Любомир Левчев

Любомир Левчев

Любомир Левчев: Отношенията между Евтушенко и България бяха като първа любов

Публикувано от:
На 1 април светът научи за смъртта на големия руски и световен поет Евгений Евтушенко. Привечер ми се обадиха акад. Благовест Сендов, поетесата Елка Няголова, княз Никита Лобанов-Ростовски… А Миряна Башева предложи да напиша прощални думи за Женя.
Отношенията между Евгений Евтушенко и България ми приличат на нещо като първата любов. Може би защото нашата страна е свързана с първото излитане на поета вън от строгите граници на Съветския съюз – първата му крачка в открития космос на световната поезия. Това се случи на 1 юни 1960 г. В деня, в който се роди дъщеря ми Марта, ние с Владко Башев посрещнахме Женя на гарата в София. Вече знаехме стиховете му наизуст:”Я разный, я натруженный и празний.

Я целе и нецеле сообразный.

Я вовсе неудобний,

Злой и добрый…

………………………………………..

Пою и пью, не думая о смерти,

Раскинув руки падаю в траву.

О, эсли я умру на белом свете,

То я умру от счастья что живу.”

Какъв ще бъде запомнен Евгений Евтушенко

Великият съветски и руски поет издъхна на 84 години в САЩ

Евгений Евтушенко при една от многобройните си визити в София. Годината е 2009 г., той е в типичните си пъстри дрехи

Евгений Евтушенко при една от многобройните си визити в София. Годината е 2009 г., той е в типичните си пъстри дрехи

В събота, 1 април, в САЩ почина руският поет Евгений Евтушенко. Последният от легендарната четворка на поетите на 60-те години: Евтушенко-Рождественски-Вознесенски-Ахмадулина. Автор на крилатата фраза “Поетът в Русия е повече от поет”. Той помнеше как поезията събираше стадиони поклонници. И в зряла възраст носеше ярки костюми с обяснението, че това е своеобразна антитеза на сибирското му детство (роден е в Иркутска област). “Детските спомени са за черни ватенки с бели номера на гърбовете” – разказваше Евгений Александрович. А когато попаднал в Куба, “шашнах се от безумното количество ярки бои.” Той подчертаваше, че в гъзарските костюми и вратовръзки в безумни цветове се чувства по-комфортно, отколкото в нормални дрехи. И не се притеснявяше да признае: “Аз съм страхотен любител на дрехи.”

В заника на живота си Евтушенко живееше в САЩ. Ден преди кончината си е приет в болница по спешност, като съпругата му Мария Новикова поясни пред ТАСС, че състоянието на поета е тежко. За смъртта съобщи приятелят му Михаил Моргулис: “Преди пет минути Евгений Александрович се пренесе във вечността.”

Според завещанието на поета останките му ще бъдат положени в Переделкино край Москва. Син на геолог, той е роден през юли 1932 г. в станция Зима в Иркутска област. Още като дете писал стихове, рано се научил да чете – и да бяга от действителността в книгите: “В главата ми беше невъобразим миш-маш. Живеех във въображаем свят, не забелязвах никого и нищо около себе си.” Първите му стихове са публикувани във в. “Съветски спорт”, когато е едва 17-годишен. По времето на строгите сталински времена това е било равносилно на сензация. Три години по-късно излиза и първата стихосбирка – “Разузнавачи на бъдещето”. На 20 години става най-младият член на Писателския съюз в СССР. В продължение на четири години той пише поемата си “Станция Зима”, а в края на 50-те е първият му сблъсък с “партийната линия”. Заради пламенната си защита на романа на В. Дудинцев “Не за единия хляб” той е изключен от Литературния институт “Максим Горки” в Москва.

Световната слава идва при Евтушенко със стихотворението “Бабий Яр”, написано през 1961 г. след пътуване с писателя Анатолий Кузнецов – автор на документален роман за масовото убийство на евреи през 1941 г. край Бабий Яр, Украйна. Евтушенко е потресен, когато на мястото на гибелта на 34 000 евреи заварва не паметник, а сметище. Поемата е преведена на 72 езика. След публикуването й през 1961 г. в “Литературная газета” тя носи на автора си само проблеми. Хрушчов го обвинява в политическа незрялост и непознаване на историческите факти, на руски поемата излиза отново едва през 1983 г.

От ранно детство Евтушенко прекарва много време с хора на изкуството – покрай приятелския кръг на майка си, солистка в театър “Станиславски”. Сетне сам става център на такъв кръг, който после наричат “Шестидесятники” (хората на 60-те). Времето, в което този кръг се формира, съвпада с “размразяването” на Хрушчов. И ако странният израз “съвест на епохата” има някакво човешко въплъщение, то това е Евтушенко. Фигурата му е противоречива – едни го обвиняват, че е галеник на властта, други го заклеймяват, че заради тази фаворизация той може да си позволи да е по-откровен и честен от редовите литератори. Любопитното е, че винаги е бил опозиционер – и в същото време се е считал за поет на най-високо държавно равнище. Евтушенко протестира срещу инвазията в Чехословакия, пише писма в защита на репресирани дисиденти, същевременно гастролира из цялата необятна страна и зад граница.

 Източник: в. Сега