"Животът на източните славяни", Сергей Иванов / Снимка: Свободни източници

"Животът на източните славяни", Сергей Иванов / Снимка: Свободни източници

Митове за руската история: Западният мит за славяните като роби 20 юли 2017 г. Алексей Тимофейчев, Иван Морозов

Публикувано от:
Автор: Алексей Тимофейчев, Иван Морозов
Западните изследователи лекомислено са склонни да поставят равенство между думата “славяни” (“Slavs” на английски) и “роби” (“slaves” на английски), но съвременни руски лингвисти и историци откриват нови сведения и исторически факти, които оспорват такива дълго отстоявани твърдения. С тази статия “Руски дневник” поставя началото на новата поредица “Митове за руската история”.

 

Според гръцки източници славяните са хора, "които не могат да бъдат поробени или подчинени в собствената си страна" Снимка: Getty Images

Според гръцки източници славяните са хора, “които не могат да бъдат поробени или подчинени в собствената си страна” Снимка: Getty Images

Мнозина съвременни западни учени вярват, че има ясна връзка между думите “славяни” (Slavs) и “роби” (slaves) на английски и други съвременни европейски езици. Ако човек погледне страницата в интернет на Би Би Си (BBC) за корените на робството, ще види, че там се твърди следното: “понятието” роб води корените си от думата “славянин”.

“Славяните, които са обитавали голяма част от Източна Европа, са били поробени от мюсюлманите и испанците през IX в.”, се твърди на страницата на Би Би Си.

Славяните продължават да живеят на територията голяма част от Западна и Източна Европа и поради този факт е важно да отбележим, че не само Би Би Си свързва славяните с робите. Човек може да види подобни определения в някои онлайн етимологични речници, според които “славянин” идва от латинската дума “slav”, която пък означава “роб”. Обяснението обикновено е, че в епохата на крал Ото Велики германците вземат за пленници много славяни и ги продават като роби. Това се случва около Х век – историческият момент, споменат от Би Би Си.

Славяните се появяват в хроники

Руският историк Алексей Виноградов обаче се аргументира с факта, че в много европейски езици формата “роб”, която е близка по звучене до “славянин”, е съществувала само около ХIII век. По това време не е имало мащабни войни, които да предизвикат големи потоци славянски роби към Западна Европа.

Не само в съвременните езици се установява връзка между “славяни” и “роби”. Както вече бе споменато, думата има латински корени и от латинския е значението ѝ на средновековния гръцки във Византийската империя, където формата “славяни” започва да се използва през VI в. – много преди управлението на Ото Велики. Важно е да се отбележи, че славяните се споменават доста преди войските на германския император да пленят много от тях.

Славянска експанзия

По времето на експанзията си славяните нападат Византийска империя на Балканите, унищожават гръцките селища и вземат като пленници местно население. Историци, сред които е и известният съветски и руски изследовател Игор Фроянов, подчертават, че славяните са вземали много пленници. Както е посочено в упоменатите източници от историка, робите в тази част на света са били основно гърци.

 “Животът на западните славяни” от Сергей Иванов, 1907. Източник: Обществено достъпни материали

Според видния византийски историк Прокопий Кесарийски всяка година, от първия период на управлението на император Юустиниян (527 сл. Хр.), славяните нападали, вземали много пленници и превърнали земята в “скитска пустиня”. Гръцки автори описват по това време славяните като хора, “които не могат да бъдат поробени или подчинени в собствената си страна”. Именно поради тази причина е трудно да си представим как думата “славянин” е произлязла от “роби”.

Просто омоними?

Човек започва да се пита как тогава да се обясни сходството между думите “славянин” и “роб” във византийския гръцки. Един вероятен отговор би могъл да бъде, че двете думи са омоними; звучат много подобно, но имат различно значение. Тогава обаче откъде идва гръцката дума “роб”? Посочва се, че произхожда от думата “грабя” или  “вземам плячка” (skyleuein).

В същото време си струва да отбележим, че няма консенсус по въпроса за етимологията на думата “славянин”. Преди време се появи популярна теория, според която думата идва от слава (slava), “победа”. Повечето историци обаче не приемат тази теза.

В действителност най-разпространената версия е, че “славяни” идва от slovo – “дума” (което означава “хора, които могат да говорят по нашия начин”).

Моделът на т.нар. “етноними” (имена, които даден народ сам дава на себе си) е изключително широко разпорстранен по целия свят. Той отразява древната представа, че има хора, които “говорят”, т.е. използват един и същ разбираем език, и такива, които “дърдорят” или “говорят, сякаш лаят” (така Омир в “Илиада” нарича хората, които не говорят гръцки добре “barbarophonoi”, а по-късно изразът “варвари” започва да се използва за хора, които не говорят гръцки) или които са “неми”, т.е. изобщо не могат да говорят.

Подобна е ситуацията и с етнонимите “араби” (“тези, които говорят ясно”, за разлика от арабските названия за персийци, т.е. иранци). Славяните първоначално казвали, че всички чужденци са “немци” (т.е. хора, които са неми, които не могат да говорят). Още по времето на Петър Велики думата “немец” на руски език означава чужденец, а не германец, макар че по-късно оцелява единствено това съвременно значение на думата. Думата “немец” съществува със същото значение и сходен изговор във всички славянски езици. Славяните наричали себе си така, защото “говорели разбираемо”. Това се потвърждава и от съвременната наука, според която в праславянския етнонимът “славяни” е имал за основа гласната “о”, т.е. думата е била “словяни”, пише в учебника си “Увод в славистиката” известният сръбски академик Предраг Пипер. От същия корен произлизат и имената на днешните словенски народи – словени и словаци.

“На противоположно мнение е лингвистът Леонард Мазинг, според когото произходът на етническото име “славяни” трябва да се търси в готския глагол slawan – “мълча”. Според тази теория името на “славяните” първоначално е означавало “онези, които мълчат” – т.е. нещо като германски противовес на теорията за “немците”, пише академик Питер. “Основният и най-голям недостатък на подобна теория за етимологията, е че в историята няма друг пример за народ, взел за име дума с негативна конотация, дадена му от друг народ”, допълва той.