Йосиф Давидов, инструкторът на Юрий Гагарин: Ако има война, тя ще дойде от Космоса

Йосиф Давидов, инструкторът на Юрий Гагарин: Ако има война, тя ще дойде от Космоса

Публикувано от:

И на Марс ще цъфтят ябълкови градини

– Йосиф Викторович, подготвили сте първите 94 космонавти в историята на човечеството за работа в екстремни условия. Провеждали сте с тях тренировки в пустинята, в морета и езера, в тайгата. Каква е разликата в подготовката тогава и днес?

– Разликата е космическа. Корабът “Восток 1”, с който Гагарин обиколи Земята, бе пълен с ръчки и копчета. А сега всичко е пълно с електроника, корабите се управляват от мисълта, те са чист интелект. Космонавтите отиват в командировка. Докато за пионерите в тази дейност летенето в Космоса бе огромно изпитание на силата и волята. Налагаше им се да оцелеят в едни наистина екстремни условия, защото се приземяваха с парашут на двата си крака.

– Кои бяха най-издръжливите ви ученици?

– Най-издръжливият се оказа Валерий Поляков. Като лекар космонавт той постави световен рекорд – през 1994/1995 г. преживя 438 дни в Космоса на борда на “Союз ТМ-18” и орбиталния комплекс “Мир”. Но мога да изброя още 93-ма, всички, които съм обучил. Сред тях беше и първият български космонавт Георги Иванов. Той ми доказа, че българите са безстрашни. За да тренираме него и ръководителя на полета Николай Рукавишников за кацане на спускаемия апарат на кораба “Союз-33”, ги оставихме два дни в тайгата сами и се справиха блестящо. Георги Иванов не трепна, когато бе поставен в смъртоносни условия по време на полета. По-късно Рукавишников ми сподели, че ако той не е бил до него, полетът им е щял да завърши трагично.

– Били сте и инструктор на Юрий Гагарин. Какъв ученик и какъв човек бе той?

– Беше прекрасен ученик, много внимателен в детайлите. Считаше, че учителите и лекарите са хората с най-важни професии на света. И беше добър човек, с голяма душа, отворен към света. Запознахме се още когато беше старши лейтенант и вървяха изпитанията на Ту-104. Но започнахме да работим по-късно, в Центъра за подготовка на космонавти, където попаднах благодарение на препоръката на моя приятел Владимир Комаров. Юрий Алексеевич вече бе герой. Веднъж го попитах за полета: “Беше ли страшно?” и той ми отговори утвърдително. После започна да обяснява, че не било страшно, докато излитал, нито когато пред погледа му се разкрила прекрасната Земя, нито когато се приземявал. Страх го обхванал, когато видял морето от възторжени хора на Червения площад, което го обгърнало след завръщането. Той не страдаше от звездна болест. Беше полковник, а аз – майор. Кабинетът му винаги бе с отворени врати. Отивам един път при него и започвам: “Другарю полковник…” А той ме спира: “Ти какво, не ме ли познаваш? Аз съм Юра.” Ето такъв открит и обаятелен човек беше Гагарин. Затова и цялото човечество го обикна, а властите го направиха посланик на СССР по света. Когато ръководителите на КПСС и СССР трябваше да отидат на важни срещи на високо равнище, пращаха първо него да разчупи ледовете. Гагарин обаче не е само руска, той е световна ценност. Затова и в последната книга, която пиша, започвам с мисълта: “Докато е живо човечеството, и Гагарин ще е жив.”

– В интервюта и свои книги остро атакувате публикации, представящи различни версии за смъртта на Гагарин при тренировъчния полет на МиГ-15 УТИ на 27 март 1968 г. Знаете ли днес как точно и защо загина той?

– Не знам и никой не знае. Версии има много. Единственото, което дълбоко ме е възмущавало, е, че винаги се намират негодници, които да очернят един герой. Те разправят, че Гагарин бил психично болен, че бил пиян… Как смеят?! И американски колеги са се изумявали от тази наглост – руснаци да очернят човека легенда. Ако беше моята воля, щях да ги затворя.

– За какво мечтаеше Гагарин преди фаталния полет?

– Мечтаеше да се качи на “Союз-1”. Той бе дубльор на Володя Комаров за първия полет на този кораб през април 1967 г., който завърши за жалост с катастрофа. Тогава Гагарин обеща, че космонавтите ще научат “Союз” да лети и това се случи. Той винаги казваше: “Полетът продължава”.

– Как се развива днес руската космонавтика?

– За 20 г. пред очите ми тя се промени коренно. Ако преди имаше проблеми, сега те се решават много по-лесно благодарение на новите технологии. Имаме и нов космодрум.

– А космическа станция “Юрий Гагарин”, за която настоявахте, ще има ли?

– Бях инициатор на тази идея. Целта бе тази станция да работи в защита на хората от природни и космически катаклизми. Но засега по проекта няма движение.

– Вероятно защото в днешно време много повече пари отиват за създаване на нови мощни оръжия. Това свива ли космическите изследователски програми?

– Безспорно се намаляват възможностите. По-добре би било всяка нова технология да е в помощ на изследователите на Космоса, а не да цели унищожаване. Както казва съпругата ми, не бива да се харчат пари за създаване на средства за убиване, а за обучение на нашето бъдеще – децата. С тази мисия съм днес в България. Възхитен съм от Авиокосмическия център в Санаторно-оздравителния комплекс “Камчия”, в който е единственият в България спускаем космически апарат и тренажор “СОЮЗ-ТМА”. Чудесно е децата да се докоснат до тази техника, да тренират като истински бъдещи космонавти.

– Какво ще им кажете за бъдещето, в което ще живеят те? Как го виждате?

– Виждам, че и на Марс ще цъфтят ябълкови градини. Човечеството трябва да съхранява Земята, но няма да живее само на нея, освен ако сами не се самоизядем.

– Има ли такъв риск предвид все по-често лансираните прогнози на различни анализатори, че ако пламне нова световна война, тя ще се води в Космоса?

– Няма да има война в Космоса. Това е територия без граници и хората, които работят там, са интернационалисти. Ако има война, тя ще дойде от Космоса.

– Значи вярвате в НЛО?

– Разбира се, че вярвам, въпреки че тази тема е много обширна и никак не е лека. Тя е поле за много бъдеща изследователска работа.

Йосиф Викторович Давидов е един от легендарните инструктори на първия отряд космонавти в историята на човечеството. През 1960 г. той ръководи първите експериментални полети на самолета лаборатория Ту-104. През 1963 г. започва работа в Звездното градче и ръководи тренажора “Волга”, на който бъдещите космонавти са отработвали процеса на маневриране, сближаване и стиковка на космическите кораби. Като основател и началник на отдела за аварийно спасяване, приземяване и евакуация подготвя 94 космонавти за действия в екстремни условия след приземяване в различни климатично-географски зони. Сред учениците му е и първият човек, полетял в Космоса – Юрий Гагарин. От 1991 г. Давидов е офицер от запаса и председател на Централния съвет на Обществения международен благотворителен фонд за поддържане на руската космонавтика. У нас той участва като лектор в юбилейния детски лагер “Космосът и ние” в комплекс “Камчия”, посветен на 55-годишнината от полета на Гагарин.

Източник: в. “Труд”