Лайма Вайкуле: "Човек не бива да се превръща в роб на своята външност"

Лайма Вайкуле: "Човек не бива да се превръща в роб на своята външност"

Публикувано от:

Лайма Вайкуле е родена на 31 март 1954 година в град Цесис, Лат­вий­ска ССР. Баща й — Ста­ни­слав Вайку­лис, е бил обик­но­вен работ­ник, а майка и — Янина, първо била про­да­вачка, но после стиг­нала до поста дирек­тор на мага­зина. Баба й е пяла някога в цър­ко­вен хор. Веро­ятно именно от баба си Лайма е насле­дила неве­ро­ят­ния талант на певица, актриса и про­сто уни­кална лич­ност. „Пея един­ствено, защото баба ми пееше в цър­ко­вен хор, а оста­на­лите ми род­нини са обик­но­вени тру­дещи се хора и никога не са имали ника­кво отноше­ние към музи­ката”, пояс­нява певицата.

19-1(1)

Тя винаги е зна­ела какво иска, как трябва да се държи и как да изглежда. Още от самото начало на кари­е­рата си, Вайкуле се е отли­ча­вала с изис­ка­ния си и ориги­на­лен стил на обли­чане, на пеене и под­на­сяне на сце­нично шоу. Моми­чето от бал­тий­ската репуб­лика се превърна в попу­лярна певица, в непо­вто­рима модна икона на рус­ката естрада. Тя бе обо­жа­вана от всички. Ней­ната извест­ност обхваща не само тери­то­ри­ята на бившия Съвет­ски Съюз, но и на други страни. Кари­е­рата й започва, когато е едва 15-​ годишна. Знаме­ни­тият компо­зи­тор Рай­монд Паулс я взима за солистка в оркест­ъра на радиото и теле­ви­зи­ята на Рига. В нача­лото на 1980- ​те започва соло­вата й кари­ера, а хито­вете „Вер­ни­саж” и „Още не е вечер” на твор­че­ския тан­дем Паулс и поета Иля Рез­ник, изстрел­ват мла­дата и ексцен­трична певица в звезд­ния небо­свод. През 1987 година Лайма запи­сва пър­вия си албум „Вер­ни­саж” с песни по тек­стове на Иля Рез­ник, а днес тя е поп-​икона, модна икона, попу­лярна певица и артистка, при това не само в пост­съвет­ското пространство.

19-1(4)

През 1984 година Вайкуле кан­ди­дат­ства в Държав­ния инсти­тут за теат­рално изку­ство, който завършва през 1990 година със спе­ци­ал­ност „актьор и режисьор на естра­дата”. В киното се снима от 1979 година до днес. Има множе­ство пре­стижни награди като „Бра­ти­слав­ска лира” за 1987 година от Меж­ду­на­род­ния кон­курс за естрадна песен, а също спе­ци­ал­ната награда на принца на Монако на цере­мо­ни­ята World Music Awards (1993), както и голямата спе­ци­ална награда „За при­нос в музи­кал­ния живот на Лат­вия” (1996). Тя е един от учре­ди­те­лите на голяма козме­тична компа­ния „Лайма-​Лукс Груп”. Живее без офици­а­лен брак с мъжа си Андрей Лат­ков­ски повече от 30 години.

Днес тя продължава да изне­на­два със своя уни­ка­лен стил и невъоб­ра­зимо ярка енерге­тика. Дори на 60 години, Лайма продължава да изглежда така, както преди. Пес­ните й са пълни с живот, а по-​точно казано са — самият живот. Доня­къде ней­ният живот, доня­къде този на слуша­те­лите й, а поня­кога про­сто човешки живот. Нищо ново няма в пес­ните й, но са под­не­сени по такъв начин, че хем отна­сят, изне­на­д­ват и дори зву­чат далечни, хем са близки до болка.

