Христо Смирненски, който написал "Босоногите деца" и "Приказка за стълбата", която нашите политици или лъжат, че са я прочели, или са я прочели, но не са я разбрали.

Христо Смирненски, който написал "Босоногите деца" и "Приказка за стълбата", която нашите политици или лъжат, че са я прочели, или са я прочели, но не са я разбрали.

Насам-натам

Публикувано от:

Тръгнах насам-натам из България, хем да се развея, хем да видя кое как, кое ново, кое старо. Уви, не разбрах кое ново, кое старо. Пътното строителство го правят поновому, но крадат постарому. Аз живях в три режима: в царство България, в “соца” и в “демокрацията”. В царство България имаше думи гешефт и гешефтар. После се появиха думите далавера и далавераджии. Български министри казват на гладуващите българи, че понеже Русия ги била заплашвала, те да платят милиарди за US изтребителите, които преди 40 години бяха наречени летящите ковчези, но имали още ресурс. Пригласят им щабни плъхове, които не са помирисвали война. Аз като военен дописник помирисах войни от Никарагуа до Балканите и от Леванта до Афганистан, нямах друг начин да тръгна по света… Джелем, джелем – път, път. Щабните плъхове си точат зъбките за комисионни от далавера. Напушва ме смях.

Да разсмиваш е природна дарба, Георги Парцалев я имаше, Никола Анастасов я има. Веднъж ми се оплака: Излизам аз на сцената, още не съм си отворил устата – смях в залата. Как да ги разсмея, като те вече се смеят?

Президентите Петър Стоянов и Росен Плевнелиев я имат тази дарба. Първият, като говори, все едно държи в ръце баскетболна топка. Вторият автоматично ме разсмива, няма нужда нищо да прави. И сегашният премиер Бойко Борисов ме разсмива, като говори как се бил борел с корупцията и с мутрите. Временният премиер Георги Близнашки ме разсмя само веднаж, когато вместо да се погледне в огледалото, каза, че на Делян Пеевски хората не му харесвали лицето.

За изтребителите пролича такова драпане за далавера, че ще се спукам от смях. Поляците, въпреки патологичната си ненавист към Изтока, модернизират техните МиГ-29 и ще ги ползват до 2030 г. Ресурсът на българските МИГ-ове е почти същият – до 2029 г. А ние ще даваме милиарди за US изтребителите, които преди 40 години бяха наречени летящите ковчези. Гешефт или далавера – все едно.

Все едно дали ще кажеш цигани или роми, или както аз казвам – джипсита. The gypsies. Имаше песен When I was a gypsy I almost lost my mind.

Като руския цигански романс, който Areta Franklin и после Mary Hopkins пееха в Белия дом на английски пред гостите на президентите Бил Клинтън и Джими Картър.

Those were the days my friend

We thought they’d never end

We’d sing and dance forever and a day

We’d live the life we choose

We’d fight and never lose

For we were young and sure to have our way.

И като:

Костёр давно погас, а ты всё слушаешь,

Я расскажу тебе, как жил с цыганами

И как ушёл от них, и почему.

В цыганский табор раз попал случайно я,

В цыганку смуглую влюбился я.

Но я не знал тогда про жизнь цыганскую,

Любви цыганской я не знал тогда.

За такава любов френският композитор Жорж Бизе написал операта “Кармен”.

Катуница идва от катун, циганите стануваха под моя прозорец, но те си отидоха тихомълком, без да пеят “Джелем, джелем”. Сродни души са ми и аз исках път да видя.

Като дойде “демокрацията”, преди да се научат да крадат кабели, те откраднаха канализационните решетки и ги продадоха на приватизираните приемателни пунктове на “Вторични суровини”. Един българин открадна една улица, за да си павира алеите в частния имот. Паветата не запечатват земята и канализационните решетки по улица “Цар Шишман” не се затлачваха чак до жълтите павета, които са далавера, пардон, гешефт от времето на княз Фердинанд. България да внася павета от Виена – акълът ми не го побира, но то е факт.

– “Крадци” на Ивайло Христов спечелил голямата награда на филмовия фестивал в Москва – казах на Добрина каквото чух по радиото в колата. – Не крадци, а “Каръци”- поправи ме Добрина, която е хубава и колата й е хубава, и тя хубаво я кара; единственият кусур на Добрина е, че тя е 40 и кусур години по-млада от мен.

А аз чух по радиото крадци. Дали защото си мислех колко много пак са откраднали пътните строители, че догодина да вземат още пари за кърпежи; в US на това му викат buit in obsolescence. Дали защото радиожурналистите сдъвкват думите в скоропоговорка като футболни коментатори. Поради ремонтите Добрина свърваше ту вляво, ту вдясно. Движехме се на зигзаг.

