Крокодилските сълзи на Запада

Крокодилските сълзи на Запада

Публикувано от:

Автор: Виктор Михин, New Eastern Outlook.

В навечерието на 2016 година очевидно ставаме свидетели на големи покаяния от страна на Запада. Не минава и ден без някой западен политик да не излезе с извинителна реч, в която да признае пред света своите грехове и прегрешения. А както изглежда, те никак не са малко. Оставаме с впечатлението, че когато ставаш политик, то това се обуславя предимно от извършването на престъпления и масови кръвопролития.

Нека започнем с бившия британски премиер Тони Блеър. Той едва сега се извини за това, че по време на операцията на коалицията през 2003 г. неправилно е оценил последствията от свалянето на Саддам Хюсеин. В интервю за CNN на 25 октомври Блеър заяви, че нахлуването на коалицията начело със САЩ и Великобритания в Ирак през 2003 г., е може би основната причина за създаването на терористичната групировка Ислямска държава. През пролетта на 2003 г., въпреки препоръката на ООН, коалиционните сили нагло нахлуха в Ирак, за да свалят режима на Саддам Хюсеин, който Вашингтон, без никакви доказателства обвини във връзки с терористични организации, както и в притежанието на оръжие за масово поразяване.

По-късно Вашингтон и Лондон се отрекоха от тези неверни твърдения. По време на разговора водещият попита Тони Блеър какво мисли за това, че „хората смятат нахлуването в Ирак за основна причина за укрепването на позициите на Ислямска държава”. Блеър отговори уклончиво: „Смятам, че има известна истина в това. Разбира се, не можем да отречем, че тези, които свалиха Саддам, носят известна отговорност за сегашната ситуация.” Блеър се извини и за допуснатите грешки по време на операцията.„Извинявам се за някои грешки при планирането, както и за последствията от свалянето на режима, които не успяхме да предвидим”. Но Тони Блеър забрави да поднесе извинения за това, че населението на Ирак бе ограбено и докарано до крайна бедност. И за това, че жените бяха изнасилвани от своите западни „освободители”.

В случая поведението на Запада беше дивашко, а неговите „пратеници” се държаха като гангстери, престъпници и съвременни хуни, които унищожиха държавата, само защото хората искаха да живеят според собствените си норми и искаха да защитят своята свобода и независимост. Daily Mail, позовавайки се на секретна кореспонденция на тогавашния държавен секретар на САЩ Колин Пауъл, съобщи, че Джордж Буш и Тони Блеър са се споразумели за военни действия срещу Саддам Хюсеин година преди нахлуването в Ирак. В същото време Блеър като един истински демократ и борец за свобода, е продължавал да лъже публично, отхвърляйки военната интервенция в Ирак.

Бившият началник на военното разузнаване на САЩ Майкъл Флин, също се разкая за грешките си. Пред списание Der Spiegel, той призна, че ако през 2003 г. американците не бяха започнали войната в Ирак, днес Ислямска държава нямаше да съществува.„Много съжалявам за това”, казва Майкъл Флин. „Войната в Ирак бе огромна грешка. Независимо от това, колко жесток беше Саддам Хюсеин, решението да го ликвидираме не беше правилно. Същото се отнася за Кадафи в Либия, която днес е една провалена държава”. „Най-важният урок на историята е, че военната инвазия в Ирак бе ужасно лошо решение от стратегическа гледна точка. И присъдата на историята няма да е лека”, продължава Флин. Можем да добавим единствено огромното си съжаление, че това прозрение на американците идва твърде късно, когато населението на Либия, Сирия и Ирак живее в лишения и страдания по вина на западните лидери.

Между другото, Майкъл Флин отиде и по-далеч. Той съвсем вярно отбеляза, че САЩ са направили грешка като са задържали главатаря на Ислямска държава Абу Бакр ал Багдади, а след това през 2004 г. са го освободили. „Доста глупаво от наша страна. Не знаехме с кого си имаме работа”, каза бившият шеф на американското военно разузнаване. И добави: „Сега Ислямска държава има свои клетки във всяка европейска държава. Най-вероятно същото се отнася и за САЩ”. Според Флин въздушните удари не са достатъчни, за да се победи ИДИЛ. От съществено значение е провеждането на сухопътна операция, както и конструктивното сътрудничество с Русия.

Най-неочаквано генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също получи просветление и официално обяви, че Западът и Русия имат общ враг в лицето на Ислямска държава. Пред журналисти в Брюксел той каза следното: „Ислямска държава трябва да бъде идентифицирана като общ враг и аз приветствам всички усилия за борба с нея. Важното е, че всички ние, включително и Русия, се ръководим от тази първостепенна цел.”

Въпреки покаянието на бившите западни лидери, анализът на събитията ясно отвежда към заключението, че унищожаването на редица държави и създаването на хаос в Близкия Изток е една съвсем преднамерена политика на Запада. В същото време опитът на американците от Ирак и Афганистан еднозначно показва, че пряката военна намеса струва твърде скъпо и носи големи човешки загуби. Ето защо, намесата в Ирак бе последвана от „Арабската пролет”, чиято основна движеща сила бяха опозиционните движения в някои арабски страни, каквито неизбежно съществуват при всяка диктатура.

За съжаление, западните лидери не си взеха достатъчна поука от уроците на историята. И най-вероятно не е далеч моментът, когато настоящите управници ще се каят за грешките си, оправдавайки своите злодеяния с добрите си намерения. Но всъщност няма ли да е по-лесно преди да се вземат съдбоносни решения за световния мир, да се провеждат консултации по важни въпроси с другите членове на Съвета за сигурност на ООН. Така ще се получават по-балансирани резултати, приемливи за всички. Тогава няма да се налага организиране на нова „Арабска пролет”, нито инвазии в суверенни държави, което носи страдания и лишения за населението им. А освен това, няма да има нужда от толкова много покаяния.

 

Превод: Антоанета Киселинчева, a-specto.bg.