Мирът, а не Русия, е истинската заплаха за американската мощ

Мирът, а не Русия, е истинската заплаха за американската мощ

Публикувано от:

Чудовищният по размер военен бюджет на САЩ е класически пример за това как може да не видиш гората, заради дърветата. Мащабите на дървото са толкова големи, че често това може да попречи на способността ни да видим цялостната картина.

В последните години разходите за отбрана на Вашингтон са в размер на около 600 милиарда долара годишно. Това е повече от половината от специално одобряваните от Конгреса допълнителни разходи. И разбира се, далеч надхвърля бюджета за образование, здравеопазване и социални дейности. Бюджетът за отбрана на САЩ е повече от една трета от общия размер на годишните разходи за отбрана в световен план, които са около 1,7 трилиона долара.

Изграждането на военно-промишления комплекс, за което предупреди още президентът Дуайт Айзенхауер в своята прощална реч през 1961 г., днес се е превърнало в централна, основополагаща характеристика на американската икономика и общество. На фона на една икономика, която е изцяло зависима от водения от правителството курс на милитаризъм, да говорим за „американски капитализъм и свободен пазар” е напълно абсурдно. С други думи, ако американският бюджет за отбрана бъде драстично намален, така че да съответства на този на другите държави, могъщият военно-промишлен комплекс и САЩ като държава биха се сринали. Безспорно подобни процеси ще се случат във времето, но жаждата за запазване на американската мощ ще бъде пагубна и няма лесно да се поддаде. Това е и контекстът на ескалацията на напрежението спрямо Русия, което бе постигнато с разполагането на система за противоракетна отбрана (ПРО) на САЩ в Румъния. Предвидено е в следващите две години така нареченият противоракетен щит, който струва 800 милиона долара, да се разшири с изграждането на втори ключов обект в Полша. Така в крайна сметка той ще обхване цяла Европа от Гренландия до Южна Испания.

Официалните представители на Вашингтон и НАТО се опитват да обясняват, че противоракетната система не е насочена към Русия. Твърденията, че системата щяла да представлява защита от ирански балистични ракети и други враждебни държави са напълно неубедителни. Като вземем предвид, че Европа е далеч извън обхвата на иранските балистични ракети, както и сключеното миналата година споразумение между Иран и постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН (Групата 5+1), всичко това звучи напълно невероятно. Разбира се, руското правителство не приема опроверженията на САЩ и НАТО, че новата система за противоракетна отбрана е насочена към Русия. Ето защо Кремъл ги упрекна, че разполагането на щита е заплаха за сигурността на Русия и добави, че ще вземе конкретни мерки за възстановяването на стратегическия ядрен баланс. Американската противоракетна система „Иджис” основателно може да се разглежда като възможност силите на НАТО да направят първата крачка при евентуален удар по Русия.

Тук няколко момента трябва да бъдат изяснени, преди да стигнем до основния проблем. Първо, Европа се бори за иранските бизнес инвестиции. Германия, Франция, Италия, Великобритания и Австрия се състезават коя от тях ще успее да се добере до огромния икономически потенциал на Иран. От тази гледна точка, идеята, че Иран представлява военна заплаха е тотално нелепа. На второ място, твърденията на САЩ, че изграждането на противоракетния щит няма нищо общо с Русия са обида за здравия разум. Те изцяло противоречат на редица изявления на Вашингтон, включително и на президента Обама, че „руската агресия е заплаха за Европа”. Вашингтон повиши четворно военните си разходи в Европа и увеличи числеността на войските, танковете, изтребителите, военните кораби и военните учения точно по границите с Русия, с аргумента за „възпиране на руската агресия”. С други думи, на Русия се гледа като на световен враг и екзистенциална заплаха. Така че разполагането на противоракетната система на САЩ „Иджис” в Източна Европа напълно съответства на враждебната политика на Вашингтон спрямо Русия. Би било глупаво, наивно и дори ирационално да твърдим нещо различно от това, че САЩ и съюзниците им от НАТО предприемат провокативно настъпление към Русия.

Разбира се, представянето на Русия като заплаха за сигурността в световен мащаб е изцяло абсурдно. Тук трябва да споменем и доста сходните твърдения на САЩ по отношение на Китай, Северна Корея и Иран. Като цяло, твърде несъразмерно е отношението на САЩ към онези, които определя като „врагове”.

Преиначаването на истината от страна на Запада, например „анексирането” на Крим и „инвазията” в Източна Украйна, се ползва от огромната подкрепа на западните медии, които вдигат шум до небесата. Лъжите могат лесно да бъдат оборени с факти, благодарение на които точната картина би изглеждала по коренно обратен начин, а именно като скрит преврат на Вашингтон в Киев. Въпреки всичко, подклаждането на страх, което се случва не без участието на усилена медийна пропаганда, до известна степен успява да подхрани усещането, че Русия води мащабна хибридна война в цяла Европа. Всичко това е един нелеп и страшен сюжет за руския Торбалан, в тона на нацистката идеология, която разглежда славяните като нисша раса.

Но демонизирането на Русия и другите врагове е жизнено необходимо за функционирането на американския военно-промишлен комплекс, който е от първостепенно значение за икономиката на САЩ. Вашингтон отделя по около 600 милиарда годишно за отбрана, което е приблизително 10 пъти повече от военните разходи на Русия. И накрая реалността така се изкривява, че Русия е представяна като заплаха. По данните на Международния институт за изследване на мира в Стокхолм, военният бюджет на САЩ е по-голям отколкото тези на Китай, Саудитска Арабия, Русия, Великобритания, Франция, Германия, Индия, Япония и Южна Корея взети заедно. Извън всяко съмнение, американската икономика, в която добре знаем властват основно Пентагона и корпоративните интереси на Уолстрийт, би престанала да съществува, ако не я субсидираше огромният военен бюджет на правителството. Военната икономика до такава степен се е вкоренила в структурата на американската икономика, че единственият начин тя да съществува е непрекъснато да се поддържат горещи и студени конфликти. Историците отбелязват, че през 95% от своята 240-годишна история, САЩ са водили война или са били в конфликт отвъд океана. Това доведе до безпрецедентни военни разходи и надпревара във въоръжаването, което отчасти даде своя принос за разпада на Съветския съюз. Единствено и само Вашингтон има привилегията да генерира нескончаемо голям дълг (който в момента е около 20 трилиона долара). Причината е в господството на долара като световна резервна валута, което позволява на САЩ да избегнат деня на разплатата заради военните си разточителства.

Четвърт век след края на Студената война САЩ продължават да харчат луди пари за военни разходи. За да продължи това фиаско, Вашингтон трябва да докара и останалата част от света до лудост, страх, омраза и безумия. Ето защо в последните години беше необходимо Студената война с Русия и Китай да бъде възобновена. Сабята няма да се превърне в плуг, защото икономическите интереси на Вашингтон нямат полза от това. Руският президент Владимир Путин неколкократно изрази воля за сътрудничество със САЩ по въпросите на сигурността. Москва заяви, че не иска отново да се впуска в надпревара във въоръжаването. Тази предпазливост е съвсем разбираема, като се има предвид злочестият опит на Съветския съюз с непрекъснатото нарастване на военните разходи в периода на Студената война.

Според Института за изследване на мира в Стокхолм (SIPRI), през 2015 г. Русия и Китай са увеличили военните си бюджети с по около 7,5%. Русия вероятно не иска да се впуска в надпревара във въоръжаването, осъзнавайки тежестта, която би паднала върху националната икономика и развитието на страната. Но когато САЩ изграждат противоракетна система в непосредствена близост до руската граница, това дава силен тласък на засилването на отбранителните функции на Русия. Всъщност това е и истинската цел на Вашингтон.

Обективно погледнато Русия не е заплаха за САЩ и съюзниците им от НАТО. Реалната заплаха за Вашингтон е установяването на траен мир в международен план, което би направило техния развит военно-промишлен комплекс напълно излишен. Тревожната реалност показва, че световният мир е несъвместим с фундаментите на американската корпоративна капиталистическа мощ.

Срамно е, че светът е изложен на опасност от война, и дори унищожение, в името на запазването на привилегиите на американския властови елит. И сред тези, които най-много страдат от тази адска несправедливост са мнозинството американски граждани. Те трябва да понасят бедността и мизерията, докато американският корпоративен елит източва 600 милиарда долара годишно за своите военни извращения.

Автор: Finian Cunningham
Превод: Антоанета Киселинчева

Източник: http://a-specto.bg/