Изборски клуб: “Новият старт на руския реактор”

Изборски клуб: “Новият старт на руския реактор”

Публикувано от:

“Новият старт на руския реактор” е темата на дискусия, състояла се на 20 март 2017 г. в нашумелия Изборски клуб.

Изборският експертен клуб е създаден през м. септември 2012 г.  в град Изборск, Псковска област, по инициатива на известни руски политици, философи и общественици от държавно-патриотическото направление. Клубът се председателства от Александър Проханов, съветски и руски политик, писател, сценарист, журналист и общественик.

Като своя главна задача Изборският клуб приема да създава и представя пред властите и пред обществеността на Русия аналитични доклади, насочени към обновлението на патриотично ориентираната държавна политика във всички сфери на националния живот.

Предлагаме цитати от дискусията “Новият старт на руския реактор”

Александър Проханов: През 1991 г. се оказа, че няма държава. А когато няма държава, няма и народ. Чудовищно безнадеждната ситуация в руската история се повтаря. Мирогледната задача на нас, философите и политиците, на Путин в частност, е как да бъде пуснат „реакторът“. Голямото противоречие днес в Русия  е между патриотичния подем и безчинстващата прослойка на олигарсите.

Михаил Хазин: За последните година и половина в Русия рязко се увеличиха интелектуалните групи, кръжоците. Днес сме свидетели на мощен интелектуален подем. В същото време обаче имаме пълно отсъствие на образ на бъдещето. Образ на победата. Какво искаме? Без образ за бъдещето „реакторът“ няма да се получи.

Леонид  Ивашов: Трябва да си отговорим на принципни въпроси: кой управлява страната днес; заинтересована ли е тази власт от възраждането на РусияЗа Путин – аз не мога да си отговоря на въпроса той благо ли носи на Русия или огромна вредаИма ли в Русия стратегия за развитие? Не виждам как Путин и неговият екип виждат икономиката в бъдеще. Виждам само, че се усилва ролята на олигархията. Не провежда ли Путин либерален курс, който се отхвърля от обществото? Свидетели сме на цикличност в историята – февруари 1917 г. много прилича на това, което се случва днес. Властта е концентрирана в ръцете на един човек, той приема някакви трескави решения и никой не го слуша.

Виталий Аверянов: Главният ресурс на Русия е нейният народ. Уникален ресурс. Резервоар на духа. Всички, които са успявали, са влизали в конструктивен диалог с народа си. В това се състои тяхната гениалност. Този ресурс – народът, деградира забележимо през ХХ и ХХI век. Ние, Изборският клуб, към кого се обръщаме? Към нашата власт или към тези, които реално решават да инвестират или не в Русия? Властта в Русия се дава от Бог, а не от Световната олигархия. Това е един Бог, който не е техният Бог. Така, че въпросът за „руския реактор“ всъщност е въпрос на религиозна борба.

Георгий Малинецкий: Хората не чувстват какво ги свързва. Това, което се случи след идването на Путин, е удивително, но цинизмът на нашата власт е огромен. Управлява се без обратна връзка. Пример за това е военната промишленост. Хвърлят се пари, нищо ново не се произвежда, сменят ръководители и всичко започва отначало. Да осмислим това, ще бъде по-полезно, отколкото да хвалим Путин. Трябва да се избавим от комплекса за национална непълноценност.  Вървим, вървим, а накъде отиваме, не знаем!

Вячеслав Штыров: Съществува ли такава стратегия за пускането на „руския реактор“? Не! Никой не се интересува от инвестиции в Русия. Интересуват се да вкарат пари у нас, за да ги изкарат след това увеличени. Това не са инвестиции за развитието на Русия. Основен въпрос за нас е как да се коригира позицията на който и да е лидер? Трябва да се промени Конституцията, която сега феодализира страната. Ако мислим за стратегия, трябва да мислим как да включим хората в нейната реализация.

Елена Ларина: Младите напускат Русия. Само в САЩ работят над 100 хиляди руски IT-специалисти. Какво бъдеще можем да обсъждаме без младите?

