А сега, за да разберете позорището, в което живеем, да кажа за чий бюст става дума. На акад. Дмитрий Лихачов. Знаменит човек. Един от най-големите слависти и българисти в света. Човекът, който нарече България “държава на духа” и тази ни характеристика обиколи целия свят. Огромен приятел на българите. Само това да беше, златен паметник трябва да му вдигнем. Но не е само това. Дмитрий Лихачов е ученият и гражданинът, ленинградецът, който с огромния си международен авторитет се възправи срещу официалната доктрина на Московската школа, която от края на 60-те години натрапи в науката и в учебниците в СССР твърдението, че кирилицата е… руска азбука, създадена в земите на Русия! И с всичките си проучвания, с цялото си име застана зад единствената теза: азбуката и славянската писменост и книжнина са дошли в Русия от България. Знаете ли какво означаваше в ония години в СССР да се опълчиш срещу официалната доктрина? Когато веднъж го попитах защо жертва себе си, той отговори: “Аз може да пострадам, но истината не може!” И неговата истина – нашата истина, победи. Научната и цивилизационната истина се върна в науката и учебниците на целия свят.
Може би да защитаваш България и да насочиш световното мнение към стойността на българщината за протестиращите в “Обеля” не е тъй важно. Те изобщо не знаят кой е Лихачов. Това се видя добре. Обаче той е Руснак и това е повод да бъде хулен и използван в поредния измислен русофобски “протест” на моментната политическа конюнктура. За 25 години ликвидиране на стойности дотук се докарахме – пращат Лихачов в гробищата! А бюстът му би трябвало да бъде не в “Обеля”, а до сградите на българщината като Народната библиотека например.
Ние, българите, такива, каквито сме станали, не заслужаваме този човек! Ние не заслужаваме нито величието на дедите ни, нито онези, които са били и са наши приятели по света.
Автор: Велиана Христова
