Николай Гогол: човекът, който  става велик приживе

Николай Гогол: човекът, който става велик приживе

Публикувано от:

Преди 205 години, на 1 април 1809 г. в църковната книга на Велики Сорочинци, Полтавска губерня, е записано: «На помешчика Василий Яновски се е родил син. Кръстен с името Николай». Впоследствие този син ще нарекат «велик великоруски писател».

Признавали са го за велик още приживе, което само по себе си е рядкост. Но когато мненията на интелектуалците и обикновените хора съвпадат, това действително е уникално. Съвременникът на Николай Василевич, историкът и публицистът Константин Аксаков казва: ” Гогол – това е руският Омир!”…

Поръчвайки си нова шапка, Гогол забравил старата на рафта. Служителите започнали да мерят „ елегантната бяла, пухкава шапка” . И на всички тя се оказала голяма.

— Трябва да е много умен човек… Такава голяма глава, — коментирали търговците.

— Как да не е умен, щом като пише такива книги! – отговорили по-грамотните и изложили старата шапка на Гогол на витрината като образец на това, какви хора ги посещават.

Животът е анекдот

Животът на Гогол е пълен с анекдоти. Директорът на гимназията, където е учил юношата Никоша, Иван Орлай крайно неохотно наказвал своите подопечни. На никого не назначавал повече от 10 удара с бастун и даже „ страдал при подписване на присъдата”. Обаче Гогол, по спомени на неговия съученик Нестор Куколник, «крещял при наказването така пронизително, че по пансиона се носела мълвата, че е полудял”.

В същата гимназия, Гогол, който впоследствие кандидатствал за преподавател по история в Петербургския Университет, много удачно излизал от неловко положение. Веднъж рисувал под чина по време на урок по история и не знаел какво се преподава. Когато му бил зададен въпросът ” Какво последвало след смъртта на Александър Македонски?”, без да се замисля и секунда, той отговорил логично” „Погребение!” …

Вярата в Русия

Справедливостта е от сатаната. А от Бога е милосърдието. И за Гогол няма вяра и милосърдие извън Русия. Вярата в Русия за  Гогол — това е вяра в Бога. Интересно е, че само той високо и по достойнство е оценил скандалните и абсолютно политически некоректни стихове на Николай Язиков «К ненашим».Между другото, те звучат твърде съвременно в тях се говори за “националнипредатели”и“петаколона“:

Вы, люд заносчивый и дерзкий,
Вы, опрометчивый оплот
Ученья школы богомерзкой,
Вы все — не русский вы народ!

Разразила се буря от възмущения. От всички страни върху Язиков се сипели обиди и ругатни. В негова защита застанал единствено Гогол: «Сам Бог внушил эти прекрасные и чудные стихи… Они сильнее всего, что было доселе писано на Руси!» ( „Самият Бог е внушил тези прекрасни и чудесни стихове…Те са по-силни от всичко, написано досега в Русия!”)

«Непрекъснато чуваш, че Гогол е или Хегел, или Омир”, – писал Критикът Михаил Катков … Той може да бъде сравняван само с Пушкин.

Гогол е винаги и навсякъде с нас. Героите на Толстой и даже на Достоевски ни се струват архаични, от миналия век. А с подлеца Чичиков, ти си разговарял, например, вчера, когато си изяснявал отношенията с домоуправителя по повод авансовото плащане за услугите по жилищата. И си видял пребития Акакий Акакиевия Башмачкин. И чиновниците – крадци са навсякъде около нас. И пияният самохвалко Ноздрьов седи до теб в офиса.

И даже отношението към първата книга на Гогол звучи удивително съвременно, особено на фона на сегашните отношения между Украйна и Русия: „Така нареченият пчелар Рудий Панко, автор на „Диканка”, не е никакъв украинец, а глупав преоблечен московчанин!”

Вероятно, вярата в Русия още тогава на някои се е струвала възмутителна.

http://www.aif.ru/culture/person/1135874