На Земята не е като на небето

На Земята не е като на небето

Публикувано от:

Автор: Калина Андролова.

Един от вариантите за решаването на конфликта в Сирия, към който са насочени неофициалните усилия на САЩ, е разделянето на териториите на Сирия и Ирак, като се конструират няколко самостоятелни зони: кюрдска, шиитска, сунитска и алевитска. Отпадането на националните държави и трансформирането им в нещо като племенни територии с неустановен статут на държави гарантира няколко неща.

Първо,фактическо превземане на зоните, богати на ресурси, под предлог, че се конструират нови квазидържавни образувания, които се нуждаят от подкрепа и напътствия от „големите западни сили”. Второ, тази ситуация осигурява бъдещи договори за частните военни корпорации за фантастични суми, тъй като ще се наложи в продължение на дълги години да се опазва нефто-газовата промишленост в размирните райони, а също и да се водят битки с всевъзможни племенни отряди и групи, както се случва в Афганистан. Трето, ще бъдат изпомпени достатъчно ресурси за съживяване на дълбоките спадове в американската икономика; с това движение на разграбване ще се влеят свежи пари и очакваният крах отново ще бъде отложен.

Илюзията, че САЩ са пазители на демократичните норми, които от алтруизъм искат да наложат в разни части на света, окончателно се изпари. Става дума единствено за заграбване на територии, където може, с твърда сила (най-добре под чужд флаг), както се случва в Близкия изток, а където не може – както в Европа, се използва „мека” сила, договори, агентура за влияние, брюкселският бюрократичен инструмент, фалшивите заблуди за партньорство, НАТО и военната закрила от измислени врагове, изобщо всякакъв инструментариум, но най-вече пропагандният декор, наричан медии (или средства за масова информация).

Страхът, че Русия може да започне да контролира региона в Близкия изток чрез намесата си в Сирия, кара САЩ да търсят наземни партньори за окупиране на територии. САЩ са силни в авиацията, удряйки всякакви „аборигени”, но в наземните операции са изключително слаби. В този смисъл перспективата за разширяваща се кюрдска държава става все по-видима, тъй като Щатите биха могли да разчитат на кюрдите за наземни действия. Турция е другият потенциален партньор, който би бил ефективен в Сирия, само че Турция е играч със свои стратегически интереси, тя няма как да бъде подизпълнител, на който по-късно ще отнемат плячката.

Затова САЩ са в безизходица предвид общите действия на Русия, Сирия, Иран плюс шиитската организация „Хизбула”, които разполагат с възможности за сухопътна операция, без която е невъзможно определени територии да се поставят под контрол. За САЩ остава единственият вариант да развият кюрдския фактор за решаване на своите задачи, използвайки основно част от иракските кюрди, които са проамерикански настроени. Играта с кюрдите в сирийския конфликт обаче със сигурност рано или късно ще взриви вътрешната обстановка в Турция.

Така че грешката на Ердоган със сваления руски самолет СУ-24 ще има тежки последици, най-малкото защото Турция отваря нов фронт срещу себе си в една сложна ситуация на великокюрдски перспективи, които застрашават териториалната й цялост.

 

Източник: a-specto.bg.