Наталия Лактионова: За да пуснем този „реактор“, трябва да се откажем от технологиите, на които беше построено разрушението на Русия. В държавното управление на Русия е необходимо връщането на суверенитета.

Василий Симчера:  От 350 млн православни, днес са останали 250 млн. Нашата църква стои на 130 място в света. Можем ли да построим „реактора“ с тези ресурси, с които разполагаме? Образована ли е Русия? Тя харчи за образование толкова пари, колкото един Кеймбриджки университет. Образование няма, наука няма. Ние имаме 27 действащи стратегии. 12 години съм бил шеф на статистиката и не можах да видя картина, в която данните да не си противоречат. Едни други се опровергават. „Реакторът“ е стратегия. Дайте да построим тези 27 „реактора“ и те взаимно ще се взривят. Необходима е инвентаризация в Русия. Последната е правена през 1961 г. Ние нямаме реална представа за себе си. Ние имаме 17 млн. алкохолици, наркомани и безвъзвратно болни хора. С тези хора няма да построим „реактор“. Русия струва 4 трилиона долара, ако някой иска да я купи. Това са материалните ѝ активи. За три години е поевтиняла 2,5 пъти. На 4 трилиона – от 150 трилиона! – я сведоха безмозъчни търгаши.

Константин Сьомин: Някои казват: „Ако ни дадат 20 години спокойствие, няма да си узнаем страната.“ Никой обаче няма да ни даде такива 20 години.

Ако в основата на този „реактор“ са сълзи, пот и кръв, настройката не може да бъде ослепителна, божествена. Дойде време да се реабилитира класическата политикономия. Аз като журналист виждам ежеминутно деградацията на нашия живот. Говорим за разрухата на съветското общество. Тогава се строяха училища, сега на тяхно място е кирпич. И сега политиката не се отличава от тази през 1991 г., когато започна да се разрушава „съветския реактор“. Единствената рецепта за спасението на Русия е ресъветизацията. Това е преход от метафизика към физика. Можем да се спасяваме духовно, но ние днес умираме физически.

На нас ни трябва национализация. Само тя позволява планиране. Трудещите се по света трябва да се обединяват, така както се обединява капитала.

Шамил Султанов: Ние нямаме време. На нас ни обявиха „шах“, след половин година ще ни обявят „мат“. Путин е неприемлив за САЩ и Запада.

Сергей Батчиков: Необходим ни е образ на бъдещето. И той трябва да дойде от младите. И този образ трябва да бъде млад, а не, както казва Сьомин, да се основава на съветската инерция.

Александр Нагорный: Монархизмът, православието, това са архаизми, които отхвърлят съзнанието назад. Никакъв „реактор“ не можем да строим, ако не дадем исторически оценки на Елцин и Горбачов и не преминем към реален анализ на ролята на Путин. Другарят Тръмп ще ни притиска към антикремълски действия и ние ще бъдем принудени да отидем на съветска платформа.

Путин трябва да обяви консервативно-традиционалистка революция. И да я носи като факел в други страни. Путин направи това през 2013 г. при създаването на Валдайския клуб. След това обаче се изплаши и млъкна. На Запад ни подкрепят тези, които отхвърлят глобализма.

Иван Охлобыстин: Днешният свят ни обяви война. И ние трябва да приведем гражданското си общество в състояние на военно положение. Ние трябва да отговорим, да приемем войната. Тогава ще ни чуят, ще чуят аргументите ни. За да ни чуят, трябва да правим резки изявления.

Александр Серьогин: Владимир Владимирович (Путин) спи зимен сън. Като спяща красавица е.

Александр Проханов: Русия има способността да се възражда от пепелта. Чудото на руската история е, че Русия постоянно се възражда. И това не става по волята на лидерите, на елитите. Това става по загадъчни причини, които не ни ги обясняват нито марксисти, нито монархисти, нито дори православни. Русия постоянно пада в пропастта и постоянно се възражда. Русия не е просто територия или държава, или природа. Тя е огромно звездно небе, пропорционално на нашата огромна територия. И „руският реактор“ ще бъде пуснат. Аз не знам как. Знае го Родината.