Канибали

Канибали

Публикувано от:

Френско-германската инициатива за „европейска супер държава“ премахва всички съмнения: през последните години ЕС се превърна в механизъм за осъществяване на неоколониални амбиции. Оказа се, че старите имперски щения на Париж и неосъществените амбиции на Третия райх са продължили да тлеят в недрата на политическите им елити. Референдумът във Великобритания само разпали опасния огън. Лондон извъртя номера, защото има свои планове в същата посока и няма намерение да дели каквото и да било със старите си исторически противници.

Приказките за равнопоставеност на страните членки, за солидарност и други благи намерения са приспивни песни за будали и политически недозрели общества, изпитващи страх от собствената си свобода и независимост. Тези мъничета излъчват продажни правителства, които улесняват процеса на подчинение. Така е удобно за всеки некадърен елит. Дребните предават националния си суверенитет на по-големите и се освобождават от необходимостта да мислят и работят за собствените си държави. Процесът обаче стигна дотам, че и големите предпочетоха лесното. Те започнаха да раздават на парче общоевропейския суверенитет на още по-мощния отвъдокеански властелин. В това покровителство еврокрацията видя спасение за своето благоденствие.

Достатъчно беше обаче да удари тревожният звън на лондонския Биг Бен и системата се пропука. Паника обхвана целия европейски елит – от мощния Берлин до „лоялна“ и бедна София. Паниката никога не е била добър съветник – още повече, когато въпросният елит години наред демонстрира умствена недостатъчност. Той така и не съумя да създаде адекватни правила за съвместното съществуване на 28 нации. Оказа се неспособен да реши нито една от стоварващите се върху общността кризи. На всичко отгоре на фона на това безсилие егоцентризмът и алчността на „силните и големите“ застрашително нарастват.

С краха на социализма апетитът на Стара Европа нездравословно се отвори и тя на бърза ръка налапа Централна и Източна Европа. След 1990 г. само за 13 години ЕС присъедини 17 страни. Вместо да изготви разумен план за тяхното постепенно икономическо стабилизиране и изграждане на нови институции. Просперитетът на новите членове не влизаше в сметките. Стара Европа предпочете да ги изяде сурови. Подчини техните икономики, културни традиции, а чрез НАТО и военния им потенциал и реши, че с храносмилането всичко ще бъде наред. Но хапката се оказа голяма и европейският организъм се разхълца. Лакомията на големите обаче не секва.

Инициативата на Франция и Германия за създаване на „европейска супер държава“ е гибелна за всички. В момент, когато евроскептицизмът нараства, когато и най-лоялните еврооптимисти признават, че ЕС е изправен пред крах, когато няма страна членка, където да не се шири недоволство от тоталитарното управление на Брюксел, умните глави в Париж и Берлин бъркат още по-дълбоко с пръст в раната. Тайно скалъпеният френско-германски меморандум днес е абсурден. Той директно призовава към тотален разпад на националните държави. Звучи открито, нагло и цинично.

Твърде е възможно, допускайки, че документът ще предизвика гняв и няма шанс да бъде подкрепен, Франция и Германия да искат да реализират друг стар замисъл – „Европа на няколко скорости“. Богатите да се затворят в малък привилегирован клуб, а бедната европейска периферия ще се групира в „санитарен пояс“. Който иска да влезе в клуба, ще трябва да се примири с пълното си подчинение, без да очаква каквато и да е солидарност от страна на богатите в него.

Натискът за прокарване на френско-германския план започна светкавично. Не е случайна вчерашната дипломатическа активност. Щайнмайер замина за Прага да принуди към „лоялност“ четирите страни от Вишеградската четворка. Българската държавна глава – като по-лесна за склоняване, спешно бе привикана на червения килим в Елисейския дворец. Джон Кери пък се озова в Брюксел за разговори с комисарката Могерини. Цялото това нервно раздвижване става само ден преди сбирката на евроелита в Брюксел. Нищо чудно след серията инструкции България да се окаже единственият „доброволец“ да клекне пред новата „супер държава“.

Че днес на срещата в Брюксел няма да се роди що-годе разумно решение за спасяването на ЕС, за неговото действително превръщане в привлекателна и полезна за европейските нации общност, е ясно отсега. Безработицата, задъхващите се бюджети, икономическата стагнация не интересува еврократите. Те няма да търсят лек за истинските болки на Европа. Не защото е невъзможно да се намери, а защото не искат. Преди четвърт век евроелитът получи на тепсия благоденстващ „съюз на отечествата“ и за броени години го превърна в бюрократична машина за унищожение на нациите в името на корпоративни интереси. Това не е онзи ЕС, в който ние задъхано кандидатствахме. Този съюз, в който сега членуваме, няма нищо общо с него. Онзи съюз бе унищожен по пътя на социалния канибализъм. Това е престъпление. За него се отива на съд.

Автор: Светлана Михова, в. „Дума“