"Небесната сотня" не е убита от "Беркут"

"Небесната сотня" не е убита от "Беркут"

Публикувано от:

Последните новини от Върховната рада могат да доведат привържениците на „евромайдана“ до поредното объркване. Не изминаха и три месеца откакто специалната временна комисия на Върховната рада по разследване на разстрела на така наречената „Небесна сотня“ стигна до заключението, което бе очевидно за всички от самото начало, че сътрудниците от „Беркут“ не са разстрелвали хората. Това съобщи началникът на комисията, депутатът от Върховната рада и член на партия “Батикивщина” Генадий Москал.

Това бе потвърдено и от ръководителите на „Беркут“, които заявиха, че тяхни сътрудници не са замесени в убийствата на протестиращи.

„Беркут“ бе без оръжие. Такова имаше само в специалната рота на „Беркут“, но на видеото не бе показано това оръжие – на видеозаписите се вижда как стрелят снайперисти от друго оръжие“, заяви заместник командирът на „Беркут“ от времената на Майдана Николай Тягнирядно.

„Действително, нито един автомат не „съвпада“ с куршумите, – потвърди Москал и тъжно обобщи. – Това ще бъде още едно дело, подобно на убийството на Джон Кенеди, което се разследва и до днес. В края на краищата, това ще стане и по този въпрос“.

Можем да му вярваме, че това ще стане. Нали от вътрешно министерство не се води никакво разследване. А пред жадните за сензации журналисти Генадий Генадиевич още през април разясни цялата сериозност на ситуацията: „Никаква сензация повече не е необходима. Какво може да бъде по-голяма сензация от това, че ние виждаме, че дори не са събрани веществените доказателства, че куршумите се намират в различни болници и че никаква експертиза не е назначена“.

Кой тогава откри огън по хората? Макар и косвено, Москал дава отговор на този въпрос. Това са били „представители на излезлите извън контрол обществени организиции“. Тази версия се потвърждава и от факта, че „първите изстрели са били по полицаите“.

Разбира се, Москал не би бил депутат от „Баткивщина“- това е, припомняме, партията на Юлия Тимошенко, ако не се опита да се измъкне и да превърне бялото в черно.

„Всеки може да се слее с редиците на протестното движение срещу действащата власт“, опита той да отсее подозренията за стрелбата на активистите на Майдана, намеквайки за неизвестни провокатори. Едва в края на февруари Майданът имаше ясна структура на управление и едва ли страничен човек би могъл да има такава свобода на действията, каквато демонстрираха неизвестните снайперисти.

Изглежда, че наистина днешните киевски власти няма да дадат удовлетворителен отговор на въпроса за стрелбата на Майдана. Те ще предпочетат и занапред да правят сравнения с убийството на Кенеди и други подобни прецеденти. Готово ли е да се примири с това украинското общество? Или то за пореден път се радва на версията за „злобния Беркут“, която е толкова недостоверна дори на пръв поглед?