Кой е врагът?

Кой е врагът?

Публикувано от:

Колко ведро изглеждаше всичко само допреди две седмици – поне за благонравната Европа. Форумът на НАТО във Варшава свърши с демонстрация на пълно единодушие. Здраво поработиха държавните началници, посочиха с пръст главния враг Русия, набелязаха решителни мерки срещу него и с чувството за изпълнен дълг се разотидоха. Преливащи от надеждата за скорошна заслужена почивка.

Уви. Не мина и седмица и Ница бе залята с кръв. Последва Германия – най-силната, най-сигурната, най-надеждната. Стълбът на ЕС, опората на НАТО. Междувременно съюзникът с най-мощна армия в Европа разклати идилията с един неуспял военен преврат и вълна от последвали репресии. Върхушката извести, че е в стрес, покрусена, опечалена, разстроена от кървавите събития. Заваляха съболезнователни телеграми и уверения, че “сърцата ни са с близките на жертвите”, че злосторниците ще бъдат наказани.

Кои са обаче тези “злосторници” не се уточнява. За да не нарекат деянията им “тероризъм”, а тях “терористи”, евролидерите на бърза ръка ги определиха като “вредни елементи, маргинали, психично болни, асоциални типове, единаци”. Заявиха, че това е “нов тип самодеен” тероризъм, непознат досега. Те все са изненадани, все са в шок. Още преди година ИДИЛ призова привържениците си – все такива млади и лабилни хора, да убиват “неверниците” навсякъде, където могат и с каквото могат – с коли, камиони, с ножове, и камъни дори. В какво е изненадата?

Цялата работа е, че ако нарекат насилието, заливащо Европа, с истинското му име, ще трябва да признаят тоталния провал на неолибералната си идеология и самонадеяното си управление. Ще трябва да отговорят защо техният “благонадежден” и “благополучен” социален модел започна да поражда толкова ненавист, отчаяние и агресия, защо гражданите вече не могат да бъдат сигурни, дори когато отиват до близкия магазин, на кино или в ресторант. Да не говорим за масови събирания като мачове и празници. Азбучна истина е, че един от корените на тероризма, освен религиозният фундаментализъм, е социалната безнадеждност и отчаяние. Факт е, че дълбокият песимизъм обхваща все по-широки слоеве от европейското общество, а те рязко набъбнаха с притока на още по-отчаяното множество бежанци.

Днес европейците преди всичко очакват сигурност. На първо място искат да бъде защитено правото им на живот, а след това всичко останало. Вместо това им се говори на непонятен бюрократичен птичи език. Казват им: “Ние сме с вас”. Вече не знаят кой на кого да изпраща съболезнования – Оланд на Меркел, или обратно. Вероятно скоро ще се появят правителствени екипи за писане на скръбни телеграми. Съветват редовия гражданин: “Не позволявайте да ви изплашат, не променяйте начина си на живот”. Не за друго, а защото елитът не иска да променя своя – наистина благополучен начин на живот. Защото властта е негова самоцел. В името на тази цел в употреба влизат фалшификации и елементарни лъжи, измъкват се пари от данъкоплатеца със заплахата от мними врагове, измислят се нови култове и ритуални заклинения. Беше ни казано, че единственото, което не подлежи на съмнение, е членството в НАТО и ЕС. Защо – не обясняват. Защото така им е удобно. Защото този култ и догмите, свързани с него, е спасителният пояс за провалената европейска върхушка, лишена от идеи, лишена от отговорност. Прогнила от алчност, корупция, бездарност и безнаказаност. Върхушка, разяждаща Европа отвътре.

По това тя е близо до психичното състояние на “терористите” – обзета е от страх и паника от усещането, че изградената през последните 25 години властова структура се пропуква – и финансово, и политически. От отчаяние се хваща за оръжието. Затова й трябва НАТО. Затова тази власт – в цяла Европа, е опасна и престъпна. Тя сочи врага някъде навън, за да не съзрат в нея истинския враг. Предизвиква военни конфликти и е готова за нови, за да отдалечи момента на пълното си поражение. Реалната умна политика е далеч от днешния елит. След като предизвика хаоса в Близкия изток и Африка, той не можа да открие верния път за излизане от него. След толкова опит от колониалното си минало и общуване с Османската империя не бе в състояние да намери общ език със съюзник като Турция. След покорени върхове на дипломатическото изкуство днешният елит не знае как да съжителства със САЩ. Той има само два маниера – или да се подлага, или да говори високомерно с останалия свят.

Вчера изданието на Републиканската партия National Interest, което не може да бъде обвинено в антиамериканизъм или антиатлантизъм, писа, че въпреки активността си в Източна Европа, НАТО е “смъртно болна” организация, за което има много признаци, но те не се признават публично. Според изданието президентските избори в САЩ ще бъдат решаващи за Алианса. Реформите, които скептицизмът налага, може да бъдат предприети, ще бъдат “последният гвоздей в ковчега на НАТО”. С гвоздей или без гвоздей ковчегът трябва да бъде положен в гроба. Мястото му е там.

Автор: Светлана Михова, в. “Дума”