И руският народ е страдал от комунизма

И руският народ е страдал от комунизма

Публикувано от:

Интервю на състудентът на Владимир Путин проф. Илхам РАГИМОВ за преосмислянето на миналото и кога политиците грешат.

Илхам Рагимов е роден през 1951 г. в Азербайджан. Завършва с отличие Юридическия факултет на Ленинградския университет. През 1988 г. става най-младият доктор на науките в областта на наказателното право. Бил е председател на Съюза на юристите в Азербайджан, вицепрезидент на Международния съюз на юристите, работил е в „Лукойл“. Като виден специалист по международно и наказателно право е съветвал бившия и настоящия президент на Азербайджан. Носител е на много ордени и звания, автор на много статии и книги. Тази година получи международната награда на името на Айнщайн. 

– Честита награда, проф. Рагимов, станахте доктор хонорис кауза на БАН! За първи път ли сте в България?

– Благодаря много на Българската академия на науките за това почетно звание, за прекрасното тържество, което бе организирано. Впечатлен съм от вашите учени, имах много полезни срещи с вицепрезидента г-жа Маргарита Попова, със зам.-председателя на Народното събрание д-р Янаки Стоилов, както и с очарователната г-жа Фандъкова – кмет на София. А в България съм за втори път – по покана на Фондация „Славяни“ и на БАН, първият беше преди година и половина.

– Преди 1989-а не сте ли идвали у нас?

– (Смее се.) Не, тогава трудно ни пускаха да излизаме навън. Вярно е, че в България идваха доста хора от Съветския съюз по работа или в прекрасните ви курорти на Черноморието, но масово не можеше да се дойде. Докато сега няма никакви проблеми.

– Така е, 25 години минаха оттогава и много неща се промениха. Всъщност в какъв свят живеем днес, професоре? Уж беше сложен край на Студената война, а казват – пак се завръщала.

– Светът днес е сложен, отношенията – също. Студената война изглежда се завръща, но затова не са виновни обикновените хора. А точно те страдат от това, че политиците мислят само за тънките си сметки и цели. Без да се съобразяват, че това вреди и дестабилизира нормалните човешки взаимоотношения.

– Всички говорят, че искат демокрация, че се борят за нея, а като дойдат на власт, я изкористяват?

– Всеки я разбира по своему и подходите съм нея са различни. Ако на Запад, най-вече в скандинавските страни, еднополовите бракове се смятат за признак на демокрация, то в източните страни, в частност Азербайджан и Русия, това не влиза в сметките на демокрацията. Ние това не го разбираме. Затова едните обвиняват другите, че не са демократични, без да се взема предвид, че хората в различните части на света имат различни ценности.

– България търси изход от енергийната си зависимост от Русия. Политиците ни още не са взели решение ще участваме ли в изграждането на „Южен поток“, какво мислите ще бъде то?

– Зная, че засега България се въздържа от участие в „Южен поток“. Вие нямате твърда позиция, докато европейски страни като Унгария, Сърбия и други не се отказват. Новото българско правителство вече е сформирано и предполагам, че ще вземе решение. Но бих направил прогноза и тя е, че според мен България все пак ще участва в „Южен поток“. Иначе Азербайджан е страна, в която има доста залежи на газ, и то в излишък. Ние също търсим възможности, за да използваме природните си богатства рационално.

– Защо смятате, че ще участваме в „Южен поток“?

– Такова предчувствие имам… Разбира се, отговорът на този въпрос е в ръцете на българските политици.

– От години в България се преосмислят много събития от близкото ни минало до 1989-а, в частност отношението към Русия и бившия Съветски съюз. Стига се до политическа ненавист между фили и фоби. Вие живеете и в Москва, и в Баку, какво мислите за този разнобой на мнения? 

– Политиците и народите понякога сякаш живеят в различни реалности. Народите вървят към сближаване, а политиците ги дърпат, връщайки ги назад с измислените си цели. Но се случва и обратното – хората не се оставят да бъдат манипулирани и сами се сближават. Мисля, че историята на взаимоотношенията между българи и руси е показала, че те са приятелски настроени едни към други. Оставете ги политиците – днес тях ги има, а утре – не. Сменят се непрекъснато. Руснаците и българите ви свързват православието, славянският произход. Руският народ винаги е помагал на българските си братя, да припомням ли освобождението от османско иго? Историята и народите не забравят тези неща.

– Съвременната реалност обаче е друга, България вече е член на Европейския съюз.

– Въпреки това съм сигурен, че и в съвременните отношения никой не може да вбие клин между двата народа. Вярно, че преди времената са били други, но от онзи режим до преди четвърт век е страдал не само българският, а и руският, и другите народи от бившия СССР. Не ни е било лесно на всички. Да се обвинява руският народ, че е виновен за всички несправедливости, е грешка, те са още по-големи страдалци. Ако сега някой им каже, че ще се върне предишният режим – повярвайте, за тях по-добре ще е да се обесят.

– Да кажем, че България иска да се освободи от спомена, когато Съветският съюз е решавал какво да правим.

