Николай Шереметиев в едно от писмата си признава:«Няма да се оженя за никоя, освен за нея».
Руската перла. Как крепостното момиче става велика актриса и графиня
Руското театрално изкуство знае много велики майстори на сцената. Споменът за едни живее в продължение на десетилетия, а други помнят и след векове. Една такава звезда за всички времена е Прасковя Жемчугова.
Бъдещата велика актриса е родена в семейството на крепостния ковач Иван Степанович Ковальов. Безрадостнияя живот той „подслаждал“ с водка, след употребата на която често устройвал сбиване.
Но родилата се на 31 юли 1768 година дъщеря Прасковя обожавала своя баща. Нейното положение на крепостна не й обещавало нищо хубаво в живота, но на Параша й провървяло. В Русия по това време се появила мода на театри с крепостни артисти. У Прасковя се изявил певчески талант и на шест години започнало нейното обучение. Момичето го учили на сценично майсторство, танци, музика, свирене на арфа и клавесин, на чужди езици.
Диамант от ръката на императрицата
Крепостната девойка не мечтаела за любов и семейство. Пристигналият от Европа син на Пьотър Шереметиев – Николай, изпитвал симпатии към младия талант. Параша била на 11 години когато се състоял нейният дебют в ролята на прислужницата в операта на Гретри „ Изпитване на приятелството“(L’Amitié à l’épreuve). Дебютантката е приета доброжелателно и тя става постоянен изпълнител на сцената на крепостния театър на Шереметиеви.
Портрет на Прасковя Жемчугова, работа на Николай Аргунов
През 1781 година Прасковя Жемчугова става не просто обещаваща надежда, а една от найдобрите актриси в Русия, изигравайки Лиза в комичната опера на Монсини „Дезертьор“. През 1785 година е нейната звездна роля на Елиана в операта на Гретри „ Самнитските сватби“(Les Mariages samnites) .
Славата за този спектакъл е толкова голяма, че на 30 юни 1787 година Екатерина Велика пристигнала да го гледа. Операта се играла в наскоро открития театър в имението Кусково.
Прасковя Жемчугова била на висота — възхитената императрица не само я обсипвала с похвали, но подарила на крепостната звезда пръстен с диамант от своята ръка.
Николай Шереметиев истински се влюбил в 19 годишната прима на театъра. Той заживял с нея, без да обръща внимание на разликата в годините и предразсъдъците на околните. В тяхната любов не вярвали и обвинявали графа и актрисата в разврат.
Но по-лоша от сплетните била туберкулозата, наследена от бащата на Прасковя. Въпреки болестта, знаменитата актриса не забравила своя произход. Грижейки се за бедните тя уговорила графа да построи общодостъпна болница за бедните. Днес този дом е известен като НИИ бърза помощ „Склифосовский“…
През 1795 година бил открит нов театър на Шереметиев в двореца Останкино, построен от графа за неговата възлюблена. Там тя изпълнила своите последни в кариерата си спектакли. При откриването на двореца Прасковя изиграла ролята на Зелмира в операта „Превземането на Измайл“.
Театър в Останкино, построен от граф Шереметиев
Тайната графиня
През 1797 година Прасковя за последен път изпълнява своята най-хубава роля на Елиана. Заради болестта тя прекратява своята кариера. Но се случва радостно събитие – император Павел I неофициално „благословил“ отношенията на графа с крепостната актриса.
През 1798 година 47 годишният граф Николай Шереметиев се решава официално да се ожени за Прасковя Жемчугова. Тайно той поръчал фалшиви документи, съгласно които прадядо на актрисата е бил полски дворянин Ковалевский, който попаднал в руски плен и станал крепостен.
Графът бил подкрепен от митрополит Платон, който благословил брака. Свещеникът се ръководел не от съсловните принципи, а от простата логика – не са грешни многогодишните отношения на двама души, които в същото време са се прославили с благотворителност.
На 6 ноември 1801 година в Москва, в храма Симеон Столпник на Поварска улица, протоиерей Фьодор Малиновский извършил обреда по венчаване на граф Николай Петрович Шереметиев и Прасковя Ивановна Жемчугова.
Венчаването е било тайно, и след него младоженците заминават за Петербург. Графът старателно подготвил света да приеме Прасковя в качеството на графиня.
Когато тя забременяла, Николай Петрович решил да поръча параден портрет, който да засвидетелства пред висшето съсловие нейното утвърждаване като графиня Шереметиева. Този знаменит портрет нарисуван от художника Николай Аргунов се намира в Централния театрален музей „Бахрушин“.
На 3 февруари 1803 година Прасковя подарила на съпруга си наследник- Дмитрий. Но подкопаното здраве на младата майка не издържало — двадесет дни след раждането Прасковя умира на 34 години.
Николай Петрович Шереметиев надживял съпругата си с шест години, посвщавайки се през цялото време на благотворителност. Домът за бедни (Странноприимный дом) бил частично преустроен, тъй като графът искал да го направи достоен паметник в чест на своята голяма любов.
Николай Петрович оставил на сина си записки, в които разказал за майка му и тяхната любов. Бащата казвал на сина, че смисълът на човешкия живот не е в знатността и в славата, а в добрите дела и добрите постъпки.
Граф Николай Шереметиев умира на 1 януари 1809 г. на 57 години. Останалият кръгъл сирак 6-годишният Дмитрий Николаевич Шереметиев е отгледан от овдовялата императрица Мария Фьодоровна…
Син, с когото можеш да се гордееш
По време на военната служба младият граф Шереметиев през 1825 г. изпада в немилост, отказвайки да стреля в декабристите. През 1838г. Дмитрий Николаевич преминава на гражданска служба, но истинска известност му донася благотворителността.
Заслугите на графа високо са оценени от император Александр II. Съществува легенда, че и проектът за отмяна на крепостното право в Русия, Александр II е написал, когато е бил на гости при граф Дмитрий Николаевич Шереметиев.