Ляшко прочете от трибуната на украинската Рада стихотворение на Крисченко

Заседанието на Върховната рада на Украйна за пореден път се превърна във фарс – народните депутати се скараха, след като не разделиха креслото на ръководителя на антикорупционния комитет. Към случващото се ръководителят на Радикалната партия Олег Ляшко прибави нотка на сюрреализъм, след като от трибуната на Радата прочете стихове за лъжливите и продажни чиновници.

Бурно обсъждане, преминаващо в лек безпорядък, предизвика въпросът за кандидатурите за поста ръководител на комисията по фактите за многомилиардни кражби в правителството. Въпреки, че комисията още не е създадена, в Радата се появили доста желаещи да я управляват.

Експремиерът Юлия Тимошенко, лидер на партия «Батькивщина» първа се опита да си го присвои мястото на ръководител на комисията. Няколко депутата от «Народния фронт» и независими депутати блокираха трибуната и разгърнаха транспарант, обявявайки всички членове на Върховната рада, искащи оставката на министър-председателя Арсений Яценюк за агенти на Кремъл.

Но, черешката на тортата стана изпълнението на лидера на радикалите Олег Ляшко от трибуната. По това време залата била почти празна, а останалите депутати се занимавали кой, с каквото намери – игри на таблети, разговори по телефони и други странични работи.

Ляшко се опитал да привлече вниманието им, като заговорил в стихове, а именно като изрецитирал от трибуната стихотворението на Вадим Крисченко «Елате, апостоли на доброто», изобличаващо чиновниците-крадци. Въпреки нестандартния подход, аудитория на Ляшко били само неговите еднопартийци.

ВАДИМ КРИЩЕНКО                                           ВАДИМ КРИСЧЕНКО (приблизителен превод)

 

Прийдіть, апостоли добра,                            Елате, апостоли на доброто,

І сядьте у державні крісла.                            И седнете в държавните кресла.

Ганьба нова й ганьба стара                           Позор нов и позор стар

На наші долі перевисла.                                Над нашата съдба увисна.

Усе не ті, усе чужі                                             Все не са тези, все са чужди

Щосили пнуться у пророки —                      Все се правят на пророци,

Такі слизькі, як ті вужі,                                  Толкова хлъзгави, като тези змии,

Такі брехливі, як сороки.                               Лъжливи като свраки.

Що їм держава та народ? —                          Какво за тях са държава и народ?

Не зрозуміли ласку Божу.                             Не разбраха Божията благодат.

Ніяк набить не можуть рот,                          Не могат да си натъпчат устата,

Ніяк накрастися не можуть.                         Не могат да се накрадат до насита.

Гендлюють, дурять, продають,                    Търгуват, мамят и продават,

Торгують весело й охоче,                               Търгуват весело и на драго сърце,

За усмішку сховавши лють,                          Зад усмивка крият злобата си,

За папірець сховавши очі.                             Зад хартия крият очите си.

Не те чекалося — не те!                                  Не това очаквахме, не това!

Перевернулось перше й друге,                    Преобърнаха се първото и второто,

Усе достойне і святе                                        Всичко свято и достойно

Узяв нечистий у прислуги.                           Взе нечистият за прислуга.

Коли закінчеться це все?                               Кога ще се свърши това?

Коли зітхнемо ми спокійно?                        Кога ще въздъхнем спокойно?

Прийдіть апостоли добра –                           Елате, апостоли на доброто!

Пришли їх Боже на Вкраїну!                        Изпрати ги, Господи, в Украйна!

 

http://vesti.lv/news/lyashko-vlez-na-tribunu-i-zachital-stih-video