Никой не е забравен, нищо не е забравено

Никой не е забравен, нищо не е забравено

Публикувано от:

Руски ветерани от Втората световна война, намиращи се на почивка в базата на правителството на Москва при устието на река Камчия, участваха в поклонението пред паметната плоча на офицери от Съветската армия, загинали при обезвреждане на немска морска мина на плажа пред сегашния интерхотел „Поморие”.

Поклонението,организирано от Българския антифашистки съюз и от ръководството на БСП в Поморие, заедно с местната структура на движението „Русофили”, се състоя пред гранитната плоча, на която са изписани имената на: майор Иван Поликарпович Кособукин, капитан Николай Прокофиевич Шайтир, старши лейтeнант Николай Сергеевич Савченко, младши лейтенант Алексей Яковлевич Рубцов.

Освен в Бургас,благодарение на инициативни граждани паметна плоча за трагичното събитие има и в Поморие. На поклонението пред нея се събраха десетки представители на поморийската и несебърската общественост, ветерани,съмишленици, руснаци, офицери и сержанти от резерва, които положиха венци и цветя, изразявайки своята признателност и преклонение пред паметта на загиналите, действайки самопожертвователно, руски офицери.

Сред тях бе и вицеконсулът от консулството на Руската федерация във Варна Галина Петровская. Паметта е важна заради тези преди нас, заради самите нас и заради децата ни. За да не се повтарят никога повече ужасите на Втората световна война. Не можем да бъдем безразлични. Днес ние прекланяме глава не само пред загиналите в Поморие руски офицери, а пред милионите съветски войници и хилядите българи, дали живота си за да има мир в Европа. Поставяйки цветя и венци и прекланяйки се пред техния подвиг ние, техните потомци, заявяваме: Никой не е забравен! Нищо не е забравено! изтъкна в словото си Никодим Стоянов- председател на Общинския партиен съвет на БСП в Поморие.

IMG_3025-2 (1)

70 години след трагичното събитие историята доказва,че няма нищо случайно и, че никой не живее напразно.Всичко започва с неголяма бележка,публикувана на 8 май 1980 във вестник „Отечествен фронт” в рубриката „Никой не е забравен”. В нея се съобщава, че през 1944 г.на брега на морето, до сегашния интерхотел „Поморие”, била доплувала морска мина.С обезвреждането й са заели трима съветски офицери.Мината се взврила и тримата загинали.”Освен това,че единият се казва майор Кособукин,а втория наричаха Иван Иванович, други подробности не се знаят-пише помориецът Христо Сариев и предлага: да се проучи всичко възможно за случая,да се изяснят имената на загиналите и да се постави мемориална плоча в близост до мястото на трагичната им кончина”.

Тази бележка прочел заместник-началникът на топографския отдел при щаба на Одеския военен окръг полковник В.Бортничук и решил с цената на всичко да установи имената и обстоятелствата при които загинали съветските офицери.И тук няма нищо случайно.Бортничук дълги години изучавал историята на България,неведнъж е посещавал страната,разбира и чете на български език, получава в Одеса 10 български вестници и списания. Анализирайки наличната информация,той достигнал до извода,че загиналите са били морски офицери,тъй като в онези дни в района на Бургас нямало сухопътни войски.

Това предположение потвърдил героят на Съветския съюз,капитан първи ранг П.Державин-командир на бригада катери по време на войната.Той писал на Бортничук,че в района на Поморие тогава се е намирала 83 бригада на морската пехота и дал адреса на двама офицери от тази бригада- на героя на Съветския съюз полковник М.Ашик и бившия командир на батальон В.Быстров.Те на свой ред съобщили адреса на бившия командир на 16 батальон на морската пехота подполковник И.Биляк и на старши писаря на батальона П.Филипенко.Тръгвайки по следата Бортничук установява по безспорен начин,че загиналите са: майор Иван Поликарпович Кособукин-началник-шаб на батальона, капитан Николай Прокофиевич Шайтир-командир на минохвъргачната рота, старши лейтeнант Николай Сергеевич Савченко-батальонен лекар, младши лейтенант Алексей Яковлевич Рубцов-техник от оръжейната работилница.

На 2 ноември 1944 те виждат до брега деца,в непосредствена близост до морска мина,която вятърът приближил до брега.Военните успели да обезопасят района,но при опита да закотвят на безопасно разстояние мината до идването на сапьори,тя се взривила.

Вестта за гибелта на офицерите и спасението на децата мълниеносно се разнесла в окръга.На другия ден телата на загиналите били погребани в непосредствена близост до Руския паметник в Бургас,където на времето /6 февруари 1878/,бургаското гражданство е посрещнало с хляб и сол челния отряд на 15 драгунски полк под командването на полк. Лермонтов. Траурната процесия минала по главната улица на Бургас покрай шпалир от български войници и съветски моряци,пише във вестник „Черноморски фронт” на 10 февруари 1985 полковник В.Шевченко.
70 години по-късно хората,събрали се да почетат паметта на съветските офицери, положиха венци и цветя пред паметната плоча на загиналите във войните поморийци. Като доказателство,че никой не е забравен и нищо не забравено, дует „Страст”към Военен клуб -Айтос заедно с гостуващ ветеран от войната, изнесе рецитал в памет на загиналите, при който звучаха песни от войната, познати на всички поколения.

Автор: Максим Момчилов, в.„Слънчев бряг прес” гр.Несебър