяло, той ежегодно намалява: през 2012 г. – 49 милиарда, през 2013 г. – 28. Затова за нас тези санкции нищо не означават.
Същевременно републиканците не остават опитите да повлияят на Русия и предлагат да се ожесточат ограничителните мерки, като обхванат енергийния и банковия сектор на руската икономика. Напълно е възможно Барак Обама да се вслуша в исканията, смята генералният директор на Руския съвет по международните въпроси Андрей Кортунов. Но санкциите са проява на дипломатическа безпомощност, смята той.
– Обикновено страните се опитват да решават проблемите по други начини. Изглежда, че във Вашингтон не разбират много какво да правят със ситуацията.
Към очевидните загуби на американската политика може да се допълни и това, че санкциите започнаха да обхващат и едрия бизнес. Американските гиганти в IT индустрията, в това число Microsoft и Hewlett-Packard (HP), отказаха да предоставят на руските банки и компании програмно осигуряване и оборудване. Руският банков сектор се оказа готов за такива мерки, доколкото вносът е леснозаменяем с доставки от Азия. А ето че американските компании, които декларираха, че бизнесът е извън политиката, и с това печелеха милиарди, днес губят лицето си.
В ракетнокосмическата област Вашингтон реши да тръгне по друг път. Оценявайки собствените си рискове, САЩ решиха да не прилагат санкции срещу програмата за пилотираните полети на Международната космическа станция: американците нямат носители за доставяне на астронавтите на МКС. Но мерки срещу Русия все пак приеха: министерството на търговията на САЩ забрани доставката на космически апарати, в които се използват детайли американско производство. Вярно, най-напред това ще нанесе удар срещу ЕС – спирането на доставките може да провали изстрелването от Байконур на няколко европейски спътници.
Заедно с това Вашингтон продължава да оказва натиск върху ЕС – той предложи нов пакет от санкции, който включва и икономически мерки. Но ЕС се ограничи засега с разширяването на „черния списък” с длъжностни лица. Европа, която в случай че бъдат предприети икономически мерки срещу Русия, ще пострада най-много от всички, изглежда вече не иска да върви на каишка на САЩ, но все още не може и да откаже, казва Андрей Кортунов:
– Въпросът не е само в газа, макар, разбира се, енергийните ресурси да са важни. Русия – това е още и голям пазар за ЕС, който едва сега започва да излиза от икономическа рецесия. Затова ограничаването на търговията, доставките на оборудване в Русия и туризма в Русия, не е в интересите на Европа.