Лайма продължава да бъде раз­лична. Тя е другата все­лена, другият начин на мислене, другото излъч­ване. Тя изглежда винаги раз­лична и дори над­менна, а в същото време е тол­кова земна, принципна и мъдра. Недо­стъпна е, защото не обича да допуска до себе си много хора, не дава интер­вюта, а ако дава, то предпо­чита да говори основно за твор­че­ството и рабо­тата си. Държи лич­ния си живот далеч от всички, защото смята, че не лич­ният й живот е инте­ре­сен на хората и всъщ­ност, не с него би могла да накара хората да я раз­бе­рат. Един­стве­ният път към сърцата, спо­ред Лайма, е ней­ното изку­ство. Животът й е изпъл­нен с перипе­тии, не лип­сват лични траге­дии и дори една коварна болест. Та Лайма е била на гра­ницата между смъртта и живота, когато раз­бира за жесто­ката диагноза – рак. Благо­да­ре­ние на своя съпруг и няколко истин­ски при­я­тели, Вайкуле успява да се пре­бори със забо­ля­ва­нето и да се въз­ста­нови напълно, и така да продължи да заре­жда хората с неве­ро­ят­ната си енергия. Сце­ната е ней­ният избор в живота пред този да съз­даде „нормално” семейство с много деца, голяма къща и кучета. Всъщ­ност тя има голяма и хубава къща, верен, оби­чащ съпруг и много кучета, но да съз­даде деца така и не се пре­страшава. Сце­ната поглъща целия й живот, цялата нея и в няка­ква степен дори ней­ните най-​близки, които са я при­ели такава, как­вато е, с всич­ките й гастроли, записи, филми и напрегна­тия живот на арти­ста. Те про­сто се съоб­ра­зя­ват с ней­ния график. Всъщ­ност, Лайма е голяма късмет­лийка — тя е много оби­чана жена, ето защо не съжа­лява за нито една минута от живота си, за нито един про­пуск и нито една грешка. Лайма е жена с про­дук­тивно и кре­а­тивно въоб­раже­ние. Винаги под­нася нещо ново на пуб­ли­ката, с което силно впе­чат­лява и запе­чатва в съзна­ни­ето за дълго. Тя е хибрид от модерн и кла­сика. В нея се разпо­зна­ват обра­зите на Мар­лене Дит­рих, Мере­лин Монро, Любов Орлова и дори Мирей Матийо, но те са само загат­нати, защото инди­ви­ду­ал­но­стта на Лайма е без­спорно много силна и никой не може да я сбърка с друга. Лайма е Лайма — талант­лива, с уни­ка­лен тембър и неповторима.

19-1(7)

Ето какво спо­деля певицата за себе си:

– Лайма, как успя­вате да спи­рате времето?

– Кой ви каза, че се занима­вам с това? Про­сто съм още много млада (смее се). Човек не бива да се пре­връща в роб на сво­ята външ­ност. Има няколко компо­нента на кра­со­тата във всеки човек — здрави зъби, при­лични обувки, добър мани­кюр, поддър­жана коса и бля­сък в очите. Ако всичко това при­съства в един човек, то той винаги ще бъде красив.

– Какво може да помогне в бор­бата с възрастта?

– Много зависи от това, как една жена възпри­ема себе си в зао­би­ка­лящия я свят. Може на 45 да се чув­стваш като на 25. Не е нужно да се страху­ваме от при­ближа­ва­нето на ста­ро­стта, про­сто трябва достойно да й се про­ти­вопо­ста­вим. Напри­мер, ако искаме да изглеж­даме на всички 100%, е необ­хо­димо про­сто да се наспи­ваме, да пием чиста вода и да ядем есте­ствена нату­рална храна, това е.

– Има ли тайна за веч­ната красота?

– Раз­бира се, че има — смъртта. Ако умрем млади, тогава ще оста­нем вечно млади (смее се).

– Харе­сва ли ви да бъдете най-​стилната?

– Раз­бира се това е лас­ка­телно. Думата „мода” няма опре­де­лени гра­ници. Едно време бяха модерни едни такива шлифери, които носеше всеки трети, а днес най-​важното е да се съз­даде образ, да се намери именно онова, което най-​много ти под­хожда, и именно това е модата.

– Съгласна ли сте, че най-​добрите при­я­тели на моми­че­тата са диамантите?

– Аз лично не съм съгласна. Моят вътрешен свят е друг, в който няма място за диаманти. Повече харе­свам необи­чай­ните бижута, напра­вени по поръчка от раз­лични метали.

– Винаги сте в перфектна форма. На какво се дължи това? Може би на многото тренировки?

– Да. Сега вече си имам фит­нес зала вкъщи и не ми е про­блем да отделя един час за тренировка.

– А диети спаз­вате ли?

– Преди спаз­вах, сега вече не ми се налага. Не ям пържено, сладко, тестени храни и пре­красно живея без тях вече няколко години.

– Лайма, имате ли лоши навици?

– Да, пушачка съм. Няколко пъти съм се опит­вала да спра да пуша, но така и не ми се получи.

– Вяр­вате ли, че всеки човек се ражда със съд­бата си?

– Да. Но въпреки това, на човек му се налага да се бори в живота си, затова изглежда така, сякаш той сам гради съд­бата си.

– В лат­вий­ската мито­логия Лайма е богиня на щасти­ето. Чув­ствате ли се щастлива?

– Зна­ете ли, един път в Аме­рика ме попи­таха: „Какво е щастие?”. Тогава отго­во­рих: „Щастие това е миг”. В отго­вор на това ми казаха: „Тогава нека животът ти бъде изпъл­нен само с такива мигове”. Запом­них това за цял живот. Тези мигове на щастие са, когато земята се върти около теб и сякаш можеш да преме­стваш пла­нини… За съжа­ле­ние, с годи­ните това усещане ме посещава все по-​рядко.

19-1(3)

Лайма заедно със съпруга си Андрей вече над 30 години..

19-1(5)

Лайма с лубимите си кучета..