Последния изстрел на А.С. Пушкин. Художник Адриан Волков

Последния изстрел на А.С. Пушкин. Художник Адриан Волков

На 10 февруари 1837г. на дуел загива А.С. Пушкин

Публикувано от:

Когато Александър С. Пушкин се оженил за Наталия Гончарова, семейството станало много известно в императорския двор. Жена му заради красотата и изящните си маниери, а поетът – заради ума и таланта си. Но Александър и Наталия били недолюбвани и зад гърба им  разпространявали отровни сплетни.

Наталия предизвиквала злоба и завист, а Пушкин ненавиждали заради ужасния му сприхав характер и заради това,  че искал да се представи за богат, а не бил такъв. Заради агресивното му самолюбие и някои от стихотворенията му влиятелни хора го мразели и раздували недоброжелателността към него. Пушкин се дразнел и често търсел случай да си изкара на някого своето негодувание.


На 4 ноември 1836 г. поетът получил три екземпляра от анонимно послание, което го вкарвало в списъка на рогоносците и намеквало, че жена му е ухажвана от поручик барон Дантес, красив чужденец, приет на руска служба и осиновен от холандския посланик, барон Хакерен.

Пушкин отдавна забелязал тези ухажвания и писмото само наляло масло в огъня той да предприеме действие. Пушкин призовал  Дантес на дуел, който приел предизвикателството, но чрез Хакерен поискал отсрочка от 15 дни. В това време Пушкин научил, че Дантес направил предложение на сестрата на жена си Екатерина Н. Гончарова и отменил дуела.

Сватбата се състояла на 10 януари 1837 г. Приятелите на Пушкин се успокоили и сметнали, че скандалът е приключил. Но вече като роднина Пушкин се отнасял с презрение към Дантес, който продължил да се среща с Наталия Гончарова, а и Хекерен усилено плетял интриги срещу него. Сплетните вместо да затихнат, се разраствали все повече. Изкаран от търпение, Пушкин изпратил на Хакерен оскърбително писмо, на което той отговорил с покана за дуел от името на Дантес.

Дуелът бил проведен на 27 януари, в пет часа вечерта, на Черната река, със секунданти секретарят на френското посолство от страна на Дантес и лицейски приятел на Пушкин.

Първи стрелял Дантес и смъртоносно ранил Пушкин в дясната страна на корема. Пушкин паднал, но след това се подпрял на ръка и извикал Дантес до линията, прицелил се, стрелял и извикал, като видял, че противникът му паднал.

След трагедията Пушкин изпратил на императора писмо с молба за прошка на секунданта си, изповядал се, благословил децата си, помолил да не отмъщават за него, простил се с приятелите и книгите си и в страшни мъки починал в три часа следобед на 28 януари 1837 г. (по нов стил 10 февруари). Тялото му е опято в придворната църква, след което А. И. Тургенев откарал тялото му за погребване в Светогорския манастир, близо до Михайловское.

Руската интелигенция била шокирана от неочакваната смърт на големия поет. Дори в чужбина, в Германия и Франция, вестниците няколко дни пишели подробности за трагичната кончина на големия руски писател. От този момент са засилил интересът на Запада към руската литература.