Музиката като оръжие. Последният концерт на Муся Пинкензон

Музиката като оръжие. Последният концерт на Муся Пинкензон

Публикувано от:

В партизанската борба в годините на Великата Отечествена война са участвали хиляди съветски деца, които впоследствие са били наградени с ордени и медали. Героят на този разказ не е между тях.

Музикален талант в докторска династия

Той не е убил нито един враг, не е разпространил нито една листовка…Неговата борба с фашизма продължила няколко мига, а неговото оръжие била цигулката …

Муся Пинкензон е роден 1930 година в молдовския град Белци, който по това време е бил румънски. Бащата на Муся, Владимир Пикензон е продължител на докторска династия, наброяваща няколко поколения.

Но Муся още от малък е имал влечение към музиката. На 5 години той е свирил виртуозно на цигулка и за младия талант са писали всички градски вестници.

Евакуация

През 1940 година Бесарабия, а заедно с нея и град Белци влизат в състава на СССР. На живота на семейство Пинкензон това не се отразява особено. Муся продължавал усърдно да се занимава с музика, Владимир Пинкензон продължил да лекува хората.

През юни 1941 година Муся Пинкензон е трябвало да участва в „1-та републиканска олимпиада по художествена самодейност в Молдавия“, но всичките планове рухнали с началото на войната.

Семейство Пинкензон са евакуирани на Изток в Кубан – село Уст- Лабинска.

Владимир Пинкензон става лекар във военната болница, а Муся тръгнал в местното училище. Вечерите той посещавал болницата и свирел на ранените.

Стремителното настъпление на хитлеристите през 1942 година изисквало нова евакуация, но лекарите и ранените не успели да напуснат мястото.

Владимир Пинкензон, който останал със своите пациенти, бил арестуван. Хитлеристите настоявали той да лекува немските войници, на което лекарят категорично отказал и се оказал в затвора. След известно време зад решетките били хвърлени неговата съпруга и син . Нацистите възнамерявали не просто да ликвидират живеещите в Уст-Лабинска евреи, но и да устроят акция за сплашване на всички останали.

Силата на една песен

На мястото на екзекуцията било принудено да присъства цялото население на станцията. Когато хората видели, че с осъдените водят и 11 годишния Муся Пинкензон, притискащ към гърдите своето главно съкровище – цигулката, пробягнал ропот:

– Защо детето? Това не са хора!

Владимир Пинкензон се опитал да помоли немския офицер да пощадят сина му, но бил убит. След това застреляли майката на Муся – Феня Моисеевна.

Той останал съвсем сам, 11 годишно момче, обкръжен от истински арийци, смятащи го за „непълноценен човек“…

Внезапно самият Муся се обърнал към немския офицер:

– Господин офицер, разрешете ми преди смъртта да посвиря на цигулката!

Офицерът се разсмял и разрешил…

След миг над Уст-Лабинска зазвучала музика. Няколко секунди нито немците, нито жителите на станцията не могли да разберат, какво свири Муся. По-точно не могли да повярват в реалността на случващото се.
11-годишният Муся Пинкензон, изправен пред хитлеристите, свирел „Интернационала“ – химна на комунистите, който в този момент бил Химн на Съветския Съюз.

И изведнъж, някой в тълпата отначало неуверено, а след това по-силно подхванал песента…

Опомняйки се, немският офицер закрещял:

– Свиня, веднага прекрати!

Зазвучали изстрели. Първият куршум ранил Муся, но той се опитал да продължи да свири. Нови залпове прекъснали живота на цигуларя…

След войната на мястото на разстрела на Муся Пинкензон в с. Уст-Лабинска, което през 1958 година става град Уст-Лабински поставили паметник…

Андрей Сидорчик

http://pioner.aif.ru/

http://www.aif.ru/society/history/1134959