Как ЕС се натресе

Как ЕС се натресе

Публикувано от:

Как светът започна да се мята в бъркотията. Вече никой не знае, как да постъпи и какво да прави. Отвсякъде идват непрекъснато съобщения: «Този няма да отиде там, ако… Това никой няма да го подпише, ако… Трети иска веднага да се признае… Четвъртият казва, че ако признаят това, което иска третият, то той ще се обърне към петия, а той ще се ядоса и ще започне да бомбардира шестия, а седмият ще направи карикатури на всички. Осмият веднага ще го разстреля за това, а деветият ще превземе магазина на десетия и ще убие всички там.

Нито една лудница не е преживявала такова нещо за цялото си съществуване. Стигна се дотам, че Псаки мълчи, но това вече няма никакво значение. Вече нищо няма никакво, дори минимално значение.

Това разбира се е беда. Беда за Запада, защото руснаците, в условията на вечния руски бардак, лесно се ориентират във всичко това. Гледат телевизора и си говорят: «Ето Димон казва, че не иска дефолт на страната, а цялото му правителство е пълно с диверсанти, от Греф до Силуанов.» Само Путин мълчи.

Мълчи руският президент и нито дума не иска да каже на никого от западната публика, но си върши работата и работата му дава плодове. Знаем позицията на Русия относно въвличането на републиканците в преговорите и CONTRPOST.COM писа вече не веднъж за това. Европа както можеше се извърташе от изпълнението на руските искания, но този път Лавров направи смъртоносна хватка и Западът не успя да се измъкне от темата. Няма да има Астана, ако в Минск няма преговори с републиканците. Западът нищо няма да може да направи и ще му се наложи да се подчини на Путин. А какво се случва с искането на Украйна да се признаят републиките за терористични организации? Нали едното противоречи на другото. На ЕС не му пука за исканията на Украйна. Пример за това е акцията Волноваха, за която на Европа също не й пука. Кой е там, и къде изобщо е това, защо някой трябва да поддържа някакви си там тъпаци на власт, които устроиха касапница в собствената си страна. В Киев, разбира се, ще направят демонстрация и ще изкарат когото могат. Украйна е страна втора категория и хората са втора категория, защо европейските безбожници да се вълнуват за някакви си укропапуаси? Никога!

А на действията на Путин не може да не се реагира, така че ще им се наложи да си имат работа с републиките. Из зад прашните завеси дойде инструкция: «Да се поканят на среща в Минск само представителите на ЛНР» и това си има обяснение.

Основната претенция на Запада, в минските преговори, е отворената граница с Русия. Затова канят ЛНР, защото част от Руско-Украинската граница е в Луганската област. Киев трябва да се договори с ЛНР да се затвори границата с Русия, за да се откъснат метежните републики от Русия, с надеждата бързо да се оправят с ДНР. На това му се вика «пробить на вшивость» (да се провери почтеността) и Западът смята, че някой ще им се върже.

Огорчават ме такива умни момчета, защото като предлагат «такава сделка», те те смятат за идиот, който може да се съгласи. Все едно да ти се изплюят в лицето. Честно казано, за такива сделки трябва да се наказва. За предложението, да се предаде границата, също трябва да бъдат наказани тези, които си мислят, че имат пред себе си идиоти. Има разбира се и обратен елемент, който ги характеризира. Спомнете си, как едно радио даваше само един аргумент в потвърждение на това, че Путин има $80 млрд. — че той държи всичко в ръцете си и всеки нормален човек би си ги взел тези 80 милиарда. Така хората, които говореха това, се показаха в целия си блясък. Те със сигурност биха си ги взели, защото го смятат това за нормално. Не им идва наум, че има хора, за които това не е нормално. А други аргументи, с които да изкарат Путин корумпиран, както нямаше тогава, така няма и до днес. Тази помия не се залепи за Путин, но не се отлепи от радиото, а обратно, засъхна по него. И така, чакаме, как ще минат преговорите в Минск, ако въобще се състоят.

Ясно е, че там ще има два противоположи дневни реда. От украинска страна — границите. Тоест ЛНР трябва да пусне украинските граничари до границата с Русия. А републиките ще настояват за спирането на огъня и оттеглянето на войските.

Трябва да се отбележи, че щом Киев вече пое по пътя на лъжата, ще обещае всичко, което републиканците поискат, дори да оттеглят войските, само за да се допуснат украинските граничари до границата с Русия. Украйна иска да откъсне републиките от руската подкрепа, основно от хуманитарните конвои, за да се стигне до гладни бунтове и след това просто да разгроми отслабените метежни територии.

Ще го кажем така, Петруш не е толкова умен, че да лъже толкова на дребно и евтино. Това е хитростта на търговеца на пазара, който се опитва да измами клиента с леда върху замразената риба, която той сам преди това е залял със същата тази вода.

Колкото и големи да са днес загубите на Украйна, най-голямата загуба е летящият в пропастта имидж на страната. Когато ЕС примамваше Украйна, той си мислеше, че прилъгва умна страна и това ще бъде за Европа придобивка. Сега виждат в ЕС, че това е банда продажници, които търгуват с живота на съгражданите си. ЕС вече съжали, че въобще пожела да я приеме. Германия иска някак си да се избави от този лепкав бонбон в устата, от сладостта на който вече цяла Европа плюе кръв. Така че, вече е време полека лека да се разтоварва този правителствен мармалад.

Що се отнася до лудницата в Европа, засега продължава. Представителят на ЕС по външна политика и безопасност заяви: «Никога няма да приемем промяната на границите със сила. Нито сега, нито през този век, нито през това хилядолетие. Дори не допускаме такава възможност». По думите на един стар американски политик, с когото ми се е налагало да говоря на различни теми, през 20-те години САЩ са казвали, че и след 100 години няма да признаят СССР, но само след 10 години са започнали да противодействат, насъсквайки срещу СССР Хитлер, а след 20 години са воювали на една страна.

Такива като Могерини е имало много, ще ги има още повече, и не е по силите на някаква си госпожичка да казва на една велика страна, как да се държи. Такива страни, от каквата е дошла Могерини, срещу Русия трябва да са поне 50. Не е ясно, ще си спомня ли някой за Могерини след 10 години, а тя се заела да ни обяснява политиката на ЕС за следващите 1000 години. Погледнете Барозу, никой и не иска да си спомни за него. Скрил си пантофките в тъмния ъгъл и си седи там, като хлебарка. Що се отнася до заявленията на Могерини, ясно е, че всичко това е от безсилие, на нищо не влияе, така че по-добре да си седи и да си мълчи. Спомнете си Фюле — също нареждаше на Русия, какво да прави и как да се държи с Украйна. Сега го няма. Трябва да кажем, че Европа много зверски се натресе с тези младоевропейци, вечно правещи някакви заявления. И това е без Украйна. Можем да си представим, какво би се случило, ако Украйна влезе в Европа! С две думи страда качеството на политиците — уважението към Европа намалява. А Путин, както и преди, мълчи, руснаците разбират — значи работи.

owergreen

http://cont.ws/post/72013/