“Когато след пир полунощен самотен, на зигзаг се връщаш дома, и киска се вихър над жребий сиротен, и плаче безлунна тъма, побързай, побързай, на спиртника прашен тури тенекийно джезве, на винени пари под пристъпа страшен, свари си горчиво кафе”. Това го написал Христо Смирненски и го прочели шепа хора, а моите писаници ги четат един стадион хора в България и по света. Това ме плаши, но повече ме плаши вероятността България да изчезне и да няма кой да чете нито моите писаници, нито гениалните стихове на Смирненски. Той написал “Босоногите деца” и “Приказка за стълбата”.

Десни поети няма и не е имало нито в България, нито по света. Не знам защо е така, но така е. Обяснете ми защо е така.

Не бяхме самотни с Добрина в колата; аз мълча, тя слуша – или обратното. Хеле- геле пристигнахме в Созопол. Там са три заливчета: Созополското, после Харманите, после Буджака. Един кореняк от Созопол си връзвал магарето на Буджака, когато отивал на нивите си. Като чул, че историкът Божидар Димитров е от Созопол и открил там кладенец отпреди две хиляди години, свети мощи, погребани вампири, крепостни стени, стари църкви и какво ли не, той казал за Божидар Димитров: Не го знам колко е историк, но не е от Созопол, а е от Буджака, дето си връзвах магарето.

Сега няма ниви, има бетон на Буджака. В Созопол се копае нощем, понеже щом копнеш, се натъкнеш на нещо и археолозите те спират да застрояваш. Затова нощем, да не те видят какво изхвърляш от мястото, което си е твое.

Созополис значи заливът на спасението, но за мен той е заливът на резила. Там имаше ветроходки клас “Пират”, правех поворот, гикът ме перна по чутурата и ми запрати кепето в морето. То не потъна, полюшваше се върху вълничките и аз след нов поворот заходих към него и се пресегнах през борда да си го прибера. От брега ми се смееха на резила, ама аз как да си оставя моето Ascot cap, което до ден днешен си го нося. После Коко (мореплавателят Николай Джамбазов), Ахото (писателят Борис Априлов) и аз, трима мъже в една лодка, но без куче, тъкмо видяхме мигалката, и… безветрие, ветрилата на катамарана на Коко увиснаха и ние, тримата, увиснахме на няколко хвърлея от кейчето; да беше един хвърлей, щяхме да хвърлим сапана и щяха да ни швартоват. Коко каза, че сме били станали за резил.

В Созопол Добрина и аз нахълтахме направо при Митьо Шопа до автобусната спирка. Там е най-вкусната шкембе чорба на Балканския полуостров. Идват с тенджери новобогаташи, сърбат и казват: Сипи ми десет чорби в тенджерата, идват и чистачките, които метат наоколо, става демократична мешавица. Аз обичам чорбата гореща, с много чесън и много люта. Просълзих се, изпотих се, закашлях се, в чорбата ми валят сълзи, капки пот и сополи, но аз нали имам трениран шпионски слух, чух шофьорът на автобуса да казва: Поради американските танкове качвам само руски туристи. – Ама така ли каза?, поисках да засека информацията по още източници. – Така каза, майтапи се, обясниха ми другите двама на масата. После и на други маси, и в други кръчми ми обясняваха: Хората не искат война. Не искат нито американски, нито руски танкове. Искат си руските туристи, които намаляха наполовина, откакто нашите политици… Ще има ли война?

Мълчах. Не можеш на маса да обясниш. US затяга военната примка около Русия, която също е велика сила в корупцията – “Форбс” каза колко от световните олигарси са от Русия. Велика e в опустошаването на природата; на US шистовият газ отравя подпочвените води, но СССР затри цяло едно море – Аралско. Силите на оста Рим, Берлин и Токио искаха да наложат “нов ред на Земята”, сега US са тръгнали да налагат нов световен ред. Цар Борис III отклони натиска на Хитлер България да прати войници на източния фронт и каза: “Като идва порой, направи му вада, че да не залее целия бостан”.

Зад гърба ви направиха България плас-д’арм, както е на френски, степинг-стоун, както е на английски, предмостие – както е на български.

Но не проклинайте НАТО като мен. Договорката, за която досега не знаехте, не е между България и НАТО, а между България и US. US на Западните Балкани обстрелваха от въздуха със снаряди с обеднен уран, бомбардираха под егидата на НАТО. В България предвиждам не повече от 40 танка, рота до батальон обслужващ персонал, не повече от десет хиляди американци при военен конфликт, но такъв няма да има, зная това и не очаквайте от мен да ви кажа откъде го зная. Така че Don’t panic! В книгата “Пътеводителят на галактическия стопаджия” – The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy, авторът Дъглас Адамс повтаря: Без паника! Don’t panic!

Вярно, затягането на военната примка около Русия ескалира вероятността Русия да предприеме контраудар срещу държавите, които са се нагърбили да са степинг-стоун на САЩ. Не ви казвам нещо ново. Само ви повтарям: Don’t panic!

Автор: Димитри Иванов,  в. Сега