Мишел Льогран: «Надявам се, Русия да спаси света»

Мишел Льогран: «Надявам се, Русия да спаси света»

Публикувано от:

В навечерието на един от своите концерти с известната оперна дива Натали Десей,  легендарният композитор се срещнал с парижкия кореспондент на вестник «Культура».

Култура: Наричат Ви «младия 80-годишен човек с усмивка и капризи на дете». Как се постига това на такава почтена възраст? 

Льогран: Няма нищо по-лесно. Всичко зависи от  самочувствието… Аз се чувствам като двадесет годишен – аз съм просто на четири пъти по 20. Тайната е проста: постоянно да се работи, никога да не се спира и всичко да се върши с увлечение. Само така може да се съхрани младостта.

К.: През последните години Вие често гастролирате в Русия. Кога за първи път посетихте нашата страна?
Л.: През 1957 година на Международния Младежки фестивал. Видях хора, пълни с ентусиазъм, весели и щедри.  Нас ни приемаха с разтворени обятия: «Мир!» «Дружба!»

К.:  Оттогава Русия се е променила драстично.
Л.:Мисля, че хората са останали непроменени. Аз вярвам в Русия, изживяваща възраждане. Надявам се, че тя ще спаси света, който губи всякакви ориентири и се нуждае от нова система.  Капитализмът няма да  се задържи дълго. Даже римският Папа Франциск го критикува – и той е прав.

К.: Какво може да смени капитализма?
Л.: Не зная. Аз винаги съм се интересувал от комунизма. Чел съм Маркс, внимателно следях  еволюцията на съветска Русия. Във Франция винаги съм имал много приятели сред комунистите, например Луи Арагон.

К.: Нима стара Европа няма свои козове?
Л.: Обединена Европа е хубава идея. Нейното главно завоевание се изразява в това, че на Стария континент няма повече войни. Обаче нашите страни са се състарили и са прогнили.   Французите са разочаровани. Те се целят директно в социалистическото правителство.  Президент Франсоа Оланд изгуби доверие — него го подкрепят едва 15 процента от населението. Това е нищожно малко за лидер.  За да се представи като човек на действието, той се включи във войната в Мали. По мое мнение, Франция я очакват трудни времена.

К.: Вие все още изпитвате особени симпатии към Куба?
Л.: На Куба съм бил няколко пъти и веднаж прекарах цяла вечер с Фидел. Той проявява огромен интерес към изкуството. И аз много харесвам това, което той е успял да направи в Куба.  Страната е бедна, но не прави жалко впечатление.   Кубинците се отличават с

изключителна жажда за живот…

К.: Отразява ли се в музиката националният характер?
Легран: Не в моето творчество. Може да се каже, че Равел, Дебюси и Франк представят френската школа. А Чайковски, Рахманинов, Стравински — това , несъмнено, е руската школа.

К.: Как се ражда Вашата музика?
Л.: …Чувам мелодията в главата си. Не са ми необходими никакви озарения.. Франсуаза Саган написа веднаж, че съм обожаван от безумна любовница — музиката. А аз обожавам  нея  — във всички проявления.

К.: Днес е лесно да се композира музика,  може и компютър, само че лоша. А в шахмата той вече побеждава човека.
Л.: Зная, защото сам играя. Веднаж в шахматен клуб в Москва играх със самия световен шампион Карпов. Той веднага направи широк жест и ми предостави  белите фигури. След пет хода Карпов каза: „Вие можете да  играете!”… Когато определеният половин час изтече, арбитърът обяви  реми. И сега когато ме питат играя ли шах, скромно отговарям: „Малко. Веднаж завърших реми с Карпов”.

К.: Един руски композитор преди няколко години обяви, че класическата музика е „умряла от естествена смърт в собственото си легло”.
Л.: Това абсолютно не е така. В собственото си легло умря съвременната музика… Великата класика никога няма да умре.

К.:Къде са новите  Бах и Моцарт?
Л.: Хайде да почакаме сто години.Моцарт и другите велики приживе не са ги смятали за гении….

К.: Съществува ли съперничество между композиторите?
Л.: Има го от незапомнени времена. Равел и Дебюси не са си говорили. Чайковски не е обичал Мусоргски. Днес във Франция има остра конкуренция сред композиторите, които пишат филмова музика.  Стига се до взаимна ненавист…

К.:Има ли музиката висше предназначение?
Л.: Не е възможно да бъдеш артист, без да се надяваш да измениш света към по-добро. Ролята на творческия човек се заключава в това, да даде хармония в хаоса около нас. Не зная дали успях да го постигна… Веднаж Игор Стравински ми каза: «Запомни едно просто нещо: истинският творец никога не съзнава напълно това, което прави”… Разбрах, че не трябва да се стремя да разбера механизма на творчеството – великата тайна на изкуството… Ето вече шест десетилетия със сълзи на очите слушам моцартовия концерт за флейта и арфа – едно от най-удивителните произведения в историята на музиката. То е съчинено от Господ Бог, а Моцарт просто го е записал…

К.: Преди две години Вие се появихте във филма «Любовта живее три », по едноименния роман Фредерик Бегбеде.
Л.: В тази картина в  Биарица на брега на  Атлантика  изпълнявам на роял една от най-известните мелодии — «Мелницата на  моето сърце». За четиридесет години съм я свирил хиляди пъти. Главният герой на филма , алтер-егото на автора, казва: «Всеки път, когато не се чувствам добре, се появява Мишел Льогран, за да ме спаси». Бегбеде смята, че благодарение на моята музика е станал по-смел,  намерил е надежда.

К.: Трябва ли да се преподава музика в обикновено училище?
Л.: Непременно. Жалко, че това не се прави във Франция. Музиката е език, който може и трябва да се изучава…

Справка на вестник «Культура»

81-годишният  Мишел Льогран е френски композитор (от арменски произход),  пианист, аранжор, певец и диригент. Автор е на музиката към повече от 200 филма. Най-известните са  — «Шербургските чадъри», «Момичетата от Рошфор», «Лятото на  42-а», «Казанова», «Басейн». Носител е на три „Оскара“ и пет „Грами“. В Русия неговото творчество е отбелязано с   наградата «Златен орел». Участва с такива звезди като Франк Синатра, Рей Чарлз, Ела Фицджералд, Джеси Норман, Барбара Стрейзанд, Ив Монтан, Шарл Азнавур, Мирей Матьо и даже Карла Бруни-Саркози. Женен е за арфистката Катрин Мишел. Баща на четири деца. Живее в Швейцария.

Автор: Юрий КОВАЛЕНКО, Париж
Източник: http://portal-kultura.ru/articles/.