Малкият знаменосец. Как Костя Кравчук запазил светинята на Червената Армия

Малкият знаменосец. Как Костя Кравчук запазил светинята на Червената Армия

Публикувано от:

През черния септември

 Киевлянинът Костя Кравчук едва бил навършил 10 години през 1941 г, когато в живота му нахлула войната. Киев станал един от първите съветски градове, върху който се стоварили хитлеристките бомби. А след това станало още по-страшно, кървавото сражение за Киев завършило с разгрома на съветските войски.

В нощта на 19 септември 1941 година съветските войски напуснали столицата на Украинската ССР. На следващия ден в града влезли немците. Жителите на Киев били в тревожно очакване. Само момчетата не се притеснявали и  безстрашно се движели по улиците.

В същото време града продължили да напускат групи съветски войници. На една такава група попаднал Костя Кравчук. Ранените и изтерзани войници разбирали, че шансове да избягат от преследващия ги противник практически не съществуват, затова те помолили Костя за помощ. На момчето предали две знамена. Това са били бойните знамена на 970 и 968 стрелкови полкове.

Не е известно каква е била съдбата на войниците, срещнали Костя. Възможно е те, както хиляди други бойци, да са загинали в боя или да са попаднали в немските концлагери. Но няколко часа след тази среща градът бил наводнен с немци. Костя едва успял да зарови знамената в една градина, далече от хорските погледи.

 Скривалище в кладенеца

Костя Кравчук живеел заедно с майка си, баща му умрял когато Костя бил на 5 години. За срещата с отстъпващите войници Костя не разказал даже на най-близкия си човек, запазвайки тайната. В града по това време навсякъде се установил „нов ред”, евреите били изпратени в Бабий Яр, гестапо преследвало нелегалните, свирепствали полицейските формирования,  слуги на окупантите.

Ако новите власти  успели да разберат, че 10 годишното момче крие червените бойни знамена, за тази дързост не само Костя, но и неговата майка  могли да заплатят с живота си. Но момчето не мислило за риска – той се страхувал, че знамената ще бъдат открити.  Костя взел една платнена торба, сложил в нея знамената и я скрил в изоставен кладенец. Минавали месеци. Победният марш на вермахта се сменил с неудачи, хитлеристите постепенно започнали да отстъпват. Колкото по-зле вървели нещата на окупантите на фронта, толкова по-големи били техните зверства на окупираните територии. Костя периодично посещавал скривалището, за да се убеди, че поверените му знамена са на място.

По време на едно от посещенията Костя бил заловен от полицаите. Впрочем, полицаите нямали предвид знамената – в Киев извършвали лов на младежи, които изпращали в Германия. Заловеното момче било хвърлено във вагон с други младежи и влакът се отправил към Третия Райх. Но на ловкото момче му провървяло и този път – на една от станциите той успял да скочи от влака и да се скрие. След това Костя тръгнал обратно към Киев. Той успял да се добере до Киев, когато градът бил вече освободен от съветските войски. Радостта на майката, която смятала, че повече никога няма да види сина си, е трудно да се предаде. А Костя, когато емоциите утихнали, се отправил към скривалището. Платнената торба била на място.

Оправдалият доверието

Комендантът на Киевския гарнизон бил твърде изненадан при появата на 12 годишния посетител, но още повече военният бил потресен, когато Костя Кравчук разгърнал вързопа и му предал двете знамена на полковете, воювали с врага през 1941 година.

С Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 1 юни 1944 година Константин Кононович Кравчук  бил награден с орден Червено Знаме.

Войната продължавала и в освободения Киев се формирали нови части, които се отправяли на Запад, за да довършат фашизма. На 11 юни 1944 година в центъра на Киев се състояло тържествено построяване на новите части, заминаващи на фронта. Тогава бил прочетен указът за награждаването на Костя Кравчук, а на заминаващите на фронта подразделения били връчени запазените от него знамена.

Костя Кравчук не се стремял към високи началнически постове. Завършвайки суворовското училище, той дълги години работил в киевския завод „Арсенал”. Тридесет години след края на войната Константин Кононович бил удостоен с още една награда – орден Червено Знаме на Труда.

Андрей Сидорчик