Карнавалът на дясната бг-пропаганда за Сирия

Карнавалът на дясната бг-пропаганда за Сирия

Публикувано от:

Изключителен кеф е човек да чете български грантови анализатори в размирни световни дни. Тази особена обществена порода е в състояние да ражда такива сюрреалистични творения на ума, че човек с естетическа нагласа към черния хумор задължително трябва да им е фен. Ето защо аз си признавам тази своя слабост. Много се кефя на бг-грантовия анализатор, който в борбата за вниманието на началниците е готов моментално да излезе с тържествуващ анализ за събития, които са дългосрочни, не са никак лесни и не могат да бъдат обяснени със статус във фейсбук. Ето защо съм се заредил със солидно количество пуканки и да чета мненията на психодясното за оттеглянето на част от руските войски от Сирия. Убеден съм, че това ще е купон, който ще се запомни.

Междувременно обаче ще ви давам храна за размисъл. Извадих заглавия от дните, в които руснаците отидоха в Сирия, за да видите каква “стратегическа дълбочина” лъха от тях и колко верни и точни прогнози. Постарах се да извадя основно заглавия от немската преса, защото германците все ни ги бутат като блестящи анализатори. И така да дадем думата на историята:

Sudwest Presse: Ситуацията в Сирия ще застави Путин да изпрати сухопътни войски.

“Фьолкише беобахтер”, пардон “Дойче веле” гърми: “Експерти смятат, че той (Путин) кове собствена коалиция срещу ислямистите от ИД, за да получи отстъпки по украинския въпрос.

“Ди цайт” алармира тревожно: “Той (Путин) може, ако е необходимо, да поддържа в продължение на години Сирийската война”. Авторът на анализа разглежда цялата операция като коварен ход на хибридната война, която цели изтощаване на Запада чрез продължителност на присъствието.

Блестящи прогнози! До една се сбъднаха! Така са познали всичко, че все едно са втори братовчеди на Ванга. В света, в който лъжата е станала норма, май никой вече не вярва, че истината може да бъде казана. Но ето паметливи хора във фейсбук се разровиха и намериха изявление на председателя на комисията по външна политика на руската Дума, който буквално е казал, че ударите ще продължат 3-4 месеца. И това е заявление още от началото на операцията. Вижте само в какъв свят живеем – западните държави очакваха, че това ще е лъжа. Защото за такива неща те обикновено лъжат. Точно както намериха оръжие за масово поразяване в Ирак.

Та такива са моите усещания и за политическите бълбукания на местните експерти. Деян Кюранов, който се е превърнал в нещо като кварталния луд на анализаторските грантаджии, е отпуснал душата си и сравнява кампанията в Сирия с тази в Афганистан. О, дааа, едната трае 10 година, другата половин. Едната дава хиляди жертви, другата само пет, ама на Кюранов му се иска, иска му се бе тия гадни руснаци да страдат, да ги боли, да стенат, толкова му се иска, че е готов да се олее с тъпи думи, само и само някой да му обърне внимание. Опасно е. Страшно е. Дано да има правилните хапчета за това състояние.

Според обичайния всичколог Илиян Василев пък дните на Путин в Кремъл били преброени. Велика прогноза. Ехх, само да не е слушах за хиляден път в последните две години, така щях да й повярвам, че направо да заложа пари на нея

 Днес попаднах на друг анализ, който вече гласи: “Ако намесата на Русия е “успех”, то той излезе твърде скъпо”. Това е оруелиански новговор. Авторът признава, че Русия е постигнала почти всичките си цели, но им излязло скъпо. Така ли бе, братче, руснаците поне опитаха да направят нещо, да постигнат качествен пробив, защото европейската позиция да сме воайори и да се правим, че нищо не става в Сирия днес ни се връща под формата на обсадени от бежанци граници. Кой всъщност плати скъпата цена, а?

Ако обаче се наложи все пак да направим някакъв първоначален анализ и той да не е ослюнчен като анализ на български десничар и овъргалян в токсична злоба и постоянни махмурлуци, трябва да обобщим очевидното. Само за половин години руснаците доведоха до решителен обрат във войната. Те се справиха с терористи, които иначе международната коалиция бомбардираше общо-взето без никакъв успех в течение на 2 години.

Второ – Русия вече е незаобиколим фактор в Близкия Изток. Още по-интересното е, че тя постигна този пробив в ситуация, в която се предполагаше, че тя е в международна изолация, страдаща от санкциите, поставена на колене. Всички действия на руснаците в Сирия до този момент идваха като голяма изненада за западните сили, което подсказва, че те само си мислят, че разбират мотивацията на Русия и нейните импулси за действия, но всъщност се заблуждават. В Сирия Русия преследваше стратегически, а не имперски интерес и успя да покаже какво се нарича ефективна армейска информация. Само си припомнете – след като у нас даваха доста информация за Сирия, през октомври миналата година изведнъж медиите млъкнаха за няколко месеца и споменаваха ситуацията там за по няколко секунди. След това в края на януари изведнъж се разбра, че руските удари са били толкова ефективни, че разчистиха пътя на армията на Башар Асад до Алепо. Това изпълни едновременно две цели – даде жега на “умерената опозиция”, която беше завладяла града и за развлечение беше решила да избие всички християни. Руските бомбардировки в Сирия накараха и Ислямска държава да спре своето настъпление и да започне да води вече защитна битка за оцеляване.

Още две неща станаха кристално ясни след руската операция. Ясно беше осветена коварната роля на Турция в сирийската каша, а снимките на бензиновозите, които чакат на границата с Турция, обиколиха целия свят като доказателство, че режимът на Ердоган е в търговски отношения с ислямистите.

Между другото – западните анализатори, за разлика от нашите доморасли манипулатори, не бързаха с яростните оценки. Дори напротив – появиха се много интересни и реални мнения, че всъщност руската операция е автентичен успех.

Най-големият успех от цялата операция обаче ще остане знаменитата реч на Путин в ООН. Онази реч, в която той се опита да начертае една алтернативна визия за развитие на света и укрепване на международните институции като единствен реален отговор за заплахата от тероризъм. Това е големият политически пробив на Русия, защото западните правителства може да се правят на глухи за тези послания, но е достатъчно човек да отвори форуми на европейски вестници или пък дискусии в Туитър, за да види как Русия е дала глас на една надежда за свят, който не се ръководи еднолично. Дали Русия може да бъде на висотата на тази надежда предстои да разберем, но всеки трезвомислещ човек вече трябва да се научи да разпознава злонамераната пропаганда. Внушаваха, че Русия е агресор, окупатор, а пък виж какво се оказа – гадните окупатори дадоха едно рамо и после решиха да си тръгнат, за да не дадат повод на някой да каже, че предстоящите избори в Сирия ще се проведат под дулата на руските автомати. Изобщо изсипаният киселинен дъжд от опорни точки от Русия сега изглежда смешен и ненужен. Вероятно заради това носителите на грантове мълчаха цял ден преди да се ориентират какво да пишат. И повечето от тях паднаха в собствения си капан. Преди, когато Русия отиваше на помощ в Сирия, те беснееха защо руснаците отиват там. Сега, когато Русия си тръгва, изведнъж следва беснене как тъпите рашки не можели да издържат на кампания повече от половин година. Но пак ще повторя – дано вече да са измислени по-добри хапчета.

Бъдещето на Сирия в този момент изглежда неясно и мъгливо. Но в него вече има един фактор, който е важен. Няма как да има решение без Русия, което е добра новина за тези измъчени сирийци, които знаят каква е истината за положението там и виждат с лек ужас как тукашната, а и западната пропаганда лъже за фактите с лекотата на изпечен мошеник.

А и руснаците вече дадоха знак, че са готови да помагат. Тоест никога не е късно да се върнат, за да поставят на колене ИДИЛ, ако САЩ пак се разсее приятно.

В крайна сметка историческата роля на Русия винаги е била да се разправя с чудовищата, които самият Запад си създава.

Автор: Александър Симов, в. “Дума”