Кой да й каже?

Кой да й каже?

Публикувано от:

Може ли да се смеем на глупостта на Червената шапчица, че не могла да различи страшния вълк от родната си баба? Не, разбира се. Приказката буди у децата съжаление и съчувствие, учи ги да не ходят сами на опасни места и да не се доверяват на съмнителни особи. Може ли да допуснем, че фрау Меркел не е чела приказката? В никакъв случай. Поуките от нея обаче не й пречат да се прави на наивна и да не отличава политическите хищници от почтените партньори.

Вярно е, че вместо шапчица от време на време слага червен жакет – главно за срещите си с озъбения вълк Ердоган. Тя си бе въобразила, че може да го опитоми, като впрегне в опасния си експеримент цяла Европа. А той не от вчера показва зъбите си. Още преди години изрече фразата, която издава зловещия му нрав: “Нас ни движи духът, основал Османската империя”. Канцлерката пропусна това покрай ушите си и позволи топлите й отношения с османлията да стигнат твърде далеч. Изглежда си представяше, че двамата са персонажи от друга приказка – “Красавицата и звяра”. Че с европейската си любезност ще успее да го умилостиви.

Уви, звярът се оказа по-див от очакваното, тя – без данни на красавица, и магията не стана. Нещо повече, двамата взаимно си повлияха и започнаха да се състезават кой ще надмогне в политическия идиотизъм. Това, което всъщност провали плановете за укротяване на Ердоган, бе резолюцията на Бундестага, признаваща арменския геноцид. Фрау Ангела много добре съзнава, че калпавата й политика по отношение на емигрантската вълна буди негодувание. До такава степен, че докара Доналд Туск да произнесе: “Из Европа броди призракът на разпада”.

В Германия, където догодина я чакат избори, неодобрението заплашително нараства. Затова и реши да пусне гласуването по резолюцията в парламента. Беше наясно, че това ще разяри Анкара, но пое риска, за да спечели поне малко престиж у дома. Докато възвръщането на част от авторитета е съмнително, сигурно е, че Ердоган получава основания да отвори шлюзовете на емигрантската вълна. Той вече доказа, че е достатъчно луд, за да го направи. Канцлерката веднага се опита да замаже положението, като представи резолюцията за чист символичен жест към арменците. Затова заедно с външния министър Щайнмайер не присъства в решаващия момент в Бундестага и заяви, че “здравите съюзнически връзки” няма да пострадат. Не се получи и вълкът да е сит, и агнето да е цяло.

Напротив, звярът напълно побесня. И има защо. Неговото дередже не е по-розово от това на ортачката. Вярно е, че с истеричния си шовинизъм засега успява да удържа подкрепата на огромна част от турците – главно в малките градове и селата, но успоредно с това подклажда недоволство сред интелигенцията и някои среди на военните и бизнеса. Не се знае как и кога то може да ескалира. Той е любим вожд, докато демонстрира сила и победи. Решението на Бундестага обаче деформира образа му на герой.

Анкара можеше да преглътне признаването на геноцида от Париж, Лондон, Москва и от още 20-ина столици, но Берлин е особено болезнена точка. Първо, това е традиционен исторически съюзник, и второ, именно чрез Германия Ердоган имаше лост за шантаж на цяла Европа. Лостът се счупи, но той смята, че още може да го използва. Лавровите венци на победител започнаха да увяхват най-напред след провала на близкоизточната му политика, после с оттеглянето на подкрепата на САЩ и Европа за войната му с кюрдите, а не я получи и от НАТО в противопоставянето с Русия. Днес Ердоган е най-изолираният държавен лидер. От венценосец се превърна в ранен – и затова опасен звяр.

Не върви ли по същия път и ортачката му в Берлин? Не става ли и тя все по-непредсказуема? В стремежа си да угоди и на обществените настроения в Европа, и на господстващата във Вашингтон политика, тя прави едновременно противопосочни изявления. Тя била за партньорство с Русия и за единна икономическа зона от Владивосток до Лисабон, но в същото време в новата германска военна доктрина Москва вече не е партньор, а съперник. Подобен термин Берлин си позволява за първи път след краха на Третия райх. Твърде недалновидно. Веднага последваха “смекчаващи разяснения” на германски експерти: и партньорите можели да бъдат съперници. Тезата важи в търговията, но не и на бойното поле. И Фрау Дойчланд искала антируските санкции да отпаднат, но това можело да стане, когато Москва изпълни Минските споразумения.

А Москва има толкова задължения към въпросните споразумения, колкото Париж и Берлин, които поеха ангажимент да накарат Киев да предприеме съответните стъпки към решаване на конфликта в Донбас. Още миналата година на среща в Париж протежето Порошенко в прав текст извести канцлерката, че няма намерение да изпълнява каквото и да било. Пита се кой не си е свършил работата по споразуменията и следва да бъде наказан. Червената шапчица обаче не се интересува от логичния отговор. Тя предпочита с османския звяр да участва в постановки на страшни и опасни приказки. Кой да й каже, че тя не е красавица, а това не е баба й?

Автор: Светлана Михова

Източник: в. “Дума”