Михаил Жванецки: Разговор с баща

Михаил Жванецки: Разговор с баща

Публикувано от:

 

“И още Миша, когато имаш син, опитай се да бъдеш внимателен. Боя се, че няма да можеш. Но те винаги са други – аз и ти, ти и той. Ти няма да съумееш да го ръководиш.

Първият човек, който е напълно зависим от теб, а ти няма да можеш да го ръководиш. Това вероятно е заложено в разнообразието от хора. С това е невъзможно да се живее, иска ми се да го накажа, да го накарам. Може да го накарам, но е по-добре го оставя да си намери своя път. Нека той да намери основните знания: граматика, математика, поведение. Той трябва да знае поведението сред хората. Той е длъжен да изрази това, което той иска от тях, и какво той може да им даде в замяна, просто да поиска или да се съобразява.

Образованието помага да издържиш унижението.

Образованието помага да издържиш изтезанията.

Образованието внушава уважение, дори и в затвора.

Образование значи и да живееш по-дълго. Аз не знам, Миша, как това става, но образованите хора живеят много по-дълго и по-добре.

Но не бих казал, че по-богато. Като казвам по-добре живеят, означава, че живеят с удоволствие.
Богатият съзерцава какво той получава, а образованият сравнява с това, което вижда в себе си и не се нуждае от твърде много. На него му е по-лесно да проникне и да разбере другия.

Това е, Миша, образованият човек разбира непросветения, а непросветеният не разбира образования.
Непросветеният нито веднъж през живота си не е казвал думата “опровержение” или “тръпнещо”, или “вълнуващ”. Той дори не казва: “Аз едва преживях вашето заминаване, момиче.” Миша, той няма да спомене дума на жената, тъй като запомнят се не целувките, сине, запомнят се думите.

Непросветеният човек безинтересно мълчи.

Ние сме с теб, помниш ли, че си говорихме, че образованието е памет. Това е също памет. Това не е цитиране на прочетеното, това е формулиране въз основа на прочетеното. Дори неточното цитиране отново е индивидуалност. По време на суматохата не трябва да губиш мислите си. Те не са толкова много. Вицове милиони, мисли стотици, идеи десетки, закони единици. Тях ги знаят всички.

Всеки знае единствената идея на непросветения човек.

От него се очаква поне самообразованост, поне впечатление от прочетеното. Не е от филм, филмът не произвежда в зрителя идея или мисъл, само книгата ще те научи и на здраве, и силата на воля, когато прелистиш някой и прочетеш някого.

Нека сина ти да бъде образован. И дипломата тук няма нищо общо. Той трябва да знае, че в изречението “няма нищо общо” всички думи се изписват поотделно.

Край! Майка ни остави обяд в кухнята. Стопли си го. Ще се върна късно, много обаждания и няколко асансьора. Стисни ми ръката и аз тръгвам. Между другото, образованият е щастлив на старини.”