Снимка Wikipedia

Снимка Wikipedia

Как в Украйна свързаха фашизма с ислямския тероризъм

Публикувано от:

Напълно съм съгласен с професор Божидар Димитров за словоблудието, което се изля в медиите от звани и незвани „специалисти” по повод на атентатите в Париж. Затова реших на този етап да си мълча по темата, защото нямах какво принципно ново да добавя към неговите два коментара.

Обаче днес, 12.01.2015 г., възникна нещо ново. Бившият председател на кримско-татарския Меджлис и настоящ депутат във Върховната рада на Украйна от „Блока на Петро Порошенко” (и личен представител на украинския президент по въпросите на Крим) Мустафа Джемилев си позволи да направи провокационно изказване, с което се опита да обърне настроенията в тюркските републики, ЕС и САЩ – косвено обвини Москва в съпричастност към трагедията в Париж!

Неговата извратена логика е следната: атентатите засилват позициите на Националния Фронт във Франция и на „фашистите” в Унгария и България! А тези партии имат силни връзки с Москва! Изводът е, че Руската Федерация има най-голяма полза от случилото се в Париж!

Бившият кримско-татарски лидер се опитва да прокара елементарна инсинуация: терористичните актове във френската столица отвличат вниманието на световната общественост от „държавния тероризъм”, който Русия провежда в Новорусия! А това означава, че именно тя ги е организирала!

Наглостта на сегашната подлога на Петро Порошенко стига до там да отклонява вниманието от истинските виновници за случилото се: лидерите на „Ал Кайда” и ИДИЛ, които се стремят да превърнат целия свят в „Дар Ал Ислям”. В случая той злоупотребява с настроенията на коренното население на Франция, Унгария, България и други европейски държави, където всекидневният терор на ислямисти от арабски, тюркски и цигански произход прави невъзможен нормалния живот.

Според него проявленията на способност за съпротива срещу ислямизацията на Европа се отъждествяват с фашизма. Ако в случая с Марин Льо Пен и нейния Национален Фронт, Мустафа Джемилев може да разчита на подкрепа от сегашните безпомощни във всяко отношение френски управляващи, в Унгария той засяга управляващата партия ФИДЕС и основната опозиционна сила ЙОББИК. Не е тайна, че техните лидери Виктор Орбан и Габор Вона съчетават защитата на европейските ценности с близостта с Русия и Турция и толерантността към исляма. В никакъв случай, те не могат да бъдат обвинени в антисемитизъм – в ръководствата и на двете има евреи!

В България е повече от очевидно срещу кого са насочени кримско-татарските клевети (определението „фашистки” не трябва да бъде оставено без внимание и въпросът следва да се отнесе до Международния Съд). Парламентарно представените коалиция „Патриотичен Фронт” и партия „Атака” явно са подразнили Мустафа Джемилев както със защитата на българските национални интереси, така и с проруските си симпатии – преки на „Атака” и косвени на „Патриотичния Фронт”. Предполагам, че и опеката им над кримските българи му „бърка в здравето”, тъй като едва след връщането си в Руската Федерация, те получиха автономия.

В тази връзка, си позволявам едно отклонение: не разбирам как патриотите, атакистите и другите спонсори и организатори на Събора на Българите по Света във Варна тази есен изтърпяха тези корумпирани „лидери” на украинските българи от Киев и Одеса, които си позволиха да защитят публично „териториалната цялост на Украйна” (в която българите биха продължили да бъдат безправни), на фона на събирането на парични помощи за „здравеопазване”! Българските украински лидери отдавна са купени от бандеровските политически сили и най-вече специални служби с парите на Запада. И служат на едни и същи господари, заедно с Мустафа Джемилев.

В случая Мустафа Джемилев не е толкова важен. Той се опитва да изпълнява политически поръчки, без да вниква по-дълбоко в историята и политиката. Това си е за негова сметка. Макар че прави лоша услуга на кримските татари и рискува отношенията си с Реджеп Тайип Ердоган. Защото, по време на посещението си в Турция в началото на декември м.г., Владимир Путин се срещна с лидерите на живеещата в Турция 5-милионна кримско-татарска общност. И постигнаха съгласие по основните, дотогава болни, въпроси. И на фона на преобразуването на „Южен Поток” в „Турски Поток”, е ясно, че Ердоган няма да си разваля отношенията със северния си съсед единствено заради съдбата на полуострова и една от общностите там. И сигурно ще жертва Мустафа Джемилев в името на бъдещото стратегическо партньорство между Москва и Анкара.

На този фон трябва да припомним, че след изкупуването на унгарските държавни облигации от Турция и Азербайджан, в Будапеща решиха че са не от фино-угорски, а от тюркски произход. И започнаха бързо подобряване на отношенията с Анкара, което Мустафа Джемилев няма да може да компрометира. Самият лидер на ЙОББИК Габор Вона обяви Турция за стратегически партньор!

Но да оставим Мустафа Джемилев намира, с неговия статус на бивш лидер на кримските татари! В случая е по-важен неговият сегашен статус – на народен депутат от президентската партия в Киев и личен представител на Петро Порошенко, който упорито се опитва да се изкара пред медиите „президент на мира”! Ако той стои зад изказването на своя подопечен, значи е „президент на войната!”

И от това следват съответните изводи от българска страна: свеждане до минимум на официалните дипломатически, политически и търговско-икономически контакти с Украйна. Защото Киев може да ни вкара в голяма беля, подобна на двете национални катастрофи! Нека външният министър Даниел Митов не само да се подмазва на „големите братя” от Вашингтон и Брюксел, а да мисли за елементарна защита на българските национални интереси и суверенитет.

А ако Порошенко не стои зад това изказване, би трябвало веднага да уволни и заклейми Мустафа Джемилев. Разбира се, ако има власт и пълномощия да го направи. Ако няма, е прикритие на „партията на  войната” на Арсений Яценюк и компания. А зад нея се очертават сенките на истинските фашисти!

Ще прогледне ли Европа за ролята на автентичния украински фашизъм в ислямския тероризъм!?

Автор: Георги Коларов, д-р по политология, експерт по проблемите на тероризма, латиноамериканист. Завършил е “Социология на политиката “в СУ “Св. Климент Охридски”.