Михаил Лермонтов. Живот  в стихове – «У России нет прошедшего, она вся в настоящем и будущем»

Михаил Лермонтов. Живот в стихове – «У России нет прошедшего, она вся в настоящем и будущем»

Публикувано от:

На 27 юли 1841 година се е състоял вторият и последен дуел на Лермонтов — с майора в оставка Николай Мартинов. Лермонтов нарочно е стрелял във въздуха, а опонентът му право в гърдите на поета.

Въпреки краткия си живот ( 26 години), неговото творчество е повлияло значително на руската литература.

Животът на Лермонтов е изпълнен със събития : учение, военна служба, любов, пътешествия, дуели… И всичко това е намерило отражение в стиховете на поета.

Произход

Михаил Юриевич Лермонтов произхожда от древен рицарски род, известен от XI в. и роднински свързан с кралствата на Шотландия, Англия и Франция. През 1613 година един от потомците на този род, Георг Лермонт, е постъпил на руска служба, участвал е в освобождаването на Москва от поляците. Сражавайки се за руската земя, той загинал около Смоленск през зимата на 1633-1634 година. През 1814 година в почти разорената от французите, но не победена Москва, се ражда неговият потомък – великият руски поет.

735e31c9cc5e6a061dc41998c87185e7

М. Ю. Лермонтов на възраст 3–4 години.

…На древней стене их наследственный щит
И заржавленный меч их висит.
Я стал бы летать над мечом и щитом,
И смахнул бы я пыль с них крылом;

Последний потомок отважных бойцов…
(написано от Лермонтов когато е на 17 години)

Конфликт между бащата и бабата

След смъртта на майката, малкият Миша се възпитава от бабата – аристократката Елизавета Алексеевна от рода Столипини. На бащата не се позволява да вижда сина – роднините са смятали, че той не може да даде добро възпитание на детето. Този конфликт Михаил Лермонтов е отразил в драмата «Люди и страсти»

Заради недоброто си здраве в детството, Лермонтов е заменил реалния свят със света на своите фантазии: в незавършената «Повест» героят притежава чертите на автора:

«Той се научил да мисли… Лишен от възможности да се развлича с обикновените забавления на децата, Саша започнал да ги търси в самия себе си. Въображението става за него нова играчка…”

Лермонтов е свирил на цигулка, рисувал картини, владеел е няколко езика, показвал е математически способности.. Белински възхитено се отзовавал за него: «Гёте почти всего наизусть дует, Байрона режет тоже в подлиннике».

Кавказ

В Кавказ поетът се влюбва от пръв поглед. Още като дете, когато бабата го довежда да се лекува, Лермонтов завинаги запомнил планините …

В младенческих летах я мать потерял.
Но мнилось, что в розовый вечера час
Та степь повторяла мне памятный глас.
За это люблю я вершины тех скал,
Люблю я Кавказ.

Преживявания заради раздялата с бащата

След завършване на пансиона поетът го очаква поредната драма – властната баба заплашва да остави внука без наследство, ако той реши да живее с родния баща. Бащата отстъпва; Михаил тежко преживява тази ситуация.

Поверь, ничтожество есть благо в здешнем свете.
К чему глубокие познанья, жажда славы,
Талант и пылкая любовь свободы,
Когда мы их употребить не можем?
Мы, дети севера, как здешние растенья,
Цветём недолго, быстро увядаем…
Как солнце зимнее на сером небосклоне,
Так пасмурна жизнь наша, так недолго
Её однообразное теченье…

Първата любов

Sushkova

Екатерина Сушкова — възлюблената на М. Лермонтов, XIX век.

След пансиона младият поет прекарва лятото в имението на своя вуйчо около Москва. Там той среща своята първа любов — Екатерина Сушкова. Той не постига взаимност на чувствата, но и посвещава стихове:

Вблизи тебя до этих пор
Я не слыхал в груди огня.
Встречал ли твой прелестный взор —
Не билось сердце у меня.

И что ж? — разлуки первый звук
Меня заставил трепетать;
Нет, нет, он не предвестник мук;
Я не люблю — зачем скрывать!

Однако же хоть день, хоть час
Ещё желал бы здесь пробыть,
Чтоб блеском этих чудных глаз
Души тревоги усмирить.

След години поетът жестоко ще отмъсти на Сушкова са това, че тя го е отблъснала и ще осуети нейното омъжване.

Роман с Н. Ф. И.

NFI

След несъстоялия се роман със Сушкова мислите на поета се устремяват към друго момиче – загадъчната Н.Ф.И., на която посвещава цял цикъл стихове.

Мои неясные мечты
Я выразить хотел стихами,
Чтобы, прочтя сии листы,
Меня бы примирила ты
С людьми и с буйными страстями;
Но взор спокойный, чистый твой
В меня вперился изумлённый,
Ты покачала головой,
Сказав, что болен разум мой,
Желаньем вздорным ослеплённый.

И тези отношения са неуспешни. Наталия Фьодоровна Иванова, криеща се зад инициалите Н.Ф.И., отначало отговаря на чувствата на младия човек със взаимност, но след това предпочита друг.

Московският университет

По време на обучението в Московския университет Лермонтов пише романтичната драма «Странный человек» и множество стихотворения, но за душевните си преживявания разочарованият юноша повече не говори — по-удобно  е да надене маската на пренебрежение.

Нередко люди и бранили,
И мучили меня за то,
Что часто им прощал я то,
Чего б они мне не простили. —

И начал рок меня томить.
Карал безвинно и за дело —
От сердца чувство отлетело:
И я не мог ему простить. —

Я снова меж людей явился
С холодным, сумрачным челом;
Но взгляд, куда б ни обратился,
Встречался с радостным лицом!

Юнкерски години

Untitled-15_8_

През 1832 година на студента е издадено свидетелство за уволнение „ по молба” – смята се, че причина за това е послужил конфликт с един от преподавателите. Тогава Лермонтов кардинално променя своите планове: постъпва в Школата за гвардейски подпрапоршчици и кавалерийски юнкери. На прага на новия етап на живота си, поетът пише своето най-известно стихотворение

Белеет парус одинокий

Белеет парус одинокий
В тумане моря голубом!..
Что ищет он в стране далекой?
Что кинул он в краю родном?

Играют волны — ветер свищет,
И мачта гнется и скрипит…
Увы, — он счастия не ищет
И не от счастия бежит!

Под ним струя светлей лазури,
Над ним луч солнца золотой…
А он, мятежный, ищет бури,
Как будто в бурях есть покой!

И той иска приключения, нови емоции, а не еднообразна рутина. Лермонтов намира всичко това в шумни компании – за него юнкерските години се превръщат във време за веселие и разгул. Любовната лирика временно е забравена…

«Сега аз не пиша романи — аз ги правя…”

Гибелта на Пушкина през 1837 година прави силно впечатление на Лермонтов. Той пише стихотворението «Смерть поэта», в което младият поет обвинява Дантес и всички, които не са оценявали «светило русской поэзии»:

Не вы ль сперва так злобно гнали
Его свободный, смелый дар
И для потехи раздували
Чуть затаившийся пожар?
Что ж? веселитесь… — он мучений
Последних вынести не мог:
Угас, как светоч, дивный гений,
Увял торжественный венок.

Стихотворението донася известност на поета, но следва арест и съдебно производство — твърде ревностно той защитава загиналият Пушкин. Бабата се старае да смекчи участта на внука, а същи и приятелите на Пушкин се застъпват за младия, горещ поет – в резултат Лермонтов е отправен в изгнание – да служи на Кавказ.

Служба на Кавказ

На Кавказ затаилият обида поет създава романтичната поема „Мцири, повестта „Демон” , стихотворението „Дума”.

184a2e06bfa63d726b861064349e1125

Николай Бурляев в ролята на Лермонтов във филма «Лермонтов», 1986 г.

Печально я гляжу на наше поколенье!
Его грядущее — иль пусто, иль темно,
Меж тем, под бременем познанья и сомненья,
В бездействии состарится оно.
Богаты мы, едва из колыбели,
Ошибками отцов и поздним их умом,
И жизнь уж нас томит, как ровный путь без цели,
Как пир на празднике чужом.
К добру и злу постыдно равнодушны,
В начале поприща мы вянем без борьбы;
Перед опасностью позорно-малодушны,
И перед властию — презренные рабы.

След края на заточението поетът отново не може да живее без приключения. Той се дуелира със сина на френския посланик (никой не е пострадал), заради което е изпратен отново на Кавказ — този път в най-опасния пункт на Кавказката линия.  Тогава той написва най-доброто си произведение — романа «Герой нашего времени». Почти всички критици са на едно мнение , че прототип на Печорин е самият автор.

Съдбоносният дуел

През юли 1841 година се е състоял вторият и последен дуел на Лермонтов — с майора в оставка Николай Мартинов. По официалната версия, поетът е стрелял във въздуха, а опонентът му право в гърдите на Лермонтов.

Стихотворението «Завещание», написано от Михаил Юриевич година преди смъртта е станало пророческо.

Наедине с тобою, брат,
Хотел бы я побыть:
На свете мало, говорят,
Мне остаётся жить!
Поедешь скоро ты домой:
Смотри ж… Да что? моей судьбой,
Сказать по правде, очень
Никто не озабочен.
А если спросит кто-нибудь…
Ну, кто бы ни спросил,
Скажи им, что навылет в грудь
Я пулей ранен был;
Что умер честно за царя,
Что плохи наши лекаря
И что родному краю
Поклон я посылаю.

Първото погребение на Лермонтов е в Пятигоорск – обикновена плоча с името на Михаил. Когато бабата Елизавета Арсениева пренася останките на внука в Тархани, над гроба на поета е издигнат параклис.

4dc51d24ba2b8d7a76f98c6893e5cd49

Николай I, узнавайки засмъртта на Лермонтов, произнесъл:  «Ушёл человек, который мог бы заменить нам Пушкина». Дъщерята на царя, великата княгиня Олга, четейки стиховете на поета е написала: : «Смерть Лермонтова – общественная катастрофа».

http://www.aif.ru/culture/person/1359939

http://www.aif.ru/culture/person/947015