– Знаете ли, в XXI век е обидно в икономическите и политическите отношения да има препратки към миналото. България трябва да се възползва от съвременните възможности, които хич не са малко. Русия е богата страна. Разбирам, че сте член на ЕС и трябва да се съобразявате с общата политика. Но ако България се смята за независима страна, тя следва да прави това, което ще подобри качеството на живот на българския народ. Икономиката трябва да налага такива отношения, които са изгодни за страната, а не само за политиците.

– Ситуацията в Украйна продължава да е сложна, Западът и ЕС наложиха санкции срещу Русия. Как се усещат те в Москва?

– Причината за санкциите е ясна – искат да отслабят икономически Русия. Така, както направи Западът през 1989-а, когато рухна Източният блок. По време на Студената война Западът и САЩ искаха да ударят по имиджа на Съветския съюз. Затова започна надпреварата във въоръжаването. Изхождайки от това, че СССР също ще тръгне по този път и това ще способства за икономическото му отслабване, както и стана. И днес целта е същата.

– Но това все пак са различни времеви периоди, проф. Рагимов.

– Вярно е, че светът се промени по друг начин. Но не забравяйте, че икономиката на страните е така свързана, че те зависят една от друга. Да се изолира Русия напълно, днес е невъзможно. Познавам много добре руския народ, там съм учил, живял съм, и ще ви кажа – никой не може да уплаши Русия. Да плашиш и влияеш на руския народ с икономически санкции, е невъзможно!

– Докога могат да продължат тези санкции?

– Не вярвам, че те ще продължат дълго. Защото санкциите имат и обратна страна, рано или късно те ще се върнат като бумеранг. Русия ясно заяви на Запада: „Не искате сътрудничество с нас? Добре, здраве да е. Ние тогава отиваме на изток.“

– Проф. Рагимов, не виждате ли само едната страна – ако се върнем към Украйна, не може на черното да се каже бяло. А не направи ли и руската страна своите грешки? Та там влязоха руски танкове, и то в независима страна!

– Случващото се в Украйна Европа и САЩ разглеждат само от своя ъгъл, там нещата са сложни и имат дълга история. Ще спомена само Косово – не беше ли там същото като в Крим? Разликата обаче е, че докато в Косово всичко стана с едно решение на парламента, в Крим хората отидоха на референдум.

– Списание „Форбс“ определи Владимир Путин за най-влиятелния политик на света. Не е ли малко озадачаващо – западният свят нарича Путин агресор?

– Ще ви отговоря с примери. Решението на повечето конфликти по света е много трудно да стане без участието на Русия. Вижте какво стана в Сирия. Там в един момент американците не знаеха какво да правят. Русия се намеси и проблемите се урегулираха. На други места също. Русия е една от най-влиятелните държави в съвременния свят и който не вижда това, значи е сляп или съзнателно не иска да го приеме за политическа реалност. Във всички тези процеси Путин участва активно. Той не се притесни и се показа като много силен и волеви човек. Затова смятам, че „Форбс“ с право го е поставил на първо място по влияние.

– Вие обаче няма как да не сте пристрастен, професоре, двамата с президента Путин сте състуденти, нали?

– Разбира се, това не е тайна. Двамата учихме заедно в Санкт Петербург в Юридическия факултет на университета. Както се казва, заедно бяхме млади…

– Тогава нещо подсказвало ли е тези негови качества, очаквали ли сте така да се промени животът му?

– Никой от нас – приятелите и състудентите му, предполагам, че и самият той не си е представял как ще се развие съдбата му. Но сигурно така е с много от съвременните политици. Когато той работеше в Германия, ние с него сме се срещали и сме разговаряли, после, когато беше заместник-кмет на Анатолий Собчак в Санкт Петербург, пак едва ли някой е имал представа, че ще стигне върха. Между другото Собчак беше наш преподавател във факултета. Получи се така, че Путин се превърна в съдба на Русия. Не го казвам, защото съм учил с него, приятели сме и се отнасяме много уважително един към друг. Казвам го съвсем искрено – мисля, че на Русия й провървя, че такъв човек стана неин държавен ръководител.

– Според вас кои са най-силните качества на Путин?

– Издръжливост, спокойствие. Когато трябва да вземе решение, той действа като в максимата: седем пъти премери и тогава отсечи. Той никога не прави необмислени ходове. Ако някой по света не е разбрал това, толкова по-зле за него.

– Много малко се знае за личния му живот, кажете какъв е той в общуването с приятелите си?

– Мисля, че той е от тези държавници, които посвещават целия си живот на своя народ. Познавам добре Путин – той никога няма да замени държавните интереси с политически сметки и конюнктура. Той наистина е подчинил себе си на Русия. Показва го и последният му рейтинг – доверието в него е 80%!

– С какво обича да се занимава Владимир Путин извън политиката?

– Когато учехме, двамата заедно се занимавахме със спорт. Аз тренирах свободна борба, а той – джудо. Когато има малко свободно време, Путин се посвещава на спорта – плуване, риболов, той е разностранен човек. А ако знаете само как играе хокей! Не всички политици играят хокей, но Путин наистина е от най-добрите./ в.Преса